Решение № 54 от 13.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 456/2010 г.

Решение № 54 от 13.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 456/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК по касационна жалба на Н. С. Д. чрез адвокат М. Ш. срещу решение № V-128/14.12.2009 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по гр. д. № 536/2009 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Бургаски районен съд /БРС/ по отрицателни установителни искове на Н. С. Д. срещу [фирма], с които се иска да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 2837.27 лв., от която 2433.87 лв. - неплатена сметка за ползвана топлоенергия за периода м. декември 2001 г. - м. октомври 2003 г., както и 403.40 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 13.05.2004 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 58.75 лв. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свързани с размера на дължимата сума за реално консумирана топлоенергия, приложената погасителна давност за дължимите вземания - петгодишна, а не тригодишна, както и прекъсването й. Ответникът по жалбата - [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Третото лице-помагач - [фирма] не взима становище по касационната жалба. С определение № 31/21.01.2011 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на БОС на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при материалноправен въпрос за приложимата погасителна давност по отношение на вземанията на [фирма] за консумираната топлоенергия - петгодишна по чл. 110 ЗЗД или кратка тригодишна по чл. 111 б. "в" ЗЗД. БОС е приел петгодишна погасителна в противоречие със задължителна съдебна практика /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, обективирана в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 111 от 08.10.2010 г. по т. д.. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т. О., решение № 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/2009 г. на ВКС, II Т. О., решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, II Т. О. и решение № 172/23.12.2010 г. по т. д. № 180/2010 г. на ВКС, I Т. О, с оглед на което е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Касационната жалба е неоснователна. Пред Бургаски районен съд /БРС/ са предявени обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове по реда на § 2, ал. 14 ГПК по чл. 254 вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) от Н. С. Д. срещу [фирма] при наличие на издаден изпълнителен лист срещу ищцата. С предявените искове ищцата иска да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 2837.27 лв., от която 2433.87 лв. - неплатена сметка за ползвана топлоенергия за периода м. декември 2001 г. - м. октомври 2003 г., както и 403.40 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 13.05.2004 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 58.75 лв. БРС е отхвърлил така предявените искове, а БОС е потвърдил решението му. БОС е приел, че е доказано дължимо плащане на реално консумирана и коректно начислена топлинна енергия. Приел е още за неоснователни доводите на ищцата за изтекла погасителна давност по отношение процесните вземания, които вземания според БОС се погасява не с тригодишна, а с петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като се касае до периодични, помесечни плащания, но различни по размер в зависимост от консумираната енергия. За тази давност е прието прекъсване по чл. 116 ЗЗД с оглед доказателствата за предприети действия по принудително изпълнение - молба за издаване на изпълнителен лист, издаване на такъв и образуване на изпълнително дело, прекратяване и образуване на ново изпълнително дело. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Задължението на касаторката за заплащане на ползвана топлоенергия за исковия период представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната топлоенергия, която следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й. Стойността на заплащане на задълженията е различна в зависимост от количеството потребена топлоенергия, но това не променя характера на задължението като периодично - ежемесечно плащане на ползваната топлоенергия. Задължението за периодично плащане се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД в какъвто смисъл е цитираната по-горе практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която настоящият състав на ВКС намира за правилна на основание чл. 291 ГПК, а не с общата петгодишна давност, както неправилно е приел БОС. Следва да се посочи, че независимо от това крайният извод на БОС е правилен, с оглед доказателствата за прекъсване на давността с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, откогато започва да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 ЗЗД/. Към момента на подаване на молбата от 13.05.2004 г., погасени по давност са вземанията на ответника, които са били възникнали и са станали изискуеми преди 13.05.2001 г. След прекъсването на давността на 13.05.2004 г. е започнала да тече нова давност, прекъсната с подаване на молбата за образуване на изп. д. № 8218/2004 г. на 06.07.2004 г. Докато изпълнителният процес е висящ, погасителната давност спира да тече /ПП на ВС № 3/1980 г./ Изпълнителното дело е прекратено на 07.05.2008 г. /обстоятелство, отбелязано върху изпълнителния лист/ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 330 б. "д" ГПК (отм.), поради непоискани изпълнителни действия от взискателя в продължение на повече от две години. Давността за погасяване на вземането започва да тече от последното изпълнително действие, а не от прекратяване на делото, следователно нова давност е започнала да тече от 07.05.2006 г., /ако се приеме, че изпълнителното дело е прекратено непосредствено след изтичане на двугодишния срок, в който не е поискано извършване на изпълнителни действия/. При това положение, от 07.05.2006 г. до 16.07.2008 г., когато е образувано новото изп. д. № 8067/2008 г., давността не е изтекла и отново е била прекъсната. С оглед на тези съображения и независимо от различния погасителен период - тригодишен, според настоящия състав на ВКС, а не петгодишен, според БОС, предявените отрицателни установителни искове са неоснователни, както е приел като краен резултат и БОС, чието решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на [фирма], направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 232 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 предл. 1-во ГПК, съдът: