Решение № 7835 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2016 г.

Решение № 7835 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на СОУ с преподаване на немски език "Ф. Ш.", гр. Р. подадена чрез пълномощника му адв. Иванова, против решение № 34 от 13.10.2016 г., постановено по адм. д. № 46/2016 г. по описа на Административен съд Р., с което е отменена заповед № 835/29.01.2016 г. на директора на СОУ с преподаване на немски език "Ф. Ш.", гр. Р.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, счита същото за постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ученикът не е уронил авторитета на учебното заведение и липсва съответствие между фактическото обстановка и правната квалификация. Счита, че съдействието за намиране и употреба на наркотични вещества в сградата на училището е обществено опасно деяние. Първоинстанционният съд не е обсъдил конкретните факти по делото, показанията на свидетелите и писмените доказателства удостоверяващи над 5 часа дебати на педагогическия съвет и отразеното в протокола явно неразбиране и липса на осъзнаване на поведението от страна на ученика. Крайно необоснован счита извода на съда, че не ученикът е нарушил авторитета на училището, а самото училище, като е дало гласност на случая. Иска решението да бъде отменено и спорът, решен по същество, с отхвърляне на жалбата против атакувания административен акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Манолова, която моли да се уважи същата. Ответникът - М. Д. Д., действащ със съгласието на баща си Д. З. Д. не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Р. е образувано по жалба на М. Д. Д. срещу заповед № 835 от 29.01.2016 г. на директора на СОУПНЕ "Ф. Ш.", гр. Р., издадена на основание чл. 139, ал. 1, т. 4 от Правилника на прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) във връзка с чл. 135, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ППЗНП и чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 12 и чл. 110, ал. 2, т. 1 и т. 1.6 от Правилника за дейността на СОУПНЕ "Ф. Ш.", гр. Р. и на основание чл. 139, ал. 5 от ППЗНП и чл. 107, ал. 6, т. 4 от Правилника на СОУПНЕ "Ф. Ш." и във връзка с чл. 140, ал. 2 от ППЗНП при спазване на процедурите по чл. 140а и следващите от ППЗНП и на основание чл. 140д, ал. 1 от ППЗНП и във връзка с извършено нарушение на училищната дисциплина, с която жалбоподателят - ученик в 10в клас на същата гимназия, е наказан с "преместване в друго училище" и му е наложена мярка за намаляване на поведението в от "примерно" в "незадоволително" до края на учебната 2015/2016 г., поради това, че на 17.12.2015 г., като ученик в СОУ "Ф. Ш.", гр. Р. е съдействал на своя съученичка, чрез Н. М. ученик в същата гимназия за намирането на 1 брой цигара с наркотично вещество (марихуана), която е употребена от учениците М. И. и Д. Я.. Първоинстанционният съд е установил от фактическа и правна страна следното: през учебната 2015 г. - 2016 г. М. Д. Д. е ученик в Хв клас на СОУПНЕ "Ф. Ш." в гр. Р.. На 18.12.2015 г., по време на седмия час от първа смяна, в офиса на учителите по немски език влиза г-жа Касабова и съобщава на намиращите се там преподаватели А. Н. и П. В. - дежурен учител за дена, че учениците от 12б клас, с които г-жа Касабова е имала час, коментирали, че в коридора на първия етаж мирише на "трева". Николова и Великова излезли в коридора и усетили силна натрапчива миризма, след което преминали по стаите на първия етаж, за да проверят дали от някоя стая е излизал ученик до тоалетната. Установили, че от 8а клас, който е имал час по немски език с г-жа К. Р., е излизал ученикът Д. Я.. Ученикът поискал от преподавателката г-жа Романова да отиде до тоалетната и тя му разрешила. След връщането му Давид бил зачервен, облягал се на стената и бил значително по-шумен и развълнуван. За случилото се бил уведомен устно директорът на училището г-н Иванов, по чието разпореждане ученикът Д. Я. бил отведен в кабинета на г-жа О. Г. - помощник директор по административната дейност. Т. Д. признал, че е пушил една цигара марихуана заедно с М. И. - ученичка от 8 в клас в СОУПНЕ. Цигарата била донесена от Мирела, с която Давид имал уговорка още от предишни дни да я изпушат заедно в тоалетната на училището по време на час. М., от своя страна пък, поискала разрешение от г-н Колев, при който класът й имал седми час на 18.12.2015 г., за да отиде при фелдшера на училището. След като излязла от часа, вместо при фелдшера, отишла в тоалетната на първия етаж, според предварителната уговорка с Давид, направена в чата на фейсбук. Мирела също била повикана при помощник директора г-жа О. Г. за изясняване на случая. В присъствието на педагогическия съветник г-жа Ж. И., Мирела обяснила, че закупила цигарата от ученика Никола от 10в клас, а я получила от приятеля си М. Д. - ученик от същия 10в клас. З. случилото се на 18.12.2015 г. били представени докладни записки до директора на училището от учителите К. Р., П. В., А. Н., А. попова, Р. П.. При изясняване на случая впоследствие било установено, че на 17.12.2015 г. М. И. писала в чата на приятеля си М. Д. - жалбоподател в настоящото производство, че иска той, ако може, да й намери цигара марихуана. Искането изненадало Мартин, но същият не отказал на приятелката си да й потърси цигара. Той споделил това искане със съученика си Н. М., с когото в този момент разговарял по телефона. Никола му казал, че ще види какво може да направи и по-късно същата вечер се обадил на Мартин, че е намерил исканата цигара. Казал му да пише на Мирела и тя да се свърже направо с Никола и да се уговорят помежду си. Мартин така и направил. Мирела сама се свързала след това с Никола в чата и се разбрали кога и как да получи цигарата на следващия ден. За случая на 18.12.2015 г. била уведомена полицията, както и отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" - Р.. С. З. № 544/21.12.2015 г. във връзка с цитираните по-горе докладни записки от учителите относно неизпълнение на задълженията на ученик, определени в ПДУ от М. Д. - ученик от 10 в клас, Директорът определил за докладчик при производство за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1 от ППЗНП и чл. 105, ал. 1 от ПДУ на ученика М. Д. да бъде г-жа М. К. класен ръководител на 10 в клас и учител преподаващ на ученика. С писмо изх. № 18-178/21.12.2015 г. родителите на ученика били уведомени, че на 18.12.2015 г. детето им е нарушило ППЗНП и ПДУ като е "посредничил между Мирела и Никола от СОУПНЕ за намиране на цигара с наркотични вещества", за което ще му бъде наложено наказание. На 22.12.2015 г. директорът на училището в присъствието на помощник директора и председател на Училищната комисия за превенция на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (УКПППМН), класният ръководител на 10в клас и представител на ПДУД, както и на майката на М. Д., изслушал ученика за фактите и обстоятелствата, описани в докладните на петимата учители във връзка с нарушаване на ПДУ относно спазване на задълженията на ученик и нарушаване на общоприетите морално - етични норми, а именно - посредничил за намиране на цигара с наркотично вещество на М. И. от 8в клас. З. изслушването бил съставен протокол, в който се удостоверява само факта на изслушването. С писмо изх. № 240/8.01.2016 г. родителите на М. Д. били уведомени, че на 19.01.2016 г. ще се проведе заседание на УКПППМН, а на 28.01.2016 г. заседание на Педагогическия съвет на училището. На тези заседания ще бъде проведено изслушване на сина им и на останалите ученици, участвали в инцидента на 18.12.2015 г.; родителите били поканени да присъстват на изслушването и ако желаят да изразят мнение. Покана за участие в заседанието на УКПППМН и на педагогическия съвет е отправена и до отдел "Закрила на детето". Изготвено е и нарочно съобщение за обявяване на дневния ред и поканените да участват лица. На проведеното на 19.01.2016 г. заседание на УКПППМН са изслушани последователно всички ученици, участващи в инцидента, техните родители и преподаватели. М. Д. е описал случилото се като е заявил, че всичко е станало случайно. Разбира, че постъпката му е сериозно нарушение, но не счита, че с деянието си е сринал авторитета на училището. Ученикът обяснил, че смята стореното от него за грешка, за която съжалява. Бащата на детето заявил, че не одобрява постъпката на сина си и не го оправдава, но счита, че синът му не е внесъл в училището, нито е присъствал при внасянето на марихуана, нито пък е пушил такава. По отношение на жалбоподателя комисията приела, че ученикът е съдействал за осигуряването на 1 бр. цигара с наркотично вещество (марихуана), която на 18.12.2015 г. е пласирана и продадена пред сградата на училището на двама ученици от осми клас, като по този начин М. Д. е нарушил свои задължения като ученик по смисъла на чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППЗНП (да съхранява авторитета на училището) и чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 12 от ПДУ (да съхранява авторитета на училището и да спазва училищния правилник, нормите за поведение в училището и в обществото и законите на страната). За това деяние комисията решила да предложи на педагогическия съвет на училището ученикът М. Д. да бъде наказан с "предупреждение за преместване в друго училище" със срок на действие на наказанието също до края на учебната 2015/2016 г. С докладна записка вх. № 1415/21.01.2016 г. класният ръководител на М. Д. и докладчик в производството за налагане на наказание на ученика, предложила на директора на училището М. Д. да бъде наказан на основание ПДУ. На свикания със Заповед № 813/25.01.2016 г. на директора на училището Педагогически съвет, на 28.01.2016 г. случаят бил отново разгледан, като отново били изслушани и учениците и техните родители. Б. докладвано и депозираното от класния ръководител мнение вх. № 1455/26.01.2016 г., с което същата поддържа и потвърждава мнението си за наказание на М. Д. с "Предупреждение за преместване в друго училище" със срок на действие до края на учебната година, като предложила наказанието да е с предварително изпълнение от началото на втория учебен срок на 2015/2016 г. На заседанието на педагогическия съвет било докладвано и мнението на г-н М. С. - председател на училищното настоятелство, в което същият изразява становище, че и четиримата ученици следва да бъдат наказани с "преместване в друго училище", което да стане още от началото на втория срок. Представено е изявление на Ученическия съвет в училището, с което се осъждат всякакви противообществени прояви, уронващи престижа на училището. Депозирано е и писмено становище от бащата на М. Д. по случая. След изслушване на всички страни и проведени разисквания в Педагогическия съвет по отношение на жалбоподателя били налице две предложения. Едното, това на УКПППМН и на класния ръководител, ученикът да бъде наказан с предупреждение за преместване в друго училище, а другото, на преподавателя А. К. - за преместване в друго училище и налагане на мярка за намаляване на поведението на "незадоволително" като бъде допуснато и предварително изпълнение на наказанието, считано от началото на втория срок. С 51 гласа "ЗА", 37 гласа "Против" и без въздържали се било прието второто предложение. Въз основа на взетото от Педагогическия съвет решение директорът на училището издал оспорената в настоящото производство заповед № 835/29.01.2016 г. В съдебната фаза на производството са разпитани четирима свидетели - класният ръководител, двама преподаватели и председателят на училищното настоятелство. И четиримата свидетели описват фактите по изложения по-горе начин, като св. Кожухарова сочи, че при вземането на решението на педагогическия съвет натежали и други обстоятелства освен случая с цигарата като например, че е пречил в часовете при други преподаватели, за което поведение не му е налагано наказание. Свидетелката сочи още, че отношенията между жалбоподателя и останалите му съученици не са влошени и той би бил приет добре, ако се върне отново в СОУПНЕ. Св. Серафимова, преподавател по немски език на жалбоподателя сочи, че случаят с цигарата се отразил много негативно на по-малките ученици и сериозно притеснил техните родители. В тази връзка бил проведен нарочен урок на тема "Детство и юношество". Според свидетелката Мартин смятал, че няма вина и не смятал, че трябва да бъде наказан с най-тежкото наказание. Свидетелства още, че жалбоподателят е много добър ученик и не е създавал проблеми с дисциплината, с изключение на два пъти, когато е бил заловен да преписва с GSM. С. К., също преподавател на жалбоподателя, свидетелства, че ученикът е умно дете, но е имал проблеми с дисциплината преди свидетеля да започне да му преподава. След това проблеми не е имало. Свидетелят сочи, че е гласувал за наказване на Мартин с по-тежко наказания, тъй като счита, че "когато някой употребява, а този, който му е съдействал е по-голям от него .... по-виновен е този, които е дал или способствал по някакъв начин за употребата на това нещо". С. К. посочва още, че в училището имало коментари преди съвета, че другите ученици ще бъдат наказани, а Мартин - не, тъй като баща му работи като полицай. Независимо от преместването на учениците, проблема с наркотиците в класа продължавал да виси. С. С. - председател на училищното настоятелство и родител на ученик в училището, свидетелства, че първоначално считал, че Мартин трябва да бъде наказан с по-лекото наказание "предупреждение за преместване в друго училище", но в последствие на Педагогическия съвет променил становището си, тъй като установил, че целият инцидент имал много негативно влияние върху неговото дете, ученик във втори клас. С. сочи още, че много родители са го потърсили разтревожени от случилото се, което довело и до организиране на подписка в подкрепа на решението на педагогическия съвет - за преместване на учениците в друго училище. По делото са представени два броя писмени сигнали от родители - единият до класния ръководител на Мартин, другият - до председателя на училищното настоятелство, в които родителите изразяват своята тревога от инцидента, настояват за вземане на спешни мерки за предпазване на децата от разпространение и употреба на наркотици на територията на училището. Посочва се, че при липса на реакция от ръководството на училището е възможно родителите да решат да преместят децата си в друго училище. При така описаната фактическа обстановка, съставът на АС Р. приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същата е незаконосъобразна поради противоречието й с материално правни норми, тъй като неправилно и неясно е квалифицирано деянието. В оспорената заповед не се съдържат нито твърдения, нито изводи относно накърняването (несъхраняването) на авторитета на училището от страна на ученика, които да кореспондират с възприетото нарушение на задължението по чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППЗНП, респ. чл. 98, ал. 1, т. 1 от ПДУ. Според съда наказващият орган счита за накърнен авторитета на училището въз основа на негативната реакция на родителите и учениците по повод на инцидента. Първоинстанционният съд е посочил, че цялата деятелност на жалбоподателя не попада в нито една от възможностите, уредени в чл. 110, ал. 2, т. 1, т. 1.6 от ПДУ. Не е налице нито внасяне, нито разпространяване, нито купуване, нито продаване, нито притежаване, нито употреба на наркотично вещество от страна на жалбоподателя. При това положение е приет за необоснован изводът на административния орган за наличие на тежко дисциплинарно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 12 вр. чл. 110, ал. 2, т. 1, т. 1.6 от ПДУ. При безспорна установеност на фактическите обстоятелства, наказващият орган не е определил правилно приложимата правна норма, тъй като извършените от наказаното лице действия не съответстват на предвидените в хипотезата на приложените правни норми деяния. На последно място съдът е посочил, че заповедта се явява необоснована и по отношение на наложената мярка по чл. 139, ал. 5 от ППЗНП, тъй като в оспорената заповед въобще не се сочат доводи защо след като ученикът е бил с примерно поведение, наказващият орган е преминал при налагане на мярката по чл. 139, ал. 5 от ППЗНП направо към най-ниската степен - незадоволително. Такива доводи не се съдържат и в останалите документи по преписката. По тези съображения, съставът на Административен съд Р. е отменил обжалваната заповед. Решението в частта, с която е отменена Заповед № 835/29.01.2015 г. на Директора на СОУПНЕ "Ф. Ш.", гр. Р., в частта с която на М. Д. Д. е наложена мярка за намаляване на поведението "Незадоволително", е правилно. Решението в частта, с която е отменена Заповед № 835/29.01.2015 г. на Директора на СОУПНЕ "Ф. Ш.", гр. Р., в частта с която на М. Д. Д. е наложено наказание "Преместване в друго училище", е неправилно. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 8 от ППЗНП, директорът на училището наказва ученици, учители и служители в съответствие с Кодекса на труда, Закона за народната просвета (отм.) и с този правилник. В съответствие с чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП, за неизпълнение на задълженията си, определени с този правилник и с правилника за дейността на училището, ученикът се наказва с преместване в друго училище. Съгласно чл. 140б ППЗНП видът и срокът на наказанието се определят, като се отчитат видът, тежестта на нарушението и личностните особености на ученика, като наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и 5 се налагат като крайна мярка при тежки или системни нарушения. С оспорената заповед, на М. Д. Д. е наложено наказание "Преместване в друго училище" за това, че на 17.12.2015 г. М. Д. е съдействал на М. И., чрез Н. М., за намирането на 1 брой цигара с наркотично вещество (марихуана), която е употребена от учениците М. И. и Д. Я.. Дисциплинарно - наказващият орган е приел, че с това си деяние М. Д. е нарушил задълженията си като ученик, уредени в чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППЗНП и чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 12 от ПДУ, както и чл. 110, ал. 2, т. 1, т. 1.6 от ПДУ. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 1 от ППЗНП урежда задълженията на ученика да съхранява авторитета на училището и да допринася за развитието на добрите му традиции. Същото задължение е предвидено и в разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ПДУ. