Решение № 13570 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2011 г.

Решение № 13570 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл. 179 - 184 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на "Енерго-Про Мрежи"АД, гр. Варна (с предишно наименование "Е. ОН. България Мрежи" АД) и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив и двете срещу протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта му по т. 8, с което е изменена т. 58 от Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. Първоначално освен двете дружества-жалбоподатели, жалба е била подадена и от "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу посоченото протоколно решение, с което са изменени указанията и в частта им по т. 38. С протоколно определение от 11.04.2011 г., постановено по адм. д № 10298/2010 г. на V отделение на Върховния административен съд производството е било разделено, като обжалването на протоколното решение в частта, в която е изменена т. 38 от указанията е продължило по това дело. Производството по жалбата срещу изменението на т. 58 от указанията е предмет на настоящото производство. С определение от 22.04.2013 г. производството по адм. д. № 5449/2011 г. по отношение на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е прекратено поради оттегляне на жалбата. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В жалбата на "Енерго-Про Мрежи" АД се съдържа оплакване за неправилност на обжалваната част от решението, като се релевира допуснати нарушения по чл. 146, т. 2 - 5 АПК, подробно развити в уточнението към първоначалната жалба. По изложените съображения дружеството моли, обжалваната част от протоколното решение, с което е изменена т. 58 от указанията да бъде отменено. Претендира и присъждане на направените разноски, за което представя доказателства. В жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД са направени подобни оплаквания, като се твърдят също допуснати нарушения на чл. 146, т. 2 - 5 АПК при вземането на обжалваната част от решението. По подробно изложените съображения в уточняващата жалба, дружеството моли, протоколното решение в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски, за което представя доказателства. Ответната страна ДКЕВР чрез процесуалния си представител взема становище за процесуална недопустимост на двете жалби. Твърди, че изменението на елемента "Z", представляващ абсолютна стойност на разликата между прогнозни и отчетни разходи за предишен ценови период. Счита, че в случая е допусната техническа грешка във формулата по т. 58 от указанията, която пояснява как се изчислява елемента "Z", като във формулата са били изпуснати отчетените технологични разходи за разпределение за регулаторния период. На следващо място процесуалният представител на ответната страна счита, че се касае за един от ценообразуващите елементи, свързан с прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), поради което намира, че правната сфера на дружествата - жалбоподатели се засяга косвено, а не пряко. Според него правните последици на обжалваната част от протоколното решение имат значение за решението на ДКЕВР, с което се утвърждават цените на електрическата енергия на електроразпределителните дружества по чл. 36а, ал. 2 ЗЕ. Това крайно решение на ДКЕВР по правната си същност е индивидуален административен акт, който пряко засяга правната сфера на жалбоподателите. Според ответната страна да се признае правото на електроразпределителните дружества да оспорват ценообразуващ елемент означавало да им се признае правото два пъти да оспорват утвърдените им с решението по чл. 36а, ал. 2 ЗЕ цени, защото при оспорването на определената цена се проверява и спазването на елемента "Z". Ответната страна се позовава на образувани дела във Върховния административен съд по жалби на настоящите жалбоподатели, с които те са оспорили решението на ДКЕВР, постановено с правно основание в чл. 36а, ал. 2 ЗЕ, а именно: Ц-030 от 2010 г., с което са утвърдени цени на електрическата енергия. Счита, че в тези съдебноадминистративни производства ще бъде извършена проверка върху правилното изчисляване на елемента "Z". Като последен аргумент относно недопустимостта на жалбите ответната страна счита, че определянето на ценообразуващ елемент в методиката е административнопроизводствено действие по издаването на акта по смисъла на чл. 65 АПК, поради което не подлежи на оспорване. Подадените жалби като процесуално недопустими според чл. 159, т. 1 АПК следва да не се разглеждат по същество. Участвалият по делото прокурор дава заключение за неоснователностна жалбите. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подадените жалби за процесуално допустими по следните съображения: Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, наричани само "Указанията", са разработени на основание чл. 36, ал. 1 ЗЕ и чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ. Те са приети с протоколно решение № 37 от 18.02.2008 г. на ДКЕВР, а с обжалваната част от протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. са изменени. Изменението както се посочи е в две посоки: на първо място е направена промяна в т. 38 от тях, която е била предмет на съдебен контрол по адм. д. № 10298/2010 г. В това решение, което е оставено в сила с решение № 10409 от 16.07.2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, тричленният състав на V отделение е приел, че изменената част на т. 38 от Указанията по правната си същност е индивидуален административен акт, поради което жалбите, съединени за съвместно разглеждане и на трите дружества са преценени като процесуално допустими. Изменението на т. 38 се състои в допълването й, с индивидуално посочване на всеки един от жалбоподателите, на който за третата година от втория регулаторен период одобрените технологични разходи за разпределение са до посочения определен процент, отнасящ се за всяко едно от изброените електроразпределителни дружества. Точка 58 от Указанията се отнася за годишните корекции за разлики между прогнозни и фактически количества електрическа енергия и цени през предходната година (Zt), с определяне на формулата, по която те се изчисляват. Изменението е единствено във втората част на формулата, във втората голяма скоба и се отнася до посочения ценови елемент в дроб относно ТР отч. в числител и в знаменател 1 минус ТР отч. При сравняването на същия елемент в преходната формула, част от Указанията, приети с протоколно решение № 37 от 18.02.2008 г. се установява, че в същия елемент вместо отчетени е било записано - "одобрени". За всеки един елемент от формулата е обяснено съдържанието на използваните съкращения, като ТР одоб. - са одобрени технологични разходи за разпределение за регулаторния период, %, а ТР отч. - са отчетени технологични разходи за разпределение за регулаторния период, %. Необходимо е да се подчертае, че към момента на приключване на устните състезания Указанията не са отменени, а според § 16 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 59 от 2013 г. те са действащи. Съществен е въпросът за правната същност на указанията, издадени от ДКЕВР в изпълнение на чл. 36, ал. 1 ЗЕ. Настоящият състав приема, че те са общ административен акт според определението на чл. 65 АПК, защото те са с еднократно правно действие - действат през определения регулаторен период, за който няма спор между страните, че е със срок на действие от 2008 - 2013 г., както и според т. 6 от Указанията. С тях се дават задължителни указания на електроразпределителните дружества относно начина на образуване на цените за пренос на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи". Въз основа на горното следва извода, че за приемането им са приложими въведеният ред в Устройствения правилник на ДКЕВР и на неговата администрация и спазването на изискванията на ЗЕ и АПК. Приетият общ административен акт подлежи на обжалване по аргумент от чл. 67 АПК, поради което настоящият състав приема, че подадената жалба срещу т. 8 от протоколно решение № 94, с което е изменена т. 58 - втората част от формулата, сочеща на годишните корекции за разликите между прогнозни и фактически количества електрическа енергия и цени през предходната година (Zt), подлежи на обжалване и подадените жалби са процесуално допустими. Настоящият състав не споделя довода на ответната страна, че жалбоподателите нямат пряк и непосредствен интерес от оспорване на частта от протоколното решение. Указанията са задължителни за електроразпределителните дружества при подаването на заявленията за изменението на цените на електрическата енергия при всеки ценови период от регулаторния период. Спазването на задължителни указания безспорно засяга пряко и непосредствено правната им сфера относно ценообразуващите елементи при предлагано изменение на цени на електроенергията. По така изложените мотиви настоящият състав приема, че подадените жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни, по следните съображения: По съществото на спора от фактическа страна се установява, че относно направената промяна не е проведено обществено обсъждане, като от мотивите на ДКЕВР за изменението се установява, че то се дължи на допусната фактическа грешка - лист 40 от делото, втория абзац от долу на горе. Според чл. 62, ал. 2 АПК решението за поправянето подлежи на обжалване, което е в потвърждение на горния извод относно процесуалната допустимост на жалбите. Изложените мотиви в посочения протокол относно изменението на т. 58 - втората част от формулата сочат на това, че е извършена вътрешна проверка, която е установила посоченото несъответствие между втората част от формулата с т. 4 на същите Указания, както и несъответствието с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ. Поради това е взето и решение да се коригира допуснатата грешка. В т. 4 от Указанията е посочено, че цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи се регулират чрез метода "горна граница на приходи", при който ДКЕВР утвърждава необходимите годишни приходи на електроразпределителните дружества за дейността разпределение на електрическа енергия за първата година от втория регулаторен период и ги изменя в края на всяка година от този период в съответствие с посочената формула. Във формулата е посочен елементът Z, който според даденото му определение представлява абсолютна стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период, при което, когато прогнозните разходи са по-високи от отчетените, необходимите приходи се намаляват за следващия ценови период, и обратно - когато отчетените разходи са по-високи от прогнозните, необходимите приходи се увеличават с тази сума за следващия ценови период; корекцията със Z се прави за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикана от промяна в броя на потребителите. Сравнението на даденото съдържание на елемента Z в т. 4 от Указанията е идентично със съдържанието на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б", относно частта за фактора Z от НРЦЕЕ. В първоначалния вариант на формулата в т. 58 от Указанията, приети с протоколно решение № 37 от 18.02.2008 г. - лист 194 от настоящото дело, в двете големи скоби на формулата дробите в числител и знаменател са били ТР одоб. Отчетените технологични разходи за разпределение % изобщо не са фигурирали във формулата при изчисляването на елемента Zt, въпреки, че са част от този елемент, според съдържанието на т. 4 от Указанията, сходни с частта им от чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ. Този пропуск или техническа грешка е бил констатиран от комисията, която е поправила допуснатата фактическа грешка. Грешката е мотивирана като фактическа, поради което не е било необходимо тя да се обсъжда по начина, по който е направено общественото обсъждане за приемане на изменението на т. 38 от същите Указания. В тази връзка всичките наведени доводи и в двете жалби за допуснато нарушение на чл. 146, т. 2 - 5 АПК при изменението на Указанията в тази им част с протоколното решение са неоснователни, защото се касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена от органа, издал акта и след изтичане на срока за обжалването му. Да се възприемат за основателни твърденията на жалбоподателите означава, че отчетените разходи на дружествата за предишния ценови период изобщо не следва да се вземат предвид, а следва да се вземат предвид единствено прогнозните разходи, съответно одобрени от ДКЕВР, което е в противоречие с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б", относно фактора Z от НРЦЕЕ. Оплакванията в жалбите относно късното оповестяване на промяната на т. 58 от Указанията, направено на страницата на ДКЕВР в интернет е също неоснователно, защото това не се е отразило на правото им на защита. По изложените съображения жалби са неоснователни. При постановяване на решението си регулаторния орган в енергетиката не е допуснал нарушения даващи основания за отмяната му, поради което жалбите като неоснователни и недоказани ще следва да се отхвърлят. С оглед на изхода на спора направените искания от жалбоподателите за присъждане на направените от тях разноски следва да се оставят без уважение. Водим от горното и на основание чл. 184 във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение