Решение № 2555 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7219/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение 375 от 12.06.2023 г., постановено по адм.д. 842 по описа на Административен съд Пазарджик (АС) за 2022 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001620003004-091-001 от 25.08.2021 г., потвърден с Решение 629 от 07.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на Й. Йосифов са установени задължения по ЗДДФЛ, ЗО, ДЗПО-УПФ и лихви по години: за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2014 г. главница, в размер на 1 942,46 лева и лихви 1 246,29 лева; за 2015 г. главница, в размер на 2413,16 лева и лихви 1 302,58 лева; за 2016 г. главница, в размер на 1 829,62 лева и лихви в размер на 802,05 лева; за 2017 г. главница, в размер на 1 423,75 лева и лихви в размер на 479,76 лева; за 2018 г. 1 456,05 лева и лихви в размер на 343,01 лева; за вноски за ЗО: за м.12.2013 г. главница, в размер на 16,80 лева и лихви 12,93 лева и вноски за ЗО за 2018 г. главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви 622,76 лева; за вноски за ДЗПО УПФ за 2018 г. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви 389,21 лева, всичко в общ размер на главница 13 129,78 лева и лихви 5 198,59 лева. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа становище, че съдът не обсъдил и не анализирал поотделно и в съвкупност всички приобщени в хода на административното и на съдебното производство доказателства, както и изложените от страните по делото аргументи, което го довело до погрешни правни изводи. Последните не кореспондират на приетите по делото доказателства и са в нарушение на закона. Твърди, че решението не съдържа преценка и анализ на доказателствата и констатации по фактите, които са релевантни за разрешаването на повдигнатия спор, доколкото описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява оценка на доказателствата. Посочва, че административният съд излага в мотивите си изводи, касаещи единствено осъществения от лицето превоз на пътници, който въпрос е обект на разглеждане на друг РА, който е влязъл в сила, а не на процесния РА Р-16001620003004-091-001 от 25.08.2021 г. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба иска отмяната на решението, предмет на касационен контрол. Претендира присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите в размер на 4099,10 лева и разноски за държавна такса в размер на 146,63 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът Й. Йосифов, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пазарджик е бил РА Р-16001620003004-091-001 от 25.08.2021 г., потвърден с Решение 629 от 07.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения на Й. Йосифов за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2014 г. главница, в размер на 1 942,46 лева и лихви 1246,29 лева; за 2015 г. главница, в размер на 2 413,16 лева и лихви 1 302,58 лева; за 2016 г. главница, в размер на 1 829,62 лева и лихви в размер на 802,05 лева; за 2017 г. главница, в размер на 1 423,75 лева и лихви в размер на 479,76 лева; за 2018 г. 1456,05 лева и лихви в размер на 343,01 лева; вноски за ДОО за 2014 г. главница, в размер на 3 686,40 лева и лихви 2 412,64 лева; за 2015 г. 2 735,32 лева и лихви 1524,05 лева; за 2016 г. главница, в размер на 3 993,60 лева и лихви 1 798,02 лева; за 2017 г. главница, в размер на 4 305,60 лева и лихви 1 506,74 лева; за 2018 г. главница, в размер на 4 608,43 лева и лихви 1 152,05 лева; вноски за ЗО за 12.2013 г. главница, в размер на 16,80 лева и лихви 12,93 лева; вноски за ЗО за 2014 г. главница, в размер на 2 304,00 лева и лихви 1 507,92 лева; за 2015 г. главница, в размер на 1 709,57 лева и лихви 952,50 лева; за 2016 г. главница, в размер на 2 496,00 лева и лихви 1 123,73 лева; за 2017 г. главница, в размер на 2 496,00 лева и лихви 873,48 лева; за 2018 г. главница, в размер на 2 491,04 лева и лихви 622,76 лева; за ДЗПО УПФ за 2014 г. главница, в размер на 1 440,00 лева и лихви 942,44 лева; за 2015 г. главница, в размер на 1 068,48 лева и лихви 595,32 лева; за 2016 г. главница, в размер на 1 560,00 лева и лихви 702,36 лева; за 2017 г. главница, в размер на 1 560,00 лева и лихви 545,91 лева; за 2018 г. главница, в размер на 1 556,90 лева и лихви 389,21 лева, всичко в общ размер на 47 093,18 лева и лихви 20 835,75 лева. Й. Йосифов чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание на 12.05.2023 г. е оттеглил предявеното оспорване срещу РА Р-16001620003004 091 001 от 25.08.2021 год., потвърден с Решение 629 от 07.12.2021 год. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта по отношение на установените задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2014 г. главница в размер на 2 430,98 лева; за 2015 г. главница в размер на 4 373,65 лева; за 2016 г. главница, в размер на 6 114,54 лева; за 2017 г. главница, в размер на 6 882,24 лева; за 2018 г. главница, в размер на 4 608,56 лева, както и прилежащите лихви за 2014 г. 1 655,31 лева; за 2015 г. 2 456,72 лева; за 2016 г. 2 775,86 лева; за 2017 г. 2 427,37 лева; за 2018 г. 1 213,47 лева. Административният съд с протоколно определение от 12.05.2023 г. постановено по адм.д. 842 по описа на АС Пазарджик, влязло в сила на 31.05.2023 год. (л. 1071 от първоинстанционното дело), е оставил без разглеждане жалбата на Й. Йосифов, подадена срещу РА в тази част и е прекратил производството по дело в тази му част. С оглед на това същото не е обект на разглеждане в настоящото производство. Въз основа на буквален препис на направените фактически установявания в решението на решаващия орган, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ съдът е изложил, че спорен по делото е въпросът дали е налице заплащане на транспортна услуга, изразяваща се в превоз на пътници, за да е налице обществен превоз или се касае за споделено пътуване в рамките на Европейския съюз, осъществяван от Й. Йосифов. Посочил е също, че след като се отговори на този въпрос следва да се пристъпи към разглеждане на спора относно констатациите на приходния орган относно процесните установени задължения. В тази връзка е разсъждавал по отношение на превоза на пътници и споделеното пътуване и е достигнал до извод, че не се установява Йосифов да е осъществявал обществен превоз в границите на Европейския съюз. Също така във връзка със споделеното пътуване е достигнал до заключение, че не са доказани основанията по чл. 122, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 от ДОПК. Обсъдил е фактът, че ревизията е повторна и подробно е коментирал Решение 212 от 15.05.2020 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП Пловдив, е което е отменен предходния РА Р 16001318007886 091 001 от 25.02.2020 г., издаден на Й. Йосифов, и дадените в него указания към ревизиращите по отношение на повторната ревизия, чиито резултат е процесния РА. Като краен резултат е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в тази му част. По отношение на оспорваните задължения за ЗО и ДЗПО-УПФ административният съд е коментирал тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 год. по тълк. дело 8 от 2020 год. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и въз основа на него е достигнал до извод за незаканосъобразност на РА. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Основателни са касационните оплаквания на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, че обжалваното решение не съдържа преценка на доказателствата и собствени на съда констатации по фактите, доколкото описанието на процесуалната дейност на органите по приходите, буквалният препис на заключенията по съдебно-счетоводните експертизи и изброяването на събраните доказателства по делото, не представлява оценка на доказателствата. Касационната инстанция намира, че АС Пазарджик не е обсъдил и не е анализирал поотделно и в съвкупност всички приобщени в хода на административното и на съдебното производство доказателства, както и изложените от страните по делото аргументи, което го е довело до погрешни правни изводи. Основателно е и твърдението на касатора, че решението не съдържа преценка и анализ на доказателствата и констатации по фактите, които са релевантни за разрешаването на повдигнатия спор, доколкото същият е изложил в мотивите си изводи, касаещи единствено осъществения от лицето превоз на пътници, който въпрос е обект на разглеждане на друг РА, който е влязъл в сила, а не на процесния РА Р-16001620003004-091-001 от 25.08.2021 г. Съдът е обсъдил Решение 212 от 15.05.2020 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП Пловдив, е което е отменен предходния РА Р 16001318007886 091 001 от 25.02.2020 г., издаден на Й. Йосифов, и дадените в него указания към ревизиращите по отношение на повторната ревизия, чиито резултат е процесния РА. Въпреки това не е отчел, че с процесния РА приходните органи са достигнали до различни констатации спрямо тези в отменения РА и то на база различни факти. Съдът не е взел предвид, че приходните органи са направили съпоставка между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период, като са достигнали до извод, че е налице явно несъответствие. Не е обсъдил начина на формиране на паричните потоци на лицето в процесния РА. Не е коментирал направените плащания за покупка на ППС и недвижими имоти, разходи за пътувания, получени парични средства от физически лица чрез Western union и квалификацията им от приходните органи. В обжалваното решение се съдържат изводи единствено по отношение на осъществявания от лицето превоз на пътници, която дейност не е обект на разглеждане в оспорвания РА. В мотивите на обжалвания съдебен акт, липсват изложени собствени съображения от фактическа и правна страна, относно това, кои обстоятелства се приемат за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. Доказателствата, приети по делото се съдържат в 4 тома, а в решението не са обсъдени и не са изложени собствени мотиви относно установеното от фактическа страна въз основа на техния анализ. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. Липсата на собствени мотиви по своята същност представлява липса на възможност за настоящата инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. При така установеното настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетите по делото заключения на допуснатите в хода на производството експертизи и показанията, дадени от свидетелите по делото. Като не е извършил анализ и обсъждане на възраженията на страните и доказателствата по делото, както и на заключенията на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на съдебно решение при липса на мотиви. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства конкретно по отделно за процесните периоди и във връзка с отделните получени суми от ревизираното лице, както и с извършените разходи от него. Да бъдат изложени мотиви конкретно за кои данъчни периоди, какъв размер на данък, на какво основание е определен, дали е определен правилно и въз основа на какви доказателства се стига до тези изводи. Съдът с оглед материалната законосъобразност на акта следва да прецени дали паричните потоци на ревизираното лице са изготвени законосъобразно. Следва да изложи самостоятелни изводи във връзка с формирането на началното салдо към всеки един от данъчните периоди и въз основа на какви доказателства достига тях. Следва да бъдат обсъдени относимите доводи на страните, доказателствата, представени както в хода на ревизията, така и пред съда, приетите по делото експертизи и свидетелски показания. Следва да се изложат самостоятелни изводи за значението на влезлия в сила РА Р-16001320003005-091-001 от 25.08.2021 г. с установени задължения във връзка с получени доходи от дейността на ЕТ. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,