Решение № 5714 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10557/2013 г.

Решение № 5714 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10557/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 1457/06.06.2013 г., постановено по адм. д. № 2870/2012 г., по описа на Административен съд, гр. Варна /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че е налице реална доставка на стоки, като се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза. Досежно доставчика "Елматис" ЕООД, касаторът счита, че неправилно съдът не е взел предвид обстоятелството, че същото количество стока е доставено на друг получател - "Изо гарант" ЕООД. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Лаз" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Няголов, в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 031104816/21.02.2012 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка на РА № П-031104816/14.03.2012 г., в частта потвърдена с Решение № 203/21.05.2012 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП", гр. Варна (с ново наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"), с която на "Лаз" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, са установени задължения за ДДС за дан. период м. 06.2009 г. главница в размер на 8061,04 лв. и лихва - 2215,39 лв. и за дан. период м. 08.2010 г. главница в размер на 10 014,00 лв. и лихва - 1498,95 лв. или общо главница в размер на 18 075,04 лв. и лихва в размер на 3714,34 лв. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставките от "Елматис" ЕООД са "кабелни връзки и кабелни накрайници". В хода на ревизионното производство са представени доказателства установяващи факта на предаването на стоките, а именно: приемо-предавателни протоколи и товарителници за превоз установяващи извършения транспорт до обект на жалбоподателя. Досежно доказателствената сила на товарителниците, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 61 от Закона за автомобилните превози. На следващо място от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза за установено съдът е приел, че доставките са осчетоводени в счетоводството на доставчика, като е установена наличност, съпоставима с продаденото количество. Във връзка с предаването на стоките съдът е кредитирал представени приемо-предавателни протоколи, които са двустранно подписани и отразяват съдържанието на процесните фактури. Установена е и счетоводна наличност при жалбоподателя, тъй като получените стоки са заведени, като налични в склада на дружеството към 31.12.2012 г. Действително представените писмени доказателства представляват частни писмени документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила относно съдържание им, но съдържащите се в писмените документи данни съдът е приел за непротиворечиви, съответстващи на извършените при доставчика и жалбоподателя счетоводни записвания, предвид заключението на ССЕ. В тази насока съдът се е позовал на факта, че документите са били представени още в хода на ревизията, както от жалбоподателя, така и от неговия доставчик при извършената насрещна проверка. При така установеното съдът е приел, че данъкът е бил начислен правомерно, предвид осъществена престация по договор за доставка на стоки и при настъпило данъчно събитие. Съдът намира, че в случая са налице и условията на чл. 71 от ЗДДС, като жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Относно доставките от "Превиа" ЕООД, за установено съдът е приел, че предмет на доставките са ел. прекъсвачи, като липсата на доказателства досежно произхода на стоката, не може да се разглежда като достатъчно основание за отказ от правото на данъчен кредит. В тази насока съдът се е позовал на практика на СЕС и ВАС. Подробно е обсъдил приетите по делото доказателства за транспорта на стоката, като е приел, че съдържанието на товарителницата и приемо-предавателните протоколи относно количеството и вида на стоките е в съответствие с данните по процесните фактури. За установено съдът е приел, че получените количества ел. прекъсвачи са използвани в икономическата дейност на жалбоподателя за влагането им в "СМР по обект 289". От заключението на съдебно-счетоводна експертиза за установено съдът е приел, че доставките са осчетоводени в счетоводството на доставчика, като е установена наличност съпоставима с продаденото количество. При така установеното съдът е приел, че са налице условията на чл. 71 от ЗДДС, като жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Позовавайки се на Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и решение по дело С-285/11 г., съдът е приел, че за доставките предмет на разглеждане в настоящото дело органът по приходите не е констатирал наличие на знание у ревизираното дружество за участие в сделки с цел отклонение от данъчно облагане или в сделка, част от данъчна измама с ДДС. Органът по приходите не е извел констатация, че ревизираното дружество претендира правото за приспадане на данъчен кредит с измамна цел или с цел злоупотреба, като този извод се подкрепя от всички доказателства ценени в съвкупност, включително и от работилата по делото ССЕ. Решението е правилно. Въз основа на съвкупен анализ на всички събрани и относими доказателства, правилно съдът е приел, че доставките във връзка, с които са издадени процесните фактури са действително извършени. Това се удостоверява от представените частни писмени документи - фактури, товарителници, документи за извършено плащане, данните от счетоводството на получателя и на преките доставчици, чието съдържание е потвърдено от приетата по делото без оспорване ССЕ. Относно доставчика "Елматис" ЕООД е неоснователен довода в касационната жалба, който е обсъден и от първоинстанционния съд, а именно че със същата стока налична при доставчика е извършена доставката на друго лице - "Изо-гарант" ЕООД, т. е. една и съща стока не може да продадена на две дружества. От една страна всяка доставка е свързана с доказване на основните елементи досежно нейната реалност и от друга страна от представените РА на "Изо-гарант" ЕООД и съдебните решения във връзка с неговото обжалване се установява, че реалността на доставката по отношение на "Изо-гарант" ЕООД е приета за нереална и спорът е разрешен с влязъл в законна сила съдебен акт. Представената с касационната жалба молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не следва да бъде обсъждана, тъй като липсва произнасяне на съда. Дори и да бъде отменено това решение, производството относно реалността на доставката по отношение на "Изо-гарант" ЕООД отново ще е висящо и неотносимо, предвид представените и приети без оспорване по делото доказателства за процесната доставка. Относно доставчика "Превиа" ЕООД е неоснователен довода в жалбата свързан с липса на доказателства за плащане на наемната цена на наета складова база от предходния доставчик "След-груп" ООД и издадени фактури за наем на МПС, тъй като така както е приел АС, предмет на процесните доставки е установяване факта на реалното предаване, респ. получаване на стоката от прекия доставчик, като произхода на стоката, респективно начина на получаване от предходния доставчик е ирелевантно. Това обсотятелство, така както е приел АС би било относимо с оглед практиката на СЕС, тогава, когато органа по приходите твърди знание у ревизираното дружество за участие в сделки с цел отклонение от данъчно облагане или в сделка, част от данъчна измама с ДДС, какъвто не е настоящият случай. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е кредитирал приетите по делото частни писмени документи, тъй като са непротиворечиви, съответстващи на извършените при доставчика и жалбоподателя счетоводни записвания и на заключението на ССЕ и не на последно място са представени в хода на ревизията, както от получателя така и от доставчика и са с идентично съдържание. Предвид на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,