Решение № 14268 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2020 г.

Решение № 14268 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Тодоров, чрез пълномощника му адв. П. Николаев, против решение № 12 от 09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 745/2019 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 504 от 14.10.2019 г., по преписка № 136/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и е осъден да заплати разноски за производството. В касационната жалба са развити доводи за нищожност на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 1 от АПК, както и за неправилност на същото поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от доказателствата в кориците на делото недвусмислено се доказва наличието на дискриминация, осъществена от "двете Кооперации Надежда и Мелко", тъй като на член-кооператорите, които не са дискриминирани, е плащано в по-висок размер на основание решение на Общото събрание за увеличение на размера на рентата, което решение има задължителен характер за председателите на кооперациите. На касатора е плащано по-малко, което установява различен подход и третиране, поради влошените отношения с председателите на кооперациите. Иска се отмяна на съдебното решение като нищожно и неправилно и касационната инстанция да се произнесе по същество или да върне делото за ново произнасяне от съда или от КЗД. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание по същество искането е за отмяна на оспореното съдебно решение и да бъде постановено окончателно решение от касационната инстанция. Ответната Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бешков, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. Иванова - управител на "Мелко ПТК" ЕООД, с. Кацелово, понастоящем бивш управител, чрез пълномощника си адв. К. Бояджиев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът - В. Иванов - председател на ПК "Надежда", с. Кацелово, чрез пълномощника си адв. К. Бояджиев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Русе е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против решение № 504 от 14.10.2019 г., по преписка № 136/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация. Съдът е събрал релевантните доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Безспорно е установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба и допълнение към нея, подадени от В. Тодоров през 2015 г. срещу ответниците, понастоящем ответници по касация, с оплаквания за дискриминация по признак "лично положение", изразяваща се в по-неблагоприятно третиране - по-ниско заплащане по договори за аренда, сключени с представляваните от ответниците кооперации, в сравнение с други собственици на земеделска земя - арендодатели. Установено е, че с решение № 365 от 18.09.2015 г. е прекратено производството по преписката, тъй като КЗД е приела, че не е компетентна да разглежда гражданско-правни отношения между страни по договор за аренда. С влязло в сила определение № 18/23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 460/2015 г. на Административен съд – Русе е отменено цитираното решение на КЗД, с което производството е прекратено и преписката е върната за ново произнасяне. След възобновяване на производството жалбоподателят е заявил, че се счита дискриминиран в сравнение с другите член-кооператори, които са получавали за посочените в жалбата години по-висок размер на рента в сравнение с него, като причина за това са водени дела пред РС-Бяла и влошени лични отношения с В. Иванов, поради подаден от жалбоподателя сигнал за осъществено незаконно строителство. КЗД е спазила изискванията на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), като е провела проучване, в хода на което са изискани становища, информация и доказателства, които са представени от страните, провела е две открити заседания, в които са събрани писмени доказателства, както и са изслушани по искане на жалбоподателя двама свидетели - съпругата му и бившата касиер-счетоводителка в ПК "Надежда" с. Кацелово. Безспорно е установено, че жалбоподателят е предоставил за временно и възмездно ползване 7, 5 дка земеделска земя, находяща се в землището на село Кацелово, за обработване от "Мелко ПТК" ЕООД, с председател П. Иванова по силата на договор, сключен на 19.03.2010 г. срещу годишен наем от 20 лв. /дка, считано от 01.10.2010 г. за срок от 10 години, както и 47. 464 дка земеделска земя на ПК "Надежда" с. Кацелово с председател В. Тодоров по силата на договор за аренда, сключен на 25.02.2008 г. за срок от пет години, с наемна цена от 10 лв. /дка, съответно увеличена, считано от 25.10.2011 г. на 25 лв. /дка. С решение по протокол № 8 от 14.10.2012 г. на УС на ПК "Надежда" с. Кацелово е взето решение да се увеличи рентата на 30 лв. /дка, като преди това, с писмо от 25.07.2012 г. жалбоподателят е уведомил Иванов като председател на ПК "Надежда" с. Кацелово, че отправя писмено предизвестие за прекратяване на договора, изтичащ на 01.10.2012 г. Договорът е прекратен на 17.06.2013 г. и земите не са включени в анкетната карта на ПК "Надежда" за стопанската 2013-2014 г. По преписката са представени справки за начислени, но неполучени от жалбоподателя суми, като за стопанските години 2010-2011, 2011-2012 и 2012-2013 г. размерът на рентата е индексиран всяка стопанска година. Сумите са изплащани и чрез пощенски записи, връщани от жалбоподателя. Същият не е заявил искане за сключване на анекси към договора за аренда за увеличение на дължимата наемна цена. Видно от представените покани за пощенски преводи от ПК "Мелко - ПТК" ЕООД, за периода 2010-2011, 2011- 2012 и 2012 – 2013 на жалбоподател са изплащани сумите по договора за аренда. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели. Въз основа на доказателствата КЗД е приела, че не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" от В. Иванов и П. Иванова по отношение жалбоподателя и е оставила без уважение жалбата срещу тях. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 40, чл. 48, чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр, съдържа всички реквизити по чл. 66 от с. з., при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗДискр, същото е и съответно и на материално правните норми и целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр. Решаващият съд е посочил, че правилно КЗД е приела липса на дискриминация по признак "лично положение", основана на неизплатени дължими суми по договор за аренда, неиндексиране на сумата, в сравнение с другите кооператори, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл. 4 от ЗЗдискр. Не е установено различното третиране на жалбоподателят по въведения защитен признак спрямо останалите субекти, тъй като на първо място не е посочен индивидуализиращ съществен личностен, обективен и характерен само за него белег, който да е в основата на неговото неравно третиране. Подаването на жалби до РДНСК срещу Иванов от жалбоподателя, довело до премахване на незаконен строеж, осъществен от председателя на кооперацията, установеното наличие на конфликт между същите не е достатъчно, за да се приеме, че е извършен акт на дискриминация по този защитен признак. Съдът е споделил доводите на КЗД, че не всяко напрежение в отношенията между хората изпълва понятието за дискриминация, като в случая не е доказано наличието на защитен признак, въз основа който е допуснато по-неблагоприятното третиране. Не е доказано осъществяването дискриминация под каквато и да е форма, по личен признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по-благоприятно и не е установена причинна връзка между поведението по изпълнението на арендните договори спрямо него във връзка с защитения признак. Първоинстанционният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за неравно третиране са свързани със субективни възприятия, които не са и житейски оправдани с оглед собственото му поведение да отказва получаването на сумите за дължимата рента, да не предприема действия по индексацията й, както са сторили други арендодатели, видно от множеството сключени с тях анекси. Не е установено и неизплащане на арендните вноски от двете кооперации и самият жалбоподател е изпратил писмо, с което е заявил, че не желае, след изтичане на договора, същият да бъде продължен. ПК "Надежда" от своя страна го е уведомила, че неговите земеделски земи, няма да се обработват за стопанската 2013 - 2014 г., т. е. договорните отношения са приключили още преди 2013 г., поради което и претенциите за трите стопански години 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за допусната дискриминация са неоснователни. Съдът е възприел и изводите на КЗД по отношение на кооперация "Мелко - ПТК" ЕООД, с управител П. Иванова, че за периода 2011 - 2012 и 2012 – 2013 г., са изплатени сумите по договора за аренда с пощенски записи, съответно жалбоподателя не е предприел действия за изменение на договорите по реда на чл. 16 от Закона за аренда в земеделието (ЗАЗ), съответно не е налице нарушение на правото за равно третиране на жалбоподателя по сочения защитен признак. