Решение № 157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г.

Решение № 157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационна жалба на адв. Ел. И., служебен защитник на подсъдимия И. И. И., против присъда № 270 от 11.12.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 258/2009 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата и в съдебно заседание от служебния защитник се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че при установената фактическа обстановка деянието на подсъдимия е несъставомерно като престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. По същество се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 1* от 13.10.2009 г. постановена по НОХ дело № 1190/2009 г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия И. И. И. за невиновен в това, на 15.07.2007 г. в гр. К. да е управлявал МПС - лек автомобил "ВАЗ 2105" с концентрация на алкохол в кръвта 3.24 промила, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343б ал. 1 НК. С присъда № 270 от 11.12.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 258/2009 г. Бургаският окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 15.07.2007 г. в гр. К., управлявал МПС - лек автомобил "ВАЗ 2105" с концентрация на алкохол в кръвта 3.24 промила, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на три медеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането на подсъдимия за деяние, което не е престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В този смисъл са изложените съображения, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна страна, защото автомобилът е бил без гориво и включен двигател, а подсъдимият при бутането му е бил извън купето, което не е управление по смисъла на Закона за движение по пътищата. Доводът не намира опора в разпоредбите на закона. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, приети за установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. В жалбата от една страна се твърди, че въззивната инстанция е възприела една погрешна фактическа обстановка, която не отговаря на обективната истина, с което по същество се оспорва обосноваността на съдебния акт, която не може да бъде преценявана в настоящото производство, а от друга страна не се оспорват установените от доказателствената съвкупност фактически констатации, че на инкриминираната дата в гр. К., пред кафе "Р", без да притежава свидетелство за управление на МПС, подсъдимият бутал лек автомобил "ВАЗ" 2105 с ДК № 9* при което ударил паркиран автомобил, а пристигналите на място полицаи констатирали, че е видимо пият и с техническо средство установили алкохол в кръвта му 3.24 промила. При тези фактически констатации въззивната инстанция не е възприела правния извод на първоинстанционния съд за липса на съставомерни признаци от състава на престъплението по предявеното обвинение. В новата присъда, изготвена по реда на чл. 339, ал. 3 НПК, е посочила допуснатото нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия и е мотивирала извода си, че деянието обективира признаците от състава на престъплението. Като е отменила оправдателната присъда и го е осъдила, е приложила точно материалния закон. Налице са всички съставомерни признаци от състава на това престъпление по транспорта. Изложеното съображение, че бутането на автомобила е част от управлението му е съобразено и със задължителните указания, дадени от Пленума на ВС в Пост № 1/1983 г. В т. 2 от същото е дадено определение на понятието управление на автомобила по смисъла на чл. 342, ал. 1 НК. Изрично е прието, че то включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици, а те не се изчерпват само с въздействия върху двигателя. Управлението на автомобила не се извършва само с двигателя, както се поддържа от жалбоподателя и не може да се приеме, че съставът на престъплението може да бъде осъществен единствено когато той е в работен режим. Преместването му в пространството може да се извърши и с ходовата му част, посредством механично движение на гумите и когато водачът се намира извън купето. При тази дейност също могат да бъдат застрашени други участници в движението и при настъпване на съставомерни последици водачът ще носи съответната отговорност. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Бургаския окръжен съд не са допуснати поддържаните от касационния жалбоподател нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК