Решение № 9210 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14160/2018 г.

ВАСIII отделение18.06.2019 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 4488 от 3.07.2018 г. постановено по адм. дело № 11320/2017 г. по описа на Административен съд София град И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9210 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14160/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Малекпур от [населено място], чрез пълномощника му адв. Р. Ставрева, против Решение № 4488 от 3.07.2018 г. постановено по адм. дело № 11320/2017 г. по описа на Административен съд София град, с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд София град е Решение № 2-1040 от 12.09.2017 г., с което на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Закона, ЗДРДОПБГДСРСБНА) е установена и обявена принадлежността на А. Малекпур, [дата на раждане] в [държава] към органите по чл. 1 от Закона. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му по специалния закон, в предписаната от форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразено с неговата цел. Решението е валидно и допустимо, но необосновано и неправилно. Съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото, не е събрал и не е обсъдил всички, относими за правилното решаване на спора, доказателства, не е отговорил на възраженията на жалбоподателя, не е обсъдил разминаванията в представените поделото писмени доказателства. Мотивите на съда са шаблонни, което настоящата инстанция приравнява на отсъствие на мотиви. В представените от административния орган писмени доказателства са налице неточности, на които съдът не е обърнал нужното внимание и не ги е изяснил: По делото е представена справка от Национална база данни "Население" (л. 25), за лица "променили името си", от която е видно, че е нанесена корекция в името на А. Малекпур с ЕГН [ЕГН] и към 16.11.1995 г. е записан като А. Малекпур, роден в [населено място], [община], [област] с постоянен и настоящ адрес в [населено място]. От друга справка, също от Национална база данни "Население" (л. 26) е видно, че лице с името А. Малекпур, дата на раждане [дата на раждане] и ЕГН [ЕГН] е родено в [държава], с постоянен и настоящ адрес в [населено място]. С писмо изх. № КИ-П-17-21759 от 11.10.2017 г., адресирано до министъра на правосъдието председателят на КРДОПБГДСРСБНА е поискал, на осн. чл. 13, т. 2 от Закона, да му бъде предоставена информация и документи относно придобитото [гражданство] от лицето А. Малекпур, дата на раждане [дата на раждане] и месторождение [населено място], [държава] (с предишни имена до 16.11.1995 г. А. Малекпур, съгласно справка от НБДН – л. 67). С писмо изх. № 97-00-1653 от 16.10.2017 г. МП (л. 68) е отговорило, че лице с имена А. Малекпур, родено на [дата на раждане] в [населено място], [държава] е придобило [гражданство] с Указ № 363 от 2.04.1990 г. на Държавния съвет на НРБ и МП не разполага с данни за последваща промяна на гражданството на лицето. С писмо изх. № КИ-П-17-21760 от 11.10.2017 г., адресирано до дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване [населено място] представляващият административния орган е поискал уточнение на разминаването в данните за лицето А. Малекпур с ЕГН [ЕГН], както и да бъдат предоставени данни за точното му месторождение и гражданство, заедно със съответните документи, ако такива са налични (л. 69). В писмо изх. № АУ01-1828 ат 17.10.2017 г. (л. 70-71) Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване при МРРБ е посочила, че компетентен по въпроса с гражданството на соченото лице е МП; съгласно НБДН гражданството му е "[държава], а месторождението... е [държава]"; на 16.11.1995 г. е извършена корекция на името му от К. на Г.; "Данните за месторождение – [населено място], [община], съдържащи се в хронологията на променени данни, вероятно са били налични в записа на лицето при създаването на НБД "Население" към 1994 г.". С писмо изх. № КИ-П-17-21758 от 11.10.2017 г., адресирано до СДВР, звено "Български документи за самоличност" (л. 72) е поискана информация за издаваните български документи за самоличност на лице с имена А. Малекпур, с дата на раждане [дата на раждане], месторождение [населено място], [държава] (с предишни имена до 16.11.1995 г. А. Малекпур, съгласно справка от НБДН). В отговор СДВР е изпратила данните (л. 73). С писмо изх. № КИ-П-17-21761 от 11.10.2017 г., адресирано до кмета на [населено място], [община], председателят на КРДОПБГДСРСБНА е поискал, на осн. чл. 13, т. 2 от Закона, да бъде извършена проверка и да му бъде предоставена информация относно това съществува ли, във водените регистри в общината, информация за лице с имена А. Малекпур, родено на [дата на раждане] (респ. А. Малекпур). Отговорът на кмета в уведомително писмо изх. № 34 от 14.03.2018 г. е, че след проверка в Актовата книга за раждане за [населено място] за [година] година няма записано лице с имена А. Малекпур, родено на [дата на раждане] (респ. А. Малекпур –л. 76). От писмата и отговорите на институциите не може да се установи с категоричност името на лицето – А. Малекпур, А. Малекпур, А. Малекпур или А. Малекпур; датата му на раждане, която в запитванията е посочвана различно – [дата на раждане] и [дата на раждане]; мястото на раждане не е установено – [населено място], [държава] или [населено място], [община], [област]. Не е приложен цитирания в документите Указ 363 от 2.04.1990 г. на Държавния съвет на НРБ, нито доказателства за твърдяната промяна на името/ната. При наличните противоречиви писмени доказателства съдът не е положил усилия да установи идентичността на лицето по отношение на което Комисията е издала оспорваното решение. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и засяга правото на защита на касатора, поради което обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2