Решение № 366 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 970/2008 г.

Решение № 366 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 970/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" и сл. от ГПК (отм.). С решението от 25.06.2007 г. по гр. д. № 794/2006 г. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 24.03.2006 г. по гр. д. № 3266/2003 г. на първоинстанционния Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от С. Ю. Е. против П. на РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди за сумата 2 000 лв. и законната лихва върху нея от 15.05.2003 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за държавната такса над размер 386.74 лв. и вместо това е постановил друго, с което уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди за горната сума от 2 000 лв., със законната лихва от 15.05.2003 г., като оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част. Въззивното решение, в осъдителната му част, е обжалвано от прокурор в Апелативна прокуратура - София с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата. Евентуално поддържа становище за прекомерност на размера на присъденото обезщетение. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това искът бъде отхвърлен, евентуално размерът на обезщетението бъде намален. Ищцата оспорва жалбата в писмен отговор и чрез пълномощника й адвокат П. Р. в съдебно заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди релевираните в жалбата касационни основания във връзка с доводите на страните и данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: По делото е установено по несъмнен начин, че срещу ищцата е образувано полицейско производство по смисъла на чл. 409 НПК /отм., в ред. Д.в. бр. 74/2002 г./ за престъпление по чл. 245, ал. 1 НК, което е прекратено с постановлението от 7.05.2003 г. на прокурор при СРП поради това, че деянието не съставлява престъпление, съгласно чл. 237, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК (отм.). Горното се установява от приложената във въззивното производство прокурорска преписка, поради което и обстоятелството, че в диспозитива на писмения текст на прокурорското постановление е допусната фактическа грешка с изписване на друго име, не е основание да се приеме поддържаната от касатора теза, че наказателното производство по образуваното дознание не е прекратено по отношение на уличеното лице. При това положение изводът на въззивния съд, че е налице предпоставката на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е правилен и обоснован, тъй като и при образувано полицейско производство по смисъла на чл. 409 от отменения НПК, прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, е налице осъществяване на хипотеза за отговорността на държавата на посоченото правно основание. Независимо от спецификата на полицейското производство, относно започването му, органът и качеството на уличеното лице, срещу което не се повдига обвинение от дознателя, а евентуално след приключването му от прокурора с внасяне на делото в съда, то по същността си същото представлява наказателно преследване за определено престъпление, в което лицето е уличено, в случая това е по чл. 245, ал. 1 НК, видно от постановлението за образуване на производството от 12.09.2001 г. Затова и при прекратяването му поради това, че деянието, в което лицето е уличено, не съставлява престъпление, се покрива хипотезата на чл. 2, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ. Неоснователно е и второто оплакване на касатора за нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените от ищцата от образуваното и прекратено полицейско производство неимуществени вреди. Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка относно притесненията на ищцата от уличаването й в престъплението, тъй като същите, макар и да изхождат от дъщеря й, не се опровергават от други доказателства. При установените от нея обстоятелства на изживяно от ищцата притеснение във връзка с образуваното производство и промени в здравословното й състояние, определеният от въззивния съд размер на обезщетението отговаря на критериите на закона за справедливост, като се отчете и периода на приключване на производството, извън предвидения в закона срок за това, както и извършените процесуални действия по него, вкл. с връщане на дознанието от прокурора. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение е правилно и обосновано, постановено при липса на поддържаните от П. касационни основания за отмяна и следва да се остави в сила. Разноски не следва да се присъждат за настоящето производство, тъй като макар и поискани, ищцата не е представила доказателства, че е заплатила уговореното в договора за правна помощ и съдействие адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), настоящият състав на Върховният касационен съд, II гражданско отделение