Решение № 11147 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2020 г.

Решение № 11147 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – В. /ТП на НОИ – В./, подадена чрез юрисконсулт С. М. срещу решение № 66/09.03.2020 г. по адм. дело № 24/2020 г. по описа на Административен съд – В., с което е отменено негово решение № 2153-05-1/03.01.2020 г., с което е отхвърлена жалбата на М. Насър срещу разпореждане № [ЕГН]/24.10.2019 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-В. и делото е върнато като преписка на ТП на НОИ-В. за мотивирано произнасяне по подаденото от М. -Насър заявление за отпускане на пенсия, при спазване на указанията в мотивите на решението. С жалбата е наведено касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения и тези в съдебно заседание се иска отмяна на съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се остави в сила издаденият индивидуален административен акт. Ответникът – М. Насър, чрез пълномощника си адвокат Е. С. в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за липсата на касационни основания за отмяна, поради което счита, че първоинстанционното решение - като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил решение № 2153-05-1/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ В., с което е отхвърлена жалбата на М. Насър срещу разпореждане № [ЕГН]/24.10.2019 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ В., с което е определена в действителен размер личната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 99, ал. 1, б. "д" от КСО във връзка с § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, като на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът на пенсията й е ограничен до максималния размер от 1200,00 лева. Решаващият съд е приел, че въз основа на представени от Насър документи, на същата й е зачетен осигурителен стаж и е отпусната пенсия. Приел е, че по отношение размерът на пенсията административният орган не е изложил мотиви във връзка с жалбата на Насър срещу разпореждане № [ЕГН]/24.10.2019 г. на Началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ В., както и не е обосновал позоваването на § 6 от ПЗР на КСО. Приел е, че административният орган не се е произнесъл изрично по наведените от Насър доводи относно приложението на разпоредбата на чл. 69 г, ал. 2 КСО /действала към датата на подаване на заявлението/, а е приложил § 6 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд – шесто отделение не споделя така направените изводите от първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за неправилно. Изложените в тази насока касационни оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна. Спорен от правна страна е въпросът относно приложението на разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО при определяне изплащането на пенсията в ограничен размер. В действащата редакция на чл. 69г КСО, озаглавена – "Придобиване право на пенсия от съдии, прокурори и следователи", в разпоредбата на ал. 1 е предвидено, че съдиите, прокурорите и следователите, които към 31 декември 2018 г. имат поне 35 години общ юридически стаж, от които поне две трети осигурителен стаж в органите на съдебната власт, могат да подадат заявление за пенсиониране до 31 декември 2020 г. включително, независимо от възрастта им. В ал. 2 на чл. 69 г КСО е посочено, че ако лицата по ал. 1 прекратят трудовия си договор по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт, получават пълния размер на следващата им се пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Безспорно е по делото, че М. Насър се е възползвала от предвиденото в ал. 1 на чл. 69г КСО и е подала заявление за пенсиониране при условията на чл. 69г КСО. В оспореното пред първоинстанционния съд решение № 2153-05-1/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ В. е посочено, че максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 01.01.2019 г. се определя на 910 лв., а от 01.07.2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща календарна година – в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБД00 за съответната година, на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО. Прието е и изрично, че при постановяване на разпореждане № [ЕГН]/24.10.2019 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ В. са спазени разпоредбите на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО и правилно е определен размерът на личната пенсията на Насър съобразно § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО в ограничен размер от 1200, 00 лева. Настоящата касационна инстанция счита за неправилен извода на първоинстанционният съд и твърденията на Насър за липса на мотиви в решението на директора на ТП на НОИ В., което обуславя неговата незаконосъобразност. Видно от съдържанието на правната норма, установена в § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО в приложимата към датата на издаване на разпореждането редакция, законодателят е установил максимален праг на получаваните пенсии от 1 януари 2019 г., като единствените изключения са предвидени за изрично посочените в ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба лица - президент и вицепрезидент на Република България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд, както и военноинвалиди при навършване на възрастта по чл. 68 от КСО. С оглед на така въведеното общо ограничение на максималния размер на получаваните пенсии, правилно е изчислен и определен от административния орган размер на месечната сума за изплащане от 1200,00 лева на Насър. Административният орган е приложил правилно закона. Първоинстанционният съд неправилно не е обсъдил и взел предвид, че органите по пенсионното осигуряване не разполагат с право на преценка дали да разпоредят изплащане на пенсията в ограничения съобразно § 6 от ПЗР на КСО размер или в действителен размер. Ограничението на размера на изплащаната пенсия в случая произтича непосредствено от закона. Оспореният акт на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са издадени при обвързана компетентност, което означава, че след като определеният на Насър действителен размер на пенсията надвишава прага, установен в § 6 от ПЗР на КСО, органите по пенсионното осигуряване са длъжни да разпоредят изплащане на пенсията в ограничения максимален размер, което е единствено възможното законосъобразно решение. Неоснователни са изложените от -Насър оплаквания пред първоинстанционният съд, че оспореният административен акт не съдържа мотиви по приложението на материалния закон /чл. 69 г (отм.); КСО, изискваща изплащане на пенсия в "пълен размер". Обосновано е посоченото в касационната жалба, че приложимата разпоредба досежно размера на предоставяната пенсия е ал. 1 от § 6 от ПЗР на КСО, както и че е налице разграничаване на понятията "пълен размер" и "липса на ограничение за максимален размер" на отпуснатата пенсия. С разпоредбата на чл. 69г КСО е предоставена възможност на лица, пенсиониращи се като съдии, прокурори и следователи, да получават пенсия в размер, ненамаляван поради недостигната възраст, изискваща се съгл. чл. 68 КСО, но изчислен по правилата на посочената ал. 1. Ответникът по касация – М. Насър е работила като магистрат, но по делото няма доказателства, а и не се твърди да е заемала някоя от длъжностите, посочени в ал. 3 на § 6 от ПЗР на КСО, а именно: президент и вицепрезидент на Република България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд. Само по отношение на тези лица не се прилага т. нар. "пенсионен таван". За останалите лица, сред които е и Насър, се отпуска пенсия в ограничен размер, като по отношение на тези лица са установени минимални и максимални пенсионни граници, обусловени от действащата у нас пенсионна система на пенсионно осигуряване, квалифицирана във финансово отношение като "разходно-покривна". В конкретния случай административният орган не е разполагал с оперативна самостоятелност и следователно е нямал право на преценка дали да издаде съответния акт или не, както и възможност за избор относно неговото съдържание. Произтичащите от този акт последици са предвидени и целени от законодателя с приемането на съответната императивна разпоредба – ал. 1 на § 6 от ПЗР на КСО, като не се установява действие или поведение на административния орган, което да е в противоречие с изискването да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, не страда от пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената първоначална жалба на М. Насър срещу решение № 2153-05-1/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ В. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/24.10.2019 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ В., следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, в тежест на М. Насър следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски, изразяващи се само за юрисконсултско възнаграждение, които Върховният административен съд определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 /сто/ лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,