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 12 от ПДУ, ученикът е длъжен да изпълнява учебните си задължения и да спазва Училищния правилник, нормите на поведение в училището и в обществото, законите на страната. Противно на приетото от съставът на АС Р., в оспорваната заповед и съставените в хода на административното производство документи, се съдържат мотиви, че с деянието си ученикът е нарушил своето задължение да съхранява авторитета на училището. Негативният отзвук от страна на родители, ученици и учители е именно в резултат на извършеното деяние от ученика и не е необходимо това деяние да е публично. Достатъчно е, че в резултат на това деяние е накърнен авторитета на училището. Обратното би означавало, че всяко нарушение, за което са предприети мерки за превенция чрез разяснителни и възпитателни действия сред учениците и в резултат на които мерки деянието е станало достояние на ученици, учители и родители, не може да доведе до накърняване авторитета на училището, каквато не е целта на закона. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая е обосновано наличието на нарушение на чл. 135, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ППЗНП (чл. 98, ал. 1, т. 1 от ПДУ). Деянието на жалбоподателя е квалифицирано и като нарушение на задължението му по чл. 98, ал. 1, т. 12 от ПДУ - неспазване на училищния правилник, нормите на поведение в училището и в обществото и законите на страната. В допълнение нарушението е квалифицирано и като тежко такова по чл. 110, ал. 2, т. 1, т. 1.6 от ПДУ. Според последната разпоредба наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ППЗНП (преместване в друго училище и преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение - за ученици, навършили 16-годишна възраст) се налагат като крайна мярка при тежки или системни нарушения. Като тежко нарушение в т. 1.6 е определено внасянето, разпространяването, купуването, продаването, притежаването и употребяването на алкохоли/или наркотични вещества. В процесния случай безспорно е установено, че ученикът е свързал М. И. с Н. М. за намирането на 1 брой цигара с наркотично вещество (марихуана), като по този начин е участвал в разпространението на наркотични вещества и деянието му попада в хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 1, т. 1.6 от ПДУ. По изложените съображения, решението в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно чл. 139, ал. 5 ППЗНП, при тежки или системни нарушения на задълженията, определени в този правилник и в правилника за дейността на училището, освен наказание по ал. 1 на ученика може да се наложи мярка намаляване на поведението. В съответствие с чл. 140, ал. 2 ППЗНП, мярката по чл. 139, ал. 5 се налагат заедно с наказанията по чл. 139, ал. 1. В случая заедно с наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП е наложена и мярка за намаляване на поведението. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в оспорената заповед не се сочат доводи защо след като ученикът е бил с примерно поведение, наказващият орган е преминал при налагане на мярката по чл. 139, ал. 5 от ППЗНП направо към най-ниската степен - незадоволително. Такива доводи не се съдържат и в становищата на УКПППМН или на Педагогическия съвет. Разпоредбата на чл. 107, ал. 6 от ПДУ предвижда: "При тежки и системни нарушения на задълженията, определени в този правилник и в правилника за дейността на училището, освен наказание по чл. 139, ал. 1 от ППЗНП (чл. 105 от настоящия правилник), на ученика може да се наложи мярка за намаляване на поведението по утвърдена оценъчна скала, изразено със словесна оценка по време на цялата учебна година: 1. Примерно; 2. Добро; 3. Задоволително и 4. Незадоволително." Следователно, за да бъде спазен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при определяне степента на мярката е необходимо да се изложат мотиви, т. е. в случая трябва да има изложени съображения защо се налага най-ниската по степен мярка. След като такива съображения няма нито в становищата на УКПППМН, нито в протокола от заседанието на ПС, нито в заповедта на директора, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Допуснатото нарушение е тревожен факт и заслужава санкциониране и обществена непримиримост. Налагането на мярката по реда на ППЗНП обаче трябва да става при спазване на административнопроизводствените правила като гаранция за законност. Ето защо първоинстанционният съд като е отменил заповедта в тази й част е постановил правилен съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, седмо отделение