Решение № 22 от 9.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2136/2018 г.

Решение № 22 от 9.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2136/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на "Боб-Тони" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, представлявано от управителя му Кр. Т., чрез пълномощника му адв. В. Р. от АК – П., против въззивното решение № 112 от 23.03.2018 г. по гр. д. № 20/2018 г. на Смолянският окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.11.2017 г. по гр. д. № 1187/2016 г. на Смолянския районен съд. С него е признато за установено по отношение на "Алекс-64" ЕООД, гр. Чепеларе, че касаторът "Боб-Тони" ООД, гр. Асеновград не е собственик на сграда с идентификатор 69345.6.114. 1, със застроена площ 101 кв. м., на едно ниво, с предназначение: сграда за обществено хранене, построена в поземлен имот с идентификатор 69345.6.114, м. "Ардашлъ", землище на с. Стойките, с площ от 13 503 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, с посочени съседи, отменен е нотариалния му акт № 39/2016 г., както и е отхвърлен предявения от него иск срещу "Алекс-64" ЕООД за признаване за установено, че последният не е собственик на описания недвижим имот и за отмяна на нотариалния акт, издаден в негова полза с № 18/2016 г. и са присъдени в полза на "Алекс-64" ЕООД направените по делото разноски. Касационното обжалване на горното въззивно решение е допуснато с определение на настоящия състав на ВКС № 586 от 29.11.2018 г. за проверка относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение с оглед произнасянето по предявените отрицателни установителни искове при евентуална липса на правен интерес с оглед спецификата на спора за собствеността на сграда, построена върху имот, частна държавна собственост. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният срещу него отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, а предявеният от касатора насрещен отрицателен установителен иск бъде уважен. Претендира и присъждане на направените разноски. Ответникът "Алекс - 64" ЕООД, представляван от управителя му и едноличен собственик на капитала С. Ч., чрез пълномощника му адв. Ел. Д. - Р. от АК-Смолян, оспорва жалбата по съображенията в писмения отговор и тези, изложени в откритото съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от "Алекс-64" ЕООД срещу "Боб-Тони" ООД отрицателен установителен иск за собствеността върху спорния имот, за който и двете страни са се снабдили с нотариални актове за собственост, като е признато за установено, че "Боб-Тони" ООД не е собственик на сградата в к. Пампорово, в м. "Ардашъ", землището на с. Стойките, с идентификатор 69345.6.114. 1, и предявеният от него срещу "Алекс-64" ЕООД насрещен отрицателен установителен иск за собствеността на същия имот е отхвърлен, въззивният съд приел, че първоначалният ищец /"Алекс-64" ЕООД/ е установил придобивното си основание – давностно владение върху процесната постройка от построяването й през 2005 г. до снабдяването му с нотариален акт през 2016 г. /нот. акт № 18 от 1.03.2016 г. / Изводът е основан на събраните и обсъдени свидетелски показания, вкл. са кредитирани и част от показанията на свидетелите на ответното дружество, като доводът на ответника, сега касатор, за наличие на наемни отношения между страните по повод експлоатацията на постройката като търговски обект е приет за неоснователен поради липса на доказателства за плащането на наем. Въззивният съд е подложил на анализ и събраните в тази насока писмени доказателства, както и заключението на приетата експертиза относно записванията по сметките на дружеството "Алекс-64" ЕООД /разходи за придобиване на дълготрайни активи и дълготрайни нематериални активи/, а преди това на едноличния търговец със същата фирма, осчетоводяване на инвестиционни разходи по изграждане и подобрения на процесния обект, в т. ч. и такива за възстановяване на сградата след пожара през 2011 г., при липса на движение по сметките на "Боб-Тони" ООД след тази дата. За неоснователен е приет доводът на "Боб-Тони" ООД за възникването на нов обект след пожара през 2011 г., обосновавайки липса на необходимия срок на давностното владение, с оглед преценка на свидетелските показания относно възстановяване на изгорялото заведение в предишните му очертания при наличието на част от стените му, колони и бетонна основа. Въз основа на събраните и преценени доказателства въззивният съд приел, че ищецът, като владелец, с ясно изразено намерение за своене е упражнявал фактическа власт върху спорния имот, в т. ч. и по възстановяването му, поради което и с оглед на необходимия десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС приел да са настъпили правните последици на давностното владение. Обратният извод е направен относно твърдението на "Боб-Тони" ООД за осъществявано владение в необходимия срок до снабдяването му с нотариалния акт № 39 от 4.11.2016 г., обоснован с липсата на представени доказателства в тази насока, както и с позоваване на подадената от това дружество искова молба по чл. 108 ЗС срещу "Алекс-64" ЕООД, съдържаща признание за наличието на обективиране на намерението у другата страна да свои имота като собствен към 2015 г. Поради това и въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният срещу него отрицателен установителен иск е уважен, с отмяна на нотариалния му акт, а предявеният от него такъв срещу първоначалния ищец е отхвърлен. При обективно съединените насрещни отрицателни установителни искове за собствеността на процесната сграда въпросът относно предпоставките за допустимостта им е релевантен и с оглед произнасянето по него е допуснато касационното обжалване. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, поради което и е относим въпроса за придобивното основание като индивидуализиращ белег на това отричано от ищеца и претендирано от ответника право. Правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, като в настоящия случай установяването на правен интерес е необходим за всяка от страните при насрещно заявените претенции за защита правото на собственост при избрания способ чрез предявяване на отрицателни установителни искове, съединени в общото исковото производство. Спорът между страните е за собствеността върху сграда, построена в имот, представляващ частна държавна собственост, като всяка от тях отрича претендираното от другата страна вещно право на собственост, позовавайки се на издаден нотариален акт за собственост по давностно владение за всяка от страните, без да са изложени каквито и да е съображения за фактите, обуславящи възникването му с оглед на това, че се касае за сграда, построена в имот, частна държавна собственост. Необходимостта от обосноваване на правния интерес у всяка от страните да отрича претендираното от другата страна право е предпоставено от характера на възникналия спор между страните относно суперфициарната собственост, като в случая този интерес е обоснован и от двете страни само с позоваването на притежаване на същото право на собственост, обективирано в издадените им нотариални актове. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, като, за да приеме, че касаторът не е собственик на сградата, приел, че такъв е ищецът на релевираното придобивно основание и въз основа на този извод е постановил решението си по съединените искове, без да съобрази данните по делото за собствеността на терена, в който е построена сградата, в лицето на държавата /акт за частна държавна собственост № 4072/2015 г./. Действително, в настоящето производство спор на страните с държавата не е поставен за разглеждане, но предметът на делото включва произнасянето по придобивното основание, като индивидуализиращ белег на отричаното от ищеца и претендирано от ответника право, а последното имплицитно включва и възможността това право на всяка от страните по отношение суперфициарната собственост върху построената върху държавна земя сграда да възникне. Твърдения за фактите, обуславящи възникване на правото на собственост върху сградата, построена върху държавната земя, не са изложени от ищците по предявените искове, поради което е налице нередовност, която съдът е следвало да отстрани при наличие на горните данни, с указания за това към страните. Като се е произнесъл по исковете въз основа на констативния нотариален акт на ищеца, /респ. този на ответника/ при липса на твърдения за обстоятелствата, обуславящи възникване на претендираното право на собственост върху сграда, построена върху държавна земя, въззивният съд всъщност се е произнесъл по нередовни, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, искови молби и на двете страни по делото. Поради това постановеното решение по обективно съединените искове е недопустимо, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд със задължителни указания за отстраняване нередовностите в исковите молби и на двете страни по делото, съобразно горните съображения /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК в зависимост от изхода по делото. По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС