Решение № 8150 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14126/2017 г.

Решение № 8150 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14126/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Туни" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Г. Чокоев, против Решение № 1581/02.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1982 по описа за 2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 154-ОП/12.06.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, вр. чл. 186, ал. 3 и чл. 187 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - кафе-бар, находящ се в гр. Р., ж. к. "Чародейка", стопанисван от Туни" ЕООД за срок от седем дни, като е забранен достъпа до обекта за срока на ПАМ. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че от административното нарушение са причинени незначителни вреди за фиска. Липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. В нарушение на принципа на съразмерност бил определен7 -дневен срок на мярката, при игнориране на обстоятелствата, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Липсата на мотиви относно определения срок на мярката е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, макар определянето на срока да е по целесъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка при извършена покупка на 05.06.2017г, в 19 часа на консумация на стойност 2,10 лв., заплатени в брой, като не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация и работещо фискално устройство. Издаден е информационен бон, а фискален след легитимацията на проверяващите органи. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска, като довода в тази насока в частната жалба е неоснователен. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 7-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неиздаването на фискален касов бон, а на служебен бон, който представлява междинна операция за вътрешни счетоводни цели на дружеството означава, че е доказана от приходния орган осъществена продажба, без да е издаден документ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,