Решение № 6652 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Алззин, гражданка на Мароко, чрез адв. Л. Манолова, против решение 189/13.03.2023 г., постановено по адм. дело 173/2023 на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена нейната жалба против решение 1358/23.01.2023 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, необоснованост и противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Хаджиева, в съдебно заседание заявява, че оспорва касационната жалба. Изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, въз основа на което моли касационната жалба да се отхвърли, а съдебният акт да бъде потвърден. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба и неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 189 от 13.03.2023 г., постановено по адм. дело 173/2023 г., Административен съд Хасково отхвърля жалбата на Х. Алззин, гражданка на Мароко, срещу решение 1358/23.01.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът счита, че административния орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателката не са заявени и установени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността й към определена социална група. Поради това съдът приема за правилна преценката административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Първостепенният съд счита, че не са налице и хипотезите на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като по делото няма обективирани данни Х. Алззин да е член на семейство на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденката история при провеждане на интервюто на 08.11.2022г., първоинстанционният съд правилно приема, че Х. Алззин не е била обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Изложената от чужденката причина е, че страната й не приемала сирийски бежанци и поради тази причина не можела да замине заедно със своя съпруг за Мароко. При това обаче в твърденията на Х. Алззин пред интервюиращия орган не се съдържа информация за конкретен контрол или натиск върху нея от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Така посочената причина не попада в предметния обхват на предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателката е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателката. Данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю, налагат извод за липса на доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От приложените справки на дирекция "Международни дейности" при ДАБ при МС се установява, че в Мароко не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт, поради което правилно административния съд приема, че спрямо чужденката не са налице сериозни и потвърдени основания, че в случай на завръщането й тя ще бъде изправена пред заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. От доказателствата по делото не се установява чужденката да е бил принудена да отпътува от Мароко поради реална опасност от тежки посегателства. Направеното твърдение на Х. Алззин, че страната й не приемала сирийски бежанци и затова не можела да замине заедно със своя съпруг за Мароко, е оборено от представената справка от 22.06.2022г. От нея се установява, че по данни на ВКБООН, броят на бежанците и търсещите закрила в Мароко, идващи от Сирия са най-много в сравнение с идващите от други страни. Пред настоящата съдебна инстанция са представени актуални справки от 18.04.2023 г. и 03.05.2023г., които потвърждават липсата на вътрешен или международен въоръжен конфликт и към момента. Съдът е извършил и преценка относно приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Макар да не е изложил нарочни мотиви конкретно за приложението на тази норма, административният орган се е съобразил с визирания принцип. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че чужденката не е била принудена да напусне нито страната си на произход - Мароко, нито страната, в която е живяла след това - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата й или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния съд в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в страната и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателката в страната й по произход или трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши нейните живот и здраве и няма да я постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Поради изложените съображения решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение