Решение № 7366 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14881/2009 г.

Решение № 7366 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14881/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Недева Бухлева от София, против Решение № 30/13.04.2009 г. по адм. д. № 1723/2002 г. на Пловдивския окръжен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. В допълнението си към касационната жалба от 9.07.2009 г. като основно съображение за неправилност на обжалваното решение касаторът сочи, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд не е съобразил обстоятелството, че част от постройките върху двата имота са незаконно изградени, което е от съществено значение за законосъобразността на обжалваните пред него заповеди на Кмета на Община Пловдив. С оглед твърденията си прави искане за отмяна на решението на окръжния съд, както и да й бъдат присъдени сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Кметът на Община Пловдив и заинтересованата страна Стефан Диев, не вземат отношение по касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че в това производство не се изследва въпросът със законността на извършеното строителство а така също, че като застроена част следва да се приемат и алеите и допълващото застрояване, с оглед естеството на обектите изградени върху имотите на жалбоподателката. Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в установения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. В производството по адм. д. № 1723/2002 г. на Пловдивския окръжен съд Елена Бухлева е оспорила законосъобразността на Заповеди № ОА-1649 и № ОА 1661 от 24. 09. 2002 г. на Кмета на Община Пловдив, с които заповеди на основание чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ са приети като изцяло застроени имоти пл. № 93 и № 95 по стария кадастрален план на "Панаирни палати" от 1953 г., попадащи в обхвата на "Международен панаир" Пловдив от 2001 г. С жалбата е твърдяла, че върху имотите има незаконно изградени сгради, поради което тази част от имотите, в това число и сервитутните ивици около тях следва да се счита за свободни от застрояване. С решението предмет на касационната жалба въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза окръжния съд е направил извода, че двата имота - имот пл. № 95 по стария план на "Панаирни палати" от 1953 г., с площ от 9.574 дка и имот пл. № 93 по стария план на "Панаирни палати" от 1953 г., с площ от 12.990 дка, попадат изцяло в обхвата на "Международен панаир" Пловдив от 2001 г., целият с площ от 400 дка. Върху част от тях са изградени масивни сгради от стоманенобетонни елементи - складови помещения, гаражи, масивни сгради и оранжерии. Друга част от имотите попадат под изграден бул. "Марица", вътрешно-панаирни автомобилни пътища и алеи, обслужващи пътища и пешеходни алеи, в коритото на р. Марица, в зелени площи, представляват прилежаща част към изградените сгради и съоръжения, в части от имотите са изградени части от водопроводната и канализационна мрежи на панаира, слаботоковата и силнотоковата мрежа и сметището. Въз основа на това е направил извода, че цялата площ на двата имота е застроена, поради което е отхвърлил като неоснователната подадената жалба, срещу двете заповеди на Кмета на Община Пловдив. По твърдението на жалбоподателката, че част от сградите попадащи върху имотите предмет на заповедите са незаконно изградени, без строително разрешение и книжа, съдът е приел, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ законността, респективно незаконността на строителството е без правно значение. Предмет на това производство е определянето на застроената, респективно свободната от застрояване част от имотите, което по същността си е техническо действие на компетентните органи. Решението на Пловдивския окръжен съд е правилно и обосновано. Върховния административен съд нееднократно в съдебната си практика е сочил, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (каквото безспорно е настоящото), се определя застроената част, респективно свободната от застрояване площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на правилата и нормите действали към издаването на административния акт, респективно изискванията на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията и на хигиенните и противопожарните норми (обн. ДВ бр. 31 от 2003 г.) а след изменението обнародвано в ДВ бр. 45 от 13.05.2008 г., при спазване изискванията на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). Обосновано с решението предмет на касационната жалба Пловдивския окръжен съд въз основа на неоспореното по делото заключение на техническата експертиза е стигнал до извода, че цялата площ на двата имота предмет на съдебното производство пред него, попадат в обхвата на "Международен панаир" Пловдив от 2001 г. и, че върху тях след 1953 г. са извършени мероприятия- строителство на сгради и съоръжения, изграждането на улици, алеи, обслужващи пътища и пешеходни алеи, комуникационни и канализационни съоръжения и други, които при съобразяване с изискванията на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ определят имотите като изцяло застроени. Правилно с оглед характера на извършеното застрояване върху имотите Пловдивския окръжен съд е приел, че се касае до комплексно по своя характер мероприятие. Съобразен с константната съдебна практика е и извода му, че подземните комуникации със съответните им сервитути представляват съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗ, които освен, че не позволяват възстановяване на собствеността, са пречка за определяне на тази площ като свободна от застрояване. Неоснователен е довода на касатора за неправилност на решението по съображения, че при постановяване му съдът не е преценявал законността на изградените в него обекти и съоръжения. Върховния административен съд многократно в съдебната си практика е приемал, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, не се взема в предвид характера на строителството, в смисъл дали обектите и съоръженията в него са изградени със или без строително разрешение или надлежно одобрени строителни книжа. Съдът приема, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се съобразява фактическото застрояване на имотите, с нормативно определените към тях прилежащите зони и територии, както и извършени строителни дейности или съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При наличието на тези предпоставки, имотите се считат за застроени. В случая решението на Пловдивския окръжен съд е съобразено с горните изисквания материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,