Решение № 5551 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10928/2010 г.

Решение № 5551 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10928/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Милка Иванова Тодорова от гр. Банско против решение № 291 от 11.06.2010 г. на Административен съд-Благоевград, постановено по адм дело № 92/2010 г., с което отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър за землището на гр. Банско, в частта за имоти с идентификатори 02676.501.3052, 02676.501.3053 и 02676.501.3054. В касационната жалба се излагат довиди за недопустимост и неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се обезсилването му, евентуално отмяната му, както и отмяна на атакуваната част от заповедта. Ответната страна Димитър Иванов Русков оспорва жалбата. Ответниците ЕТ"ЛЕО-Любен Мехомийски"-Банско и Цвета Иванова Пухова не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно ив срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената част от заповедта за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Недопустимо и неоснователно е предявяването от касатора на съществени нарушения на чужди процесуални права като основания за недопустимост и неправилност на решението, постановено без тяхно участие. Когато решението има сила спрямо тях / каквото за отхвърляне на оспорването няма/ и е неблагоприятно, лицата, макар и да не са участвали в делото имат право на касационно оспорване- чл. 210, ал. 2 АПК, както и на отмяна- чл. 246, ал. 1 АПК. Техните права обаче не могат да се упражняват от друго лице, каквото се явава касатора. За разлика от него, другите наследници на Иван Георгиев Тодоров, б. ж. на гр. Банско не са твърдели, че са носители на вещно право върху незаконосъобразно ненанесен или записан на чуждо име имот, поради което нямат и право да обжалват новосъздадения кадастър- чл. 49, ал. 4 ЗКИР. При евентуална отмяна на оспорената от един от наследниците част от кадастъра, в новото производство компетентният административен орган следва да конституира всички заинтересувани лица, вкл. и другите наследници. По делото е установено, че процесните три имота попадат частично в очертанията на имот 21869. От своя страна, последният включва нива и овощна градина с обща площ от 4360 кв. м., правото за собственост върху които е признато на н-ците на Иван Георгиев Тодоров, между които е касатора, с влезли в сила решения на ОСЗГ-Банско. Имот 21869 попада в границите на урбанизираната територия на населеното място, но процедурата по чл. 11 и сл. ППЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността върху образуващите го имоти, не е приключила. Установено е още, че нито този имот, нито нивата и овощната градина са били отразени в планове, регистри и др. документи, одобрени по реда на изброените в чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР закони, а също така и че техните граници не са материализирани. При тези фактически обстоятелства обосновано и правилно административният съд приема за законосъобразна заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР по отношение на имоти с идентификатори 02676.501.3052, 02676.501.3053 и 02676.501.3054. Одобрените КК и КР отразяват актуалните данни за местонахождението, границите и площта на процесните недвижими имоти и за техните собственици, с оглед на посочените в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР източници на информация. Настъпването на промяна в релевантните данни /приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с влязъл в сила акт/, дава основание за изменение на кадастъра по реда на чл. 53 и сл. ЗКИР, но след решаване по съдебен ред на спора за собственост върху два от процесните имоти. Правилен е и изводът на административния съд, че наличието на спор за материално право, не е основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а за изменение на кадастъра след решаването му по съдебен ред. При неоснователност на касационнит еоплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Липсват доказателства за извършени от ответната страна Димитър Русков разноски в касационното производство, поради което искането му за присъждане на такива е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,