Решение № 143 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2016 г.

Решение № 143 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2016 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Й. С. Ч. и М. С. Ч. -Н. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 7559 от 6.11.2015 г. по гр. възз. д. № 5796/2014 г. на СГС- "II ВВ" в. с, в частта досежно начина на извършване на делбата - изнасяне имота на публична продан. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила, относно преценката на доказателствата по делото и материалния закон- избрания способ за извършване на делбата. Иска се ново решение по извършване на делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Касационното обжалван е допуснато по въпроса за приложимостта на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) когато комбинираната съсобственост, визирана т. 8 на ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, е възникнала при разпоредителни сделки между сънаследниците, а след завеждане на делото за съдебна делба между съделители- наследници на общия наследодател и трето-лице приобретател и противоречието му със задължителна съдебна практика, обективирана с Решение № 148 от 7.04.2010 г. по гр. д. No 473/2009 г. на ВКС, ГК-I, и свързания, от гл. т. необходимост от доказване на правно-релевантните условия за признаване на едно материално субективно право, въпроса за материално-правното значение на имотните декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условия за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по ТР № 6/2013 г. на ОСГК и Решение № 506/8.07.2005 г. на ВКС, ГК- I. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от М. Б. З. чрез адв. Ал. И. - САК с който се взема становище само по неоснователността на релевираните доводи. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.), в частта досежно начина на извършване на делбата на апартамент в [населено място] е оставил в сила Решение oт 15.01.2014 г. по гр. д. № 10638/2004 г. на Софийския РС, 69 с-в, като е оставил без уважение възлагателните претенции на Й. Ч. и неговата сестра- М. Ч. -Н. по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) По изведения правен въпрос Съдебната практика на съставите на ВКС, в безспорните хипотези на смесена съсобственост, прилага без отклонения разясненията по т. 8 на ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл че комбинирана /смесена/ съсобственост е съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт, а доколкото с възприетото становище по т. 7 на същото тълкувателно решение се приема, че само хипотезите на съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, попадат под дискрецията на чл. 288, ал. 3 ГПК, то при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), изцяло възпроизведен като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК. При действието на новия ГПК, в рамките на постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, съставите на ВКС разшириха приложното поле на чл. 349, ал. 2 ГПК, респ. по делата, заведени преди 1.03.2008 г. на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) като се прие, че сделките сключени измежду сънаследниците с части от делбения имот, макар и да сочат на хипотеза на смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане - а именно в рамките на наследствения имот, не са пречка да се възложи сънаследствения неподеляем недвижим в полза на сънаследника, който е заявил в срок възлагателната си претенция и отговаря на изискванията на закона, като се избегне изнасянето имота на публична продан. Имотните декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условия за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), респ. по чл. 349, ал. 2 ГПК са частни диспозитивни писмени доказателства, изхождащи от страна по делото. Същите се ползват с материална доказателствена сила относно установения факт, тъй като за неистинността на декларираните обстоятелства, деклараторът носи наказателна отговорност. Доколкото тези писмени декларации имат за цел да установят обстоятелство в полза на лицето от което изхождат, то същите следва да се ценят с оглед на всички останали доказателства по делото, а при тяхното оспорване тежестта на доказване относно декларираните обстоятелства е изцяло за лицето декларатор. С разясненията по ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти/ индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт и доказателствената тежест е на страната, която го твърди. Изложените съображения в цитираното Решение № 506/8.07.2005 г. на ВКС, ГК- I, което не съставлява задължителна съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е постановено в производство по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), не могат да се ценят по начин, различен от насоката на дадените разяснения с посоченото тълкувателно решение. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. За да реши, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан, въззивният съд правилно съобразил, че имотът- апартамент в [населено място] е неподеляемо жилище по см. на чл. 40 ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г., но неправилно е приел, че съсобствеността не е възникнала изцяло на основание наследяване, налице е смесена съсобственост, което изключва възлагане на делбения имот, а и заявилите обща претенция за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) съделители не отговарят на основанията, визирани от законодателя. При установените по делото факти с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), съдебната делба е допусната между М. Б. З., М. С. Ч. - Н. и Й. С. Ч. при права 1/2 идеална част за първия и по 2/6 идеални части за брата Й. Ч. и 1/6 идеална част за сестрата М. Ч. . Прието е, че съделителят М. З. установява правата си в съсобствеността по силата на дарение от А. К. Х., наследник на общите наследодатели в обема на нейните наследствени права, а правата на останалите двама съделители произтичат от наследяване и дарение от наследник. При преценката на способа за извършване на делбата, който начин за ликвидиране на съсобствеността най-точно да съответства на закона- чл. 69 ЗН, съдът не е обсъдил аналитично доказателствата по делото в контекста на по- актуалното разбиране на практиката на съдилищата за разширяване приложното поле на възлагането на сънаследствен жилищен имот по чл. 349, ал. 2 ГПК, аналогичен на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) в хипотезите на наследство, при което има последващо разпореждане с наследствен дял. В случая формално направения, без анализ на фактите, извод за смесения характера на съсобствеността, не може да бъде споделен като правилен. С оглед на изложените общи мотиви по обуславящите изхода на спора за способа на извършване на делбата правни въпроси, настоящият състав приема, че предмет на делбата е сънаследство спрямо което е приложим нормата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) респ. чл. 349, ал. 2 ГПК. Извършените разпоредителни сделки между сънаследниците не променят характера съсобствеността на делбения имот, а именно, че същата възниква по линия на наследяването от С. Ч. през 1963 г., а в последствие при новото наследство, открито със смъртта на И. П. през 1998 г. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) при установена неподеляемост на делбения недвижим имот- жилище, визира изискването претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството- т. е. към момента на смъртта на наследодателя. Правото да иска възлагане в дял може да се реализира в делбения процес, ако за претендиращия съделител -наследник са налице всички материалноправни предпоставки. При две и повече наследства ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона. При липсата на спор относно писмено декларираните отрицателни факти от страна на заявилите възлагателна претенция за общ дял Й. Ч. и М. Ч., ценени в контекста на събраните писмени доказателства, свързани с адресната регистрация, данните за постоянен адрес на Й. Ч. и други, обосновават извод, че са налице предпоставките на закона за уважаване възлагателната претенция на Й. Ч. в общ дял със сестра му М.. Наред с подадената писмена декларация за имотно състояние, касаеща именно заявената претенция за възлагане, съделителят Й. Ч. е ангажирал и редица косвени писмени доказателства, като индиция, че е живял в процесното жилище, като едно трайно установено във времето фактическо състояние, включващи и момента на смъртта на общия наследодател С. Ч.. С оглед на изложеното, събразявайки всички доказателства по делото в подкрепа на извода, че имотът следва да се третира като сънаследство в един по-широк смисъл при изложените общи мотиви по-горе, който смисъл би дал възможност за възлагане на делбения имот по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), касационният съд намира, че възлагателната претенция следва да бъде уважена на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Чрез изборът на този способ за ликвидиране на съсобствеността, при доброволното групиране на брата и сестрата, имотът ще се запази за наследника, който е живял години наред в него и има спомени и лично отношение като към свой дом, без да се налага да премине в собственост на трето лице при публичната продан. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че следва да отмени решението на въззивния съд по извършване на делбата по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и изнасянето на публична продан и постанови по същество ново решение, с което имотът бъде възложен на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /м отм./ на съделителите /брат и сестра/ Й. С. Ч. и М. С. Ч. - Н. в общ дял, а за уравнение на дяловете, при условията на чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) в полза на съделителя М. Б. З. следва да се присъди парично уравнение, съобразено с дела му от 1/2 идеална част на база паричната стойност на делбения имот, определена при помощта на вещо лице във втората фаза на процеса от 100 520 лв./ л. 225/. Дължимата сума за уравнение дела на М. Б. З. е 50 260 лв., като от тази сума Й. Ч. дължи да заплати 2/3 части или сумата от 33 507 лв., а М. Ч. дължи 1/3 част или сумата от 16 753 лв. Сумите за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва следва да бъдат платени в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението. Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравнение в указания от законодателя срок. В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), респ. по чл. 349, ал. 6 ГПК. По дължимите държавни такси следва да се има предвид, че същите са в размера определен от РС-София, в тази част решението не е обжалвано и е вляло в сила. По искането на касаторите за присъждане на разноски за касационното обжалване: Искането е основателно отчасти . С оглед на изложените съображения за уважаване на касационната жалба следва да се присъдят разноски само за осъществената адвокатска защита пред настоящата инстанция в размер на сумата 480 лв. / четиристотин и осемдесет лева/, на основание чл. 81 ГПК. Сумите заплатени като пропорционална държавна такса, общо 1005 лв. /хиляда и пет лева/ са изчислени и събрани върху само върху дяловете на касаторите/ общо 1/2 идеална част от имота/, това са разноски в делбата, които се поемат от всеки съделител, съобразно дела му поради което те не могат да съставляват и да бъдат вменени като задължение на останалите съделителя, в случая на ответника по касация М. З.. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия