Решение № 2807 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10499/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Вал Алекс Трейд ЕООД, чрез адвокат С. Иванова против решение 13161/29.07.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 7088/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожност на ревизионен акт Р-22221920007734-091-001/14.03.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, по съображения, че съдът не е съобразил, че ИС "Контрол" на НАП не е сертифицирана съгласно чл. 30, ал.1 от Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 година и чл.17, ал.1 ЗЕДЕУУ. Липсата на сертифициране е установено от заключението на съдебната компютърно-техническата експертиза. Искането е за отмяна на решението и обявяване нищожност на оспорения ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", град София, чрез юрк. Б. Згурева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, че в конкретния случай е доказано спазването на императивните изисквания на чл.120, ал.1 ДОПК и подписването на ревизионния акт с квалифицирани електронни подписи (КЕП). Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е била валидността на ревизионен акт Р-22221920007734-091-001/14.03.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град София, с който на Вал Алекс Трейд ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 58 459.51 лева и съответните лихви от 9 179.99 лева за данъчни периоди м. 04, 05, 06, 09 и 10.2020 г. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК във връзка с чл. 59, ал.2, т. 8 АПК, тъй като е подписан от издателите му с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, издаден е от компетентни органи по приходите и установява задължения за периоди, които са включени в обхвата на ревизията. Като единствен спорен по делото въпрос съдът е определил съответствието на електронните подписи, положени в ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО ( Регламент (ЕС) 910/2014 ). В тази връзка е приел, че съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. От легалната дефиниция на квалифициран електронен подпис в чл. 3, т.12 от регламента, към която препраща чл.13, ал. 3 ЗЕДЕУУ и от решението на Съда на ЕС по дело С-362/21, съдът е посочил трите кумулативни изисквания, предвидени в чл. 3, т.12 от регламента за определяне на електронния подпис като квалифициран електронен подпис. Първо, електронният подпис да е усъвършенстван електронен подпис, който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26. Второ, подписът трябва да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, което съгласно чл. 3, т. 23 от Регламента следва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 2 към регламента. Трето, подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо удостоверението да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 1 към Регламента. От заключението на вещото лице съдът е установил, че лицата, подписали съответните актове са притежавали валидни квалифицирани електронни подписи (КЕП) към датата на издаването им, което е удостоверено от екранните снимки с удостоверителни данни от всеки анализиран документ в частта Validity starts Validity ends. Според удостоверителните данни всяко от лицата, положили подпис се идентифицира като служител на НАП, в съответствие с приложение 1 от регламента. Възраженията на дружеството жалбоподател за липса на ЕГН в използваните подписи, са отхвърлени като неоснователни с аргументи за липса на такова нормативно изискване. Съдът е приел, че наличието на времеви печат също не е нормативно установено изискване към КЕП. Този извод е основан на обясненията на вещото лице в с.з., според които задължението за точно часово време не е част от кумулативните изисквания за наличието на КЕП. Като аргумент в тази насока е посочена и липсата на данни за последваща промяна в съдържанието на електронни документи, след тяхното подписване, установена от експертизата. Времевият печат изисква електронният подпис да е свързан директно към Интернет и да се сверява автоматично. ИС Контрол , използвана от органите по приходите за подписване с КЕП опосредява поставения автоматичен час, съответно софтуера, който е свързан директно с електронния подпис и иска да провери автоматично часа. Според съда липсата на доказателства от независим сървър и по-конкретно от доставчика на услугата, за времето на подписване на електронните документи не е съществен недостатък на електронния подпис, още повече, че няма данни да е променяно съдържанието на документа, подписан с този електронен подпис. Съдът е извършил проверка и по отношение на квалифицираните удостоверения за електронни подписи съгласно изискванията, предвидени в приложение I към Регламент (ЕС) 910/2014. Приел е, че издадените удостоверения се свързват със служителите на НАП, които са подписали актовете чрез посочените в тях данни за име, електронен адрес и месторабота и отговарят на изискванията на чл. 26 от регламента т.е. подписите са свързани по уникален начин с титулярите им и последните могат да бъдат идентифицирани. Всеки от подписите притежава и сериен номер, който също е уникален идентификатор и свързва подписа с лицето, на което е издаден. Съдът е установил, че квалифицираните удостоверения за електронен подпис са публикувани в регистъра на съответния доставчик на удостоверителни услуги и че доставчиците на удостоверителни услуги Борика АД и Информационно обслужване АД са дружества, преминали одит по сертифициране в съответствие с Регламент (ЕС) 910/2014 от Комисията за регулиране на съобщенията, която съгласно чл. 32 от ЗЕДЕУУ е националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по този регламент и предоставящ квалифициран статут по чл. 20 и 21 от регламента. С тези мотиви и с позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд, в решението е обоснован краен извод за липса на основания за нищожност на ревизионния акт. Решението е правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти и се е произнесъл по искането за нищожност на оспорения ревизионен акт, с което е сезиран, в съответствие с материалния закон. Съгласно решение на Съда на ЕС от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/21, "Екофрукт", член 25, параграф 1 от Регламент 910/2014 допуска издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в този регламент изисквания, за да се счита за квалифициран електронен подпис" по смисъла на член 3, точка 12 от Регламента, при условие че този акт не е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма. В конкретния случай правилно и в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени като електронни документи, подписани от органите по приходите, посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 910/2014, към която легална дефиниция препраща чл.13, ал. 3 ЗЕДЕУУ. Този извод е основан на извършената от съда проверка за наличие на трите кумулативни изисквания, при които електронният подпис се счита за квалифициран електронен подпис , така както са определени от Съда на ЕС в решението по дело С-362/21 (т.43) и се подкрепя от заключението на съдебната компютърно техническа експертиза. Всички органи по приходите са разполагали с квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис, издадени от доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги Борика АД и Информационно обслужване ЕАД към момента на подписване на ревизионния акт, съответно ревизионния доклад и заповедите за възлагане на ревизията. Удостоверенията отговарят на изискванията, предвидени в приложение I към регламента, като съдържат указание, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис по б. а); набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги по б.б); името на титуляря по б.в); данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис по б.г); информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението по б.д); идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги по б.е) посочен е издателят на подписа - б.з); информация за валидността на квалифицираното удостоверение или местонахождение на услугите, които могат да се използват за проверка на тази валидност по б. и). Правилно съдът е приел, че не е предвидено нормативно изискване за посочване на ЕГН на титуляра на подписа. Съгласно чл. 28, § 2 от Регламент (ЕС) 910/2014 квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение I. Законосъобразен е и изводът му, че наличието на времеви печат също не е предвидено като изискване за валидност КЕП. Поради това и констатираните от експерта несъответствия, резултат от липсата на времеви печат, не засягат валидността на квалифицираните електронни подписи. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нищожност на ревизионния акт, по причина, че ИС Контрол не е сертифицирана съгласно чл. 30 от Регламент 910/2014. Изискването за сертифициране, предвидено в тази разпоредба, е за устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис. При установените по делото факти, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че ревизионният акт е подписан в съответствие с чл.120, ал.1, т. 8 ДОПК с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите по чл.119, ал.2 ДОПК, правната сила на които е равностойна на тази на саморъчни подписи съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) 910/2014. Решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация. Възражението на касатора за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 6 061 лева е основателно. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 националният съд не е обвързан от минималните размери на възнагражденията, приети от Висшия адвокатски съвет. С оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция, възнаграждението следва да бъде присъдено в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,