Решение № 15178 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2020 г.

Решение № 15178 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Булгартрансгаз" ЕАД, чрез юрк. Г. Т. и юрк. Д. П. като процесуални представители, срещу решение № 507/22.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1649/2019 г. по описа на Административен съд - В., с което е изменено решение по протокол № 2/25.04.2019 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в частта относно размера на определените еднократни обезщетения за учредяване на сервитути при изграждане на линеен енергиен обект в имотите на ЗПК "Нива". Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в разрез с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените в производството разноски. По делото е постъпила и частна жалба от кмета на община В., чрез неговия пълномощник адв. Р. Т., срещу определение № 1231/11.06.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с което съдът е допълнил оспореното пред настоящата инстанция решение в частта за разноските, като е осъдил община В. да заплати на ЗПК "Нива" направените по делото разноски в общ размер на 1 550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева. Частният жалбоподател намира присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 1 200 /хиляда и двеста/ лева за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и моли съдът да го редуцира до минималния размер. Ответникът – ЗПК "Нива", чрез пълномощника си адв. Б. Б., излага становище за правилност на оспореното решение и претендира разноски. В писмен отговор срещу частната жалба намира същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЗПК "Нива" срещу решение по протокол № 2/25.04.2019 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена със заповед № РД-60/19.02.2019 г. на кмета на община В., в частта относно размера на определените еднократни обезщетения за учредяване на сервитути при изграждане на линеен енергиен обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница", в частта за имотите на ЗПК "Нива": имот с идентификатор № 10865.108.ЗЗ по КККР на с. В., представляващ нива в землището на с. В., м. "Ботуша", с площ 6, 000 дка, от които за сервитутното право е определена площ 0, 104 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 96 лева; имот с идентификатор № 10865.102.23 по КККР на с. В., представляващ нива в землището на с. В., м. "Ботуша", с площ 30, 000 дка, от които за сервитутното право е определена площ 1, 269 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 1 168 лева; имот с идентификатор № 10865.103.26 по КККР на с. В., представляващ нива в землището на с. В., м. "Ботуша", с площ 10, 000 дка, от които за сервитутното право е определена площ 4, 048 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 3 727 лева; имот с идентификатор № 10865.74.19 по КККР на с. В., представляващ нива в землището на с. В., м. "Бабука", с площ 3, 000 дка, от които за сервитутното право е определена площ 1, 804 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 1 661 лева. С обжалваното решение съдът е изменил оспорения административен акт като е увеличил размера на обезщетението както следва: за имот с идентификатор № 10865.108.ЗЗ от 96 лева на 145 лева; имот с идентификатор № 10865.102.23 от 1 168 лева на 1 768 лева; имот с идентификатор № 10865.103.26 от 3 727 лева на 5 640 лева; имот с идентификатор № 10865.74.19 от 1 661 лева на 2 513 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че възприетата от административния орган пазарна оценка за засегнатите от сервитутите имоти е занижена и е определил размер съобразно заключението на вещото лице, извършило оценка по метода на пазарните множители, метод на капитализиране на доходи от рента, изследвайки публикувани в интернет към момента на изготвяне на експертизата оферти за земеделски земи със сходни показатели и близо до процесните имоти, коригирани със съответните коефициенти. Така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, довели и до неговата материална незаконосъобразност и необоснованост, при следните съображения: В административното производство назначената по реда на чл. 210 ЗУТ комисия е издала оспореното пред съда решение по повод писмо № 5300-104/06.02.2019 г. на "Булгартрансгаз" ЕАД с искане за определяне на размера за дължимото обезщетение за учредяване на ограниченото вещно право на сервитут по смисъла на чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за прокарване и преминаване на трасе на газопреносна инфраструктура през поземлени имоти - частна собственост, определени с ПУП на газопровод "Южен поток". Комисията е възложила изготвянето на оценките на независим оценител В. Т. със сертификат за оценителска правоспособност рег. № 810100138/09.05.2011 г., включително и за имотите, собственост на ЗПК "Нива". Оценката е извършена по пазарен метод – анализ на оферти в интернет за сходни и близки имоти, както и приходен метод на поземлена рента – използвана е формула отчитаща генерирания от имота доход при съответни коефициенти за възвръщаемост. Решението на комисията е оспорено пред административния съд с оплаквания за занижаване на определените от оценителя цени. Решаващият съд е назначил съдебно-техническа експертиза със задача да проучи офертните пазарни цени на сделки със земеделски земи в землището на община В. за имоти с характера на тези като процесните. Вещото лице е изготвило пазарните оценки, използвайки метод на пазарните множители и метод приходен, като офертни цени от интернет адрес за продажба на земеделски земи за имоти сходни и близки на процесните са претеглени със съответните тегловни коефициенти. В оспореното решение съдът изцяло е възприел оценката на вещото лице и е изменил решението на комисията. Според разпоредбата на чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно разпоредбите на чл. 65, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 4, т. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) размерът на обезщетението за учредяването на сервитут за линейни енергийни обекти се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограниченията и справедлива пазарна оценка на имота или частта от него попадаща в границите на сервитута. За определяне на справедлива пазарна цена е следвало да се приложи метода на сравнимите продажби, който налага издирване на реално извършени покупко-продажби на недвижими имоти, които в достатъчна степен съвпадат по отношение на влияещите върху стойността им характеристики с тези на подлежащия на оценка имот, съобразена с предвидените в чл. 65, ал. 1 ЗЕ критерии, вкл. при прилагане на коефициент, отчитащ вида на сервитута и регламентираните в чл. 20 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти ограничения в сервитутната зона. В случая, съдът неправилно е възприел заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, която не е изследвала реалната цена на имотите. Видно от заключението, както и от обяснението на вещото лице в открито съдебно заседание на 26.02.2020 г. пазарната стойност е определена по указания от съда начин – офертни, а не реални цени за земеделска земя. При тези данни съдът неправилно е определил пазарната цена на процесното сервитутно право. Назначената съдебна експертиза не е извършила съпоставка с цени на реално извършени сделки със сходни имоти по информация от база данни на Службата по вписванията, независимо от твърденията на експерта за тяхната сходност с офертните такива. Също така, оценката е извършена по офертни цени към месец ноември 2019 г., т. е. момента на изготвяне на експертизата, а не спрямо извършването на оценката в административното производство. В тази насока, съдът неправилно е оставил без уважение искането на "Булгартрансгаз" ЕАД за допускане на допълнителна експертиза със задача определяне на справедливи цени съгласно реални оферти и спрямо момента на постановяване на оспореното решение на комисията. Предвид изложеното, поради съществени процесуални нарушения и необоснованост, не е възможно определянето на пазарната стойност на сервитутните площи съгласно изискването на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. В тази връзка настоящият състав изцяло споделя възраженията на касаторите за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се във възприемане на изводите на вещото лице при определяне на паричното обезщетение и отказ за назначаване на допълнителна експертиза, въпреки изрично заявеното в открито съдебно заседание оспорване на заключението на съдебно-оценителната експертиза от процесуалния представител на "Булгартрансгаз" ЕАД. Настоящата инстанция като инстанция по правото не може да прецени дали материалният закон е приложен правилно, при липса на извършена справедлива пазарна оценка на процесните имоти в административното и съдебното производство. С оглед забраната на чл. 220 АПК за касационната инстанция да установява нови фактически констатации се налага отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на делото на отмяна подлежи и обжалвано определение № 1231/11.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1649/2019 г. по описа на Административен съд - В.. По реда на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,