Решение № 8221 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2017 г.

Решение № 8221 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуалния представител юрк. Д. Петровска, против решение № 4498/5.07.2017 г., постановено по адм. д. № 6302/2017 г. от Административния съд С.-град в частта, в която е отменено неговото решение № 10063/19.05.2017 г. за отказано предоставяне на хуманитарен статут на Р. С. М., гражданка на Ирак, действаща със съгласието на баща й С. Х. М. и в отменената част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с основно възражение, че съдът не е обсъдил проведеното интервю с Р. С. М. и баща й С. Х. М. и погрешно преценил дадените отговори, релевантни към установяване на предпоставките по чл. 9 ЗУБ. Намира, че административният съд се е позовал избирателно на множество източници на английски език, но пренебрегнал обстоятелството, че в И. К. живеят множество религиозни малцинства, включително и йезиди, като преследването им не е в такава степен, че да застрашава живота на търсещата закрила и нейните близки /по-голямата част останали да живеят в И. К. / и да не им позволява да изповядат религията си, а и районът на град С. в Ирак- територията, на която е живяла търсещата закрила, вече не е под контрола на Ислямска държава, поради което неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения и приложените пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 5.04.2018 г. за актуалното положение в Ирак и в И. К. касаторът иска отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част. В откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител юрк. Миланова поддържа касационната си жалба. Ответната страна - Р. С. М. със съгласието на баща й С. Х. М., не се явява. Видно от докладна записка от 19.09.2017 г., тя е напуснала адреса, на който е пребивавала - РПЦ-С., ул. "М." №..., считано от 16.09.2017 г. Чрез процесуалния си представител адв. Йончева-служебен защитник, оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част. Намира, че при анализа на доказателствата по делото съдът е обсъдил и информация от общодостъпни източници, която е преценил като надеждна и обективна и я е кредитирал съобразно чл. 8, § 2 от Директива 2011/95/ЕС, защото същата е събрана от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и от самия административен орган. Счита, че обосновано съдът е приел, че търсещата закрила като непълнолетна е уязвимо лице, съгласно определението на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ и че според общите правила за съдържанието на международната закрила, регламентирани в чл. 20 от Директива 2011/95/ЕС, при изпълнението на настоящата глава държавите-членки вземат предвид особеното положение на уязвимите лица-например непълнолетни лица. Намира че, независимо от факта, че територията, на която е живяла търсещата закрила - района на град С. в Ирак, вече не е под контрола на Ислямска държава, не може да се приеме, че в него съществуват сигурни и подходящи условия за живот на едно непълнолетно момиче, защото в гр. С. и околностите му е налице все още въоръжен конфликт между представители на различни групировки, който според наличните данни и според оценката на очертаната в решение на СЕС по дело № С-465/07 пълзяща скала на насилието, може да бъде квалифициран като безогледно насилие, представляващо тежка заплаха срещу живота или личността на цивилно лице, каквото е и ответницата по касация. С аргументи от чл. 18 и чл. 19 от Хартата за основните права на ЕС и чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ намира, че правилно съдът е приел, че са налице предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятна за страната част от съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от Р. С. М., непълнолетна гражданка на Ирак/род. 1.01.2000 г./, действаща със съгласието на баща й С. Х. М., против решение № 10063/19.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което й е отказан статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Съдът установил, че с молба с вх. № УП-19112/7.10.2016 . на ДАБ, Р. С. М., действаща със съгласието на баща й С. Х., етническа принадлежност кюрд и йезуит по религия, поискала предоставяне на международна закрила от Р. Б.. След покана, с нея било проведено интервю на 15.11.2016 ., с цел установяване на бежанската й история . Съобразно данните, установени по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, и след като н а Р. С. М. бил назначен и представител от Агенцията за социално подпомагане- в изпълнение на чл. 15, ал. 4 ЗЗДет, било установено, че т я и баща й дошли в България от Турция, без документи, а в Ирак са останали майка й, братята и сестрите й, живеещи в лагер за вътрешно разселени лица . Н. И. заради нападението над селото, където е живяла -района на град С. в Ирак, както и заради лошите условия на живот- нямало работа за семейството й и то не можело да се препитава. Посочва, че не е била арестувана или преследвана заради нейната етническа принадлежност, религия, пол или принадлежност към определена социална група. Съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил решение № 10063/19.05.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила по съображения, че търсещата закрила е непълнолетно лице, принадлежащо към етническото и верско малцинство йезиди, но че на територията на И. К. има достатъчно възможности за вътрешно разселване, т. е. жалбоподателката е могла да се установи там, където са и другите й роднини, без да бъде заплашвана или застрашена по някакъв начин. Съдът приел, че обжалваното решение в първата му част-за отказано предоставяне на бежански статут е правилно, но в другата част- за отказано предоставяне на хуманитарен статут е незаконосъобразно, поради което в тази част го отменил и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът се е позовал на чл. 8, § 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Според тази разпоредба при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с § 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с чл. 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището/ ЕСПОУ. Позовал се на части от публикации в онлайн платформи на английски език, преведени лично от съдията-докладчик, най вече на върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и ЕСПОУ, с оглед на които обосновал извод, че при завръщането си в Ирак, Р. С. М., която е непълнолетна и е уязвимо лице, може да бъде подложена на мъчение, на нечовешко или унизително отношение или наказание или преследване. Посочил и че Ирак е станал източник за жени и деца, подложени на сексуален трафик и мъже, жени и деца, подложени на принудителен труд и че конфликтът с Ислямска държава продължава сериозно да утежнява уязвимостта на населението към трафика, особено на жените и децата, тъй като през 2016 г. членове на Ислямска държава са отвлекли и задържали хиляