Решение № 9760 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2008 г.

Решение № 9760 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, чрез пълномощника му мл. юрк. Р. Славова, срещу решение № 1024 от 14.07.2008 г., постановено по адм. дело № 432/2008 г. от АС - Варна. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответниците, чрез пълномощника си адв. Б. Господинова, пледират за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП също счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на съда - за правилно и законосъобразно по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е неоснователното бездействие на кмета на община Врана, изразяващо се в непроизнасяне по заявено искане за отписване от актовите книги и въвод във владение в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 18, представляващ дворно място с пл. № 16, кв. 6 по плана на 8-ми под район на града, с площ от 723 кв. м, а по план 880 кв. м, ведно с находящата се в мястото масивна сграда, чието отчуждаване е било отменено по силата на влязло в сила (на 11.01.2008 г.) решение № 979 от 18.12.2007 г., постановено по адм. дело № 464/2007 г. Съдът е приел, че в случая е налице задължение на административния орган да изпълни определена процедура - по отписване на имота от актовите книги за общинска собственост и въвод във владение на физическите лица, тъй като са налице основанията на чл. 64, ал. 1 от ЗОбС - отпадане на основанието за актуване на процесния имот като общински. Това задължение произтича пряко от правната норма, при наличие на определен юридически факт и има императивен характер. Неизпълнението му следва да се третира като бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК. В случая съдът е приел това бездействие за незаконосъобразно и е разпоредил връщане на преписката на административния орган, който да предприеме и извърши действия по отписването от актовите книги и предаване владението на имота. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В конкретният случай спор по фактическата обстановка по делото няма. Възражението на касатора е, че основанието за актуване на процесния имот не е отпаднало, поради наличие на спор за материално право. На това основание същият счита че е налице хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ЗОбС. За да обоснове това твърдение кметът на община Варна се позовава на "Материалите" по гр. дело № 464/2007 г. на Варненския окръжен съд и сочи, че на физическите лица се възстановява собственост в повече от отчуждената им - по отношение на сградата е налице пристрояване и надстрояване, а по отношение на парцела - придаване по регулация. Възражението е неоснователно. Цитираното от касатора гр. дело № 464/2007 г. на ВОкС е приключило с влязло в сила решение, а доказателства за наличие на спор за материално право между страните не са представени нито пред решаващата, нито пред настоящата инстанция въпреки изрично дадената за това възможност. В конкретният случай процесният имот е бил отчужден по реда на чл. 55 от ЗПИНМ от неговия собственик Надежда Георгиева Радева. След изплащане на присъденото парично обезщетение процедурата по отчуждаването е приключила и собствеността върху имота е придобита от държавата, а впоследствие и от община Варна именно на основание - отчуждаване за конкретно мероприятие. След влизане в сила на реституционният закон ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС наследниците на Димитър Радев Кънев и Надежда Георгиева Радева са заявили претенция за отмяна на отчуждаването с правно основание чл. 1, ал. 1 от същия закон. Съгласно приложеното по делото и влязло в сила решение № 979 от 18.12.2007 г. на ВОкС, АО, е отменен отказът на кмета на община Варна, обективиран в решение № 1073 от 14.12.1992 г., да отмени отчуждаването на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. Шейново № 18 и представляващ дворно място с пл. № 16, кв. 6 по плана на 8-ми под район на града, с площ от 723 кв. м, а по план 880 кв. м, ведно с находящата се в мястото масивна сграда. Със същото решение е отменена и заповед № 13 от 26.02.1962 г. на Председателя на ИК на ГНС, с която е одобрен идейно-застроителния план на 8-ми под район на гр. Варна и протокол № 30 от 03.06.1972 г. на Комисията по § 85 от ППЗПИНМ (отм.), назначена със заповед № 38 от 10.01.1972 г. на Председателя на ГНС - Варна, в частта в която е отчужден от Надежда Георгиева Радева недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. Шейново № 18, съставляващо имот пл. № 16, кв. 6 по плана на 8-ми под район на града, с площ от 723 кв. м, а по план 880 кв. м, ведно с находящата се в мястото масивна сграда). Съдът е възстановил правото на собственост върху така описания имот на наследниците на Димитър Радев Кънев и Надежда Георгиева Радева - Димитър Василев Видинлиев, Вяра Василева Попова, Борислав Любенов Димитров, Катя Петрова Кънчева, Цветанка Кънчева Василева, Емилия Йорданова Иванова и Асен Георгиев Стомоняков. В мотивите си съдът е приел, че мероприятието, за което е бил отчужден имота не е било реализирано съгласно изискванията на закона, поради което са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 297 от ГПК, приложим по силата на чл. 228 вр. чл. 144 от АПК в административния процес, влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. Следователно с влизане в сила на решението по гр. дело № 464/2007 г. на ВОкС правото на собственост преминава от общината към ответниците по касационната жалба, като в същото време отпада основанието за актуването му като общинска собственост. Аналогична е ситуацията по чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в която законодателят е предвидил при отмяна на отчуждаването на отстъпените в обезщетение жилища и други обекти същите да стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, независимо от подобренията в тях. Или с други думи казано с влизане на решението по отмяна на отчуждаването в сила спорът за собствеността е решен. Нещо повече в 6-месечен срок обитателите на жилищата - вече общинска собственост следва да ги напуснат или в противен случай кметът на общината е длъжен да издаде заповед за принудително изземване. По същият начин в настоящата хипотеза спорът за собствеността върху процесния имот е разрешен с влязло в сила съдебно решение, основанието за актуване на имота като общински е отпаднало и кметът е длъжен да го отпише от актовите книги за общинска собственост и да предаде владението на собствениците. Ето защо административният орган е следвало да извърши фактическите действия по отписване от актовите книги за общинска собственост, както правилно е приел и решаващия съд и да извърши фактическите действия по въвод във владение, каквото искане и е отправено към него. Бездействието му нарушава пряко правата и законните интереси на заявителите, изпълва хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК и прави оспорването основателно. Неоснователно е и възражението за преждевременно завеждане на жалбата. Съгласно чл. 256 от АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искането до органа за извършването му. С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,