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице първото сочено в касационната жалба основание за отмяна - нищожност на съдебното решение. Същото е постановено от надлежен съд, в законен съдебен състав, съгласно чл. 164 от АПК, от родово компетентен съд, съгласно чл. 132 от АПК, в състав, идентичен с този който е разгледал спора по същество в с. з. на 10.03.2020 г., в писмена форма и е подписано. Волята на съда е ясно изразена и не се нуждае от тълкуване - оспорения административен акт е приет за законосъобразен, като са обсъдени всички основания по чл. 146 от АПК и са изложени последователни, ясни, логични мотиви, съдържащи изводите на съда от фактическите и правни основания и обективиращи волята му изразена в диспозитива на решението. Не е налице и соченото в касационната жалба основание за отмяна - необоснованост на изводите на съда. В решението са обсъдени всички доказателства, възраженията и доводите на страните и изводите са съобразени с доказателствата. Не са установени факти, доказващи различно, по-неблагоприятно третиране, тъй като разликата в арендното възнаграждение се дължи на собственото поведение на жалбоподателя, както не са установени и факти, които да доказват, че причина за различното третиране, ако се приеме, че е налице такова, е защитен признак по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Не е установена и причинна връзка между третирането и защитения признак. Решаващият съд, правилно е приложил и материалния закон. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС е имал възможността многократно в решенията си да сочи, че тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. В настоящия случай, нито в жалбата, нито в производството пред КЗД или в съдебното производство жалбоподателят е въвел твърдения, съответно не е посочил доказателства, за конкретни свои качества, които да изпълнят със съдържание сочения защитения признак "лично положение". Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, от жалбоподателят не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ му белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "лично положение", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак. В този смисъл, правилно при липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и пряка причинно-следствена връзка между третирането и признака, правилно КЗД и решаващият съд са приели липса на дискриминация по признака "лично положение", съответно правилно е приложен материалния закон. В касационната жалба са преповторени фактите, за които се твърди, че обосновават дискриминационно третиране - влошени отношения по повод водени дела и уважени от органите на ДНСК жалби за незаконно строителство на В. Иванов, но същите не съдържат посочване кое качество на жалбоподателя е причина за това твърдяно дискриминационно поведение. В касационната жалба се оспорват свидетелските показания, което е недопустимо в рамките на касационното производство. Опитът да се свърже защитения признак "лично положение" с обстоятелството, че жалбоподателя е сезирал институции - ДНСК и съда с твърдения за нарушени права и нарушения за закона не могат да изпълнят със съдържание защитения признак "лично положение". Същите са свързани със самите действия, които са определени като дискриминационни, но липсва посочване на онази характеристика на личността на жалбоподателя, поради която се твърди, че е неблагоприятно третиран, както и причинна връзка между тях. Както многократно е посочвал съдът в решенията си не всяко неблагоприятно третиране е дискриминация, а само онова, което е на основата на защитен признак. В случая безспорно установените влошени отношения между жалбоподателят и председателя и управителя на двете кооперация и дружество - арендатори на земеделската му земя не могат да бъдат определени като нарушаващи ЗЗДискр, поради липсата на защитен признак, обосноваващ неравното третиране и пряка причинна връзка между действията и защитения признак. Тестът за каузалност, не може да бъде приложен, доколкото във връзка с признака "лично положение" не е посочено кой иманентно присъщ на жалбоподателя белег е причина за неравното третиране, а изложените факти не притежават качеството на охарактеризиращ жалбоподателя траен, значим белег, равностоен по значение на другите защитени признаци. По тези съображения, настоящата инстанция приема, че съдът правилно е приложил материалния закон. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответната КЗД за присъждане на разноски за касационното производство, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева, като се осъди касатора да ги заплати. Основателна е и претенцията за присъждане на разноски в полза на ответниците - физически лица, които за всеки един от тях, възлизат на 300 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение, видно от приложените договори за правна помощ, от които се установява действително заплащане на сумата за един адвокат, като следва да се осъди касатора да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПк, Върховният административен съд, пето отделение,