Решение № 1322 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2013 г.

Решение № 1322 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба, подадена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 3 от 19.04.2013 г., постановено по адм. д. № 22/2013 г. по описа на Административния съд -Русе. С обжалваното решение по иск на "СХБАЛ ЕСКУЛАП НОРД " ООД, НЗОК е осъдена да заплати на дружеството обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода м. март до м. юни 2008 г., в резултат на отменена заповед № РД 09-105/08.02.2008 г. на директора на РЗОК-Русе, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 175 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК -нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съдопроизводствени нарушения. Ответникът - "СХБАЛ Ескулап норд" ООД оспорва жалбата по съображения в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от пълномощника на дружеството. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Касационното производство по спора е второ по реда си. С решение на ВАС № 485 от 14.01.2013 г., постановено по адм. д. № 4101/2012 г. е обезсилено първоначално постановеното от административния съд решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като са дадени указания на съда за предприемане на необходими съдопроизводствени действия за отстранявана на недостатъци по исковата молба. ВАС е приел също така, че съдът не е проявил активност при установяване на исковата претенция, тъй като не е проведено пълно и всестранно доказване на размера на обезщетението. След връщане на делото в административния съд, последният изпълнявайки указанията на съда е дал възможност на ищеца да ангажира доказателства за активната си процесуална легитимация в това число и относно представителната власт по отоншение на дружеството. С оглед указанията на съда, ищецът е представил извадка от търговския регистър (лист 7 от делото), видно от която е, че дружеството е "Специализирана хирургична болница за активно лечение-Ескулап Норд" ООД с управител Петко Боянов Петков, който с нарочна молба от 30.01.2013 г. е потвърдил извършените до момента действия от името на дружеството. С обжалваното решение съдът е квалифицирал иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 43 321,33 лева за периода - м. март. м. юни 2008 г. в резултат на отменен индивидуален административен акт на директора на РЗОК-Русе, представляващ отказ за сключване на договор за окозване на болнична медицинска помощ по заявени клинични пътеки, ведно със законната лихва, считано от завежда на иска до окончателното плащане. Съдът е възприел следната фактическа обстановка: през 2008 г. дружеството е било лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ и със заявление вх. № 29-02-55/25.01.2008 г. до директора на РЗОК-Русе е поискало сключване на договор за окозване на болнична помощ по подробно посочени клинични пътеки от Приложение № 17. Директорът на РЗОК - Русе издал заповед № РД 09-105/08.02.2008 г., потвърдена с решение № РД -УС-04-28/24.03.2008 г. на УС на НЗОК - София, с която е отказал сключването на договор за заявените клинични пътеки. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение, а преписката е върната на директора на РЗОК-Русе за решаване на въпроса. Съдът е приел, че ищецът като лечебно заведение през процесния период не е могъл да оказва болнична медицинска помощ на ЗЗОЛ по заявени клинични пътеки поради липсата на договор с НЗОК, поради което е претърпял вреди - пропуснати ползи, като е бил лишен от приход за дейността, която би извършвал през този период по договор с НЗОК. Съдът е определил пропусната полза като пропуск да се увеличи имуществото на ищеца, изразяваща се в приращение на имуществото на кредитора, което при обикновени условия би настъпило ако длъжникът бе изпълнил правилно задължението си. Прието е, че ищецът е претърпял вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с от отменения незаконосъобразен акт, тъй като лишаването от приходи от дейности по клинични пътеки, заплащани от НЗОК е закономерна и необходима последица от отказа да се сключи договор за оказване на болнична медицинска помощ по заявени КП за процесиня период. Съдът е изложил съображения, че за ищеца е налице пропусната полза, тъй като нормално и по занятие до процесния период, а и в последствие след сключването на договора е осъществявал специализирана болнична медицинска помощ и е реализирал приходи от тази дейност. Направен е извод, че реализирането на приходи от дейността би била закономерна, а не случайна последица при законосъобразно развитие на правоотношенията. Съдът е посочил, че в конкретния случай вредата не е нито по вина на ищеца, нито по съпричиняване от негова страна. Изложени са съображения, че независимо, че в съдебния акт, с който е отменен незаконосъобразния административен акт е посочена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, правните изводи на съда касаят единствено материалната незаконосъобразност на акта, тъй като фактическото основание за отказа не е сред изчерпателно изброените правни основания в т. 37 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК. Съдът е посочил също така, че съобразяването на сертификата, представен в хода на съдебното производство е определящ за указанията на съда за сключването на договора, но не и за извода му за незаконосъобразност на акта. За да определи стойността на обезщетението съдът се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. В резултат на формиран необоснован извод, съдът е приложил неправилно материалния закон. Безспорно е по делото, че заповедта на директора на РЗОК, която обективира отказа му да сключи договор с ищеца за оказване на болнична помощ по изброени от последният в заявлението му клинични пътеки е отменена от съда. Тази отмяна обаче не води автоматично до извода, че от незаконосъобразния акт са претърпени вреди. В конкретния случай съдът е формирал извод относно наличието на претърпени вреди за процесния период, както и относно размера им, позовавайки се на обстоятелството, че ищцовото дружество нормално и по занятие е реализирало приход от дейност именно по оказване на болнична помощ по КП, заплащана от НЗОК. Също така съдът е формирал извод, че през процесния период дружеството е продължило дейността си, но е реализирало само разходи и не е получавало приходи. Тези изводи обаче настоящият съдебен състав преценява като необосновани. За да приеме наличието на претърпяна вреда, изразяваща се в пропусната полза, съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза. В заключението си експертът е посочил приходите, реализирани от ищеца за период от м. 02.2007 г. до м. 02.2008 г. от РЗОК за извършените медицински дейности по договор, общо в размер на 129 964 лева . Общият размер на тези приходи е разделен на броя на месеците-12 и е получена средната месечна сума, заплащана от НЗОК на ищеца. Тази средна месечна величина е умножена по месеците, в които ищецът не е имал договор за болнична помощ с НЗОК и по този начин е изчислен размерът на пропуснатата полза. Видно от същото заключението е, че експертът е извършил проверка в НЗОК-Русе в резултат на която е установил, че за периода м. 02.2007 г. до 28.02.2008 г. НЗОК-Русе е изплатила на ищеца обща стойност на разходите, разпределена по месеци за болнична медицинска помощ -129 964 лева. Изводът е, че сумите от НЗОК-Русе (осчетоводени като приход от ищеца) за перода м. 02.07.-м. 02.08 г. са за възстановяване на разходи, направени от ищеца за предоставяната от него през този период болнична медицинска помощ. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 194 и 195 от НРД от 2006 г. в съответната редакция към 2008 г., според които НЗОК заплаща на изпълнителите на БП за всеки отделен случай по договорените клинични пътеки в определения в таблицата към чл. 195 размер. След като през процесния исков период ищецът не е предоставял болнична медицинска помощ по клинични пътеки, той не би могъл да направи и разходи в размер, какъвто е направил през периода, когато е предоставял такава. От друга страна, не е доказано от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест предвид разпоредбата на 154, ал. 1 от ГПК, че през исковия период легловата база в хирургическото отделение е останала незаета и неизползвана и в този смисъл са направени разходи за поддържането й вкл. и разходи за заплати на лекарите специалисти, срещу които не са осчетоводени приходи. Видно от заключението е, че през исковия период ищецът е осчетоводил разходи за дейността си, но заключението не може да се кредитира като доказателство, че за исковия период ищецът не е реализирал приходи, защото вещото лице не е проверявало това обстоятелство, тъй като не му е била поставяна такава задача. Пропусната полза представлява осуетяване на възможността да се увеличи наличното имущество на увредения в резултат на вредоносното деяние. С оглед обстоятелството, че лечебното заведение получава плащане от НЗОК по изпълнени клинични пътеки, то не може да се прецени като обосновано твърдението на ищеца, че пропуснатите плащания от НЗОК за процесния период, са единствено и само във връзка с отказа на НЗОК да сключи договора с ищеца, тъй като изпълнението на клиничните пътеки зависи и от волята на здравноосигурените лица да са пациенти на съответното лечебно заведение. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като необоснован и неправилен извода на административния съд, че ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в пропусната полза от реализиране на приходи от плащания по КП от НЗОК през исковия период, в резултат на отменения административен акт № РД 09-105/08.02.2008 г., издаден от директора на РЗОК-Русе. В резултат на този неправилен извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърил като неоснователен. С оглед изхода на спора и направеното от НЗОК искане за присъждане на разноски, на касатора следва да се присъдят такива в размер на заплатената д. т. по касационната жалба 2,50 лева и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1317 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд