Решение № 12941 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2009 г.

Решение № 12941 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 147 от 4.03.2009 г., постановено по адм. дело № 2366 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е обявен за нищожен ДРА № 236 от 26.5.2003 година на ТДД - Разград, потвърден от Решение № 728 от 28.07.2003 година на РДД - Варна (сега директор на Д "ОУИ" - гр. Варна) при ЦУ на НАП за данъчни задължения по ЗДДС за м. 2.2001 година и преки задължения за 2000 и 2001 година и е отменен данъчно-ревизионния акт в останалата му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска да бъде отменено и да се реши делото по същество като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Кубрат Автотранспорт" АД, гр. Кубрат, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Трифонов, я оспорва в представени по делото писмени бележки. Счита решението за правилно, което следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за пореден път пред настоящата инстанция. С Решение № 10613 от 31.10.2006 година, постановено по адм. дело № 745 по описа за 2006 година Върховен административен съд, I отделение е отменил решение на Варненски окръжен съд, в частта, с която е бил отменен ДРА за непризнат данъчен кредит по фактури на "Елана холдинг"АД и "Новел консулт" АД, както и в частта за определените данъчни задължения по с лихви по ЗСПО за 2000 и 2001 година, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА в частта за непризнат данъчен кредит по две фактури от м. 2.2001 година на "Монтана Холидей"ЕООД, като е върнал делото за ново разглеждане на друг състав. Това е и предмета на атакуваното решение. За да обяви нищожността на ДРА в частта за данъчни задължения поради непризнат данъчен кредит по фактури от м. 2.2001 година на "Монтана Холидей" и за определените преки данъчни задължения за 2000 и 2001 година по ЗКПО съда е спазил указанията на ВАС за преценка на представените ДАПВ № 2426 от 28.12.2000 г., ДАПВ № 3676 от 26.9.2002 г. и № 280 от 27.1.2003 г., както и № 4097 от 20.7.2001 година за проверяван период на 1.02.2001 г. - 30.06.2001 г., с които е била направена пълна проверка на преки и косвени данъчни задължения и е извършено съответното прихващане. След като с посочените актове е била правена проверка на всички задължения и са били установени определени такива, които са били прихванати, то правилно съда се е съобразил с утвърдената съдебна практика по тези въпроси и е приел, че ДРА не е издаден от компетентен орган - директор на РДД, поради което е нищожен в тази му част. Решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. С оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК следва да се отбележи следното: Съдът е обявил нищожност на ДРА поради наличие на ДАПВ за данъчен период на м. 2.2001 година, но е пропуснал да посочи освен в частта за непризнат данъчен кредит по две фактури, издадени от "Монтана Холидей"АД и по ЗКПО за 2000 и 2001 г., и този по фактура № 62 от 19.2.2001 година, издадена от "Елена Холдинг"АД. Следва решението в тази част да се отмени и се обяви нищожността на ДРА и в тази му част по същите изложени по-горе мотиви. В останалата част съда е приел, че неправилно данъчните органи (производството е по ДПК) отм. (не са признали право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Елена Холдинг" и "Новел консулт" АД. Посочените основания в актовете на данъчната администрация са чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК) (отм.) (не са били представени доказателства от доставчиците и лицето било начислило данък, без да има основания за това. Съдът е отменил ДРА в тези му части с много кратки мотиви, които следва да бъдат допълнени със следното: Отмяната на решението при първоначалното разглеждане на делото е свързано с допуснати процесуални нарушения, поради което преценката по същество на спора и по отношение приложението на материалния закон е оставена изцяло за новото разглеждане на делото. Следвало е да се преценят налице ли са предпоставките по чл. 64 и сл. от ЗДДС) отм. (за признаване правото на данъчен кредит по процесните фактури, включително и реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от с. з. При новото разглеждане на делото са съобразени всички събрани писмени доказателства, включително изготвените съдебно-счетоводни експертизи при двете разглеждания, които доказателства не са оспорени в съдебното производство и същите са приети без възражения - съдебно заседание от 19.02.2008 г. В съдебното производство са събрани и представени доказателства и не са оспорени, а представените в административното производство не са били ценени като достатъчни да обосноват извод за наличие на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 от ЗДДС) отм., действащ за периода на 2000 и 2001 година (. Представени са в съдебното производство доказателства - писмени, същите не са били оспорени нито в съдебно заседание на 1.04.2004 г., когато са представени, нито в следващото съдебно заседание на 29.04.2004 г., когато се е явил представител на ответника. Поради което няма пречка същите да бъдат съобразени по делото при разглеждането му. Видно от представеното заключение на вещо лице от 11.3.2004 г., прието изцяло без оспорване в съдебното производство в заседание на 1.04.2004 година и допълнителното такова, прието в заседанието на 29.04.2004 година не е имало никакви възражения по констатациите в тях. Тъй като доставчиците не са били представили доказателства и не са били проверени от данъчните органи) протоколи за насрещна проверка от м. 4 и 5. на 2003 година (и изключително кратките мотиви и в двата акта, експертизата е проверявала счетоводствата и на двамата доставчика. Установено е, че фактурите са издадени, отразени са в дневниците за продажби и справките декларации за съответните периоди, осчетоводена е в сметка 411 и начисленият данък е см. 4532 като задължение към бюджета. Търговските операции са надлежно отразени. Относно реалността на доставките са представени множество писмени доказателства - договори за консултантски услуги от 28.12.2000 г., обяснения относно кадровата осигуреност на "Елана Холдинг", за цените на предоставяните услуги, обяснение на управителя на "Новел Консулт" АД относно извършваните услуги, писмо-списък за предоставяните от това дружество услуги, от 10.01.2000 г., отчет по журнала на операциите, данни за плащане на сумите, включително и данъка по тях - данни от Експресбанк, писмо за искане от "Новел Консулт" АД за заплащане на извършени от тях правни услуги по списък за м. 11.2000 г., справки за извършени такива за периода от 1.11. до 31.12.2000 г., за 1.9.20000 до 31.10.2000 г., както и за 1.6. - 31.08.2000 г., 1.02.2000 - 31.5.2000 г. и др. Представени са и доказателства за съставените документи и използвани от дружеството през процесните периоди. Следователно налице са реални доставки на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС) отм. (и преценката на съда в тази насока е правилна. Решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение