Решение № 7393 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2011 г.

Решение № 7393 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Кичка Борисова Петрова срещу решение № 458 на МС от 17.06.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260, подучастък Път II-80 (Е-85) Свиленград - Пъстрогор от км 0+000 до км 2+715, от км 2+715 до км 3+490 и Пътен възел "Свиленград" при км 99+280" на територията на община Свиленград, област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в частта, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с пл. № 146022 от землището на град Свиленград. Твърди се, че определеното обезщетение е занижено и се иска неговото увеличение. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители оспорват основателността на жалбата. Желаят съдът да я отхвърли, поради законосъобразност на оспореното решение на МС. Алтернативното им становище е за уважаване на жалбата съобразно представеното от вещите лице на тройната съдебно-оценителна експертиза по вариант втори. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: С обжалваното решение № 458 на МС от 17.06.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260, подучастък Път II-80 (Е-85) Свиленград - Пъстрогор от км 0+000 до км 2+715, от км 2+715 до км 3+490 и Пътен възел "Свиленград" при км 99+280" на територията на община Свиленград, област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., от жалбоподателката, собствеността на която върху имота е установено по делото, е отчужден имот с площ от 5054 кв. м. от имот № 146002 в землището на гр. Свиленград, местност "Канаклийска ува", за който е определено обезщетение от 5216 лв. Видно от преписката, датата на възлагане на оценката на имота е 27.01.2011 г., искането за отчуждаването е от 19.04.2011 г. и заповедта за приемане на парцеларния план е № РД-02-14-351/13.04.2007 г. на министъра на РРБ. Предмет на спора по делото е размерът на обезщетението за отчуждавания имот, което следва да се извърши в съответствие с чл. 32, ал. 2 от ЗДС, при спазване на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. За определяне на пазарната цена на отчуждавания имот, първоначално е изготвена единична експертиза, а впоследствие и тройна съдебно-оценителна експертиза. Поради липса на изискуемата компетентност на вещото лице по ЗДС, оценката на отчуждаемия имот следва да се извърши съобразно заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза. Вещите лице са направили проверка в Службата по вписванията на Районен съд - Свиленград и са представили заключението си съобразно направените констатации за наличните пазарни аналози, посочени в нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Заключението е представено в два варианта - първият вариант включва последните 20 сделки, сключени преди датата на възлагане оценката от административния орган, включително продажбите на ниви пета категория от общината с договори за покупко продажба, а вторият вариант обхваща само сделките, които са сключени с нотариални актове. В съдебно заседание вещите лица са посочили, че земята на сделките, сключени от общината, е пета категория, а дадения имот е шеста категория. Отчуждаваният имот е с площ 5054 кв. м, докато сделките по договорите за продажба от общината са до 500 кв. м. Последните 20 сделки, включени във втория вариант, са с различна квадратура и най-малката е с площ 1000 кв. м. Цените не са коригирани съобразно отчуждаемата площ с корекционни коефициенти поради това, че Наредбата не позволява използването на корекционни коефициенти. С оглед заключението на вещите лица и представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че определянето на обезщетението за отчуждавания имот следва да се извърши съобразно вариант първи на заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза. Видно от оценката на административния орган, оценителят, назначен от административния орган не е ползвал при определяне на оценката пазарни аналози, каквито са били налични и използвани от вещите лица. При изготвяне на вариант първи от експертизата са използвани всички сделки, посочени в нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС по тяхната поредност, считано от датата на възлагане на оценката и отговарящи на изискванията на закона, а не избирателно само тези, сключени под формата на нотариален акт. Така вариант първи на оценката отговаря на изискванията за осреднена пазарна цена, изготвена по методиката, посочена в чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Съобразно същия оценката на отчуждаемата част от процесния имот възлиза на 13899 лв., до какъвто размер следва да се увеличи обезщетението за жалбоподателката. В полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1150 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото трикратният размер по § 1 от ДР на Наредба № 1/9.07.2007 г. на минималното адвокатско възнаграждение, изчислен по реда на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата наредба - 1791.96 лв. надхвърля договореното и платено между страните възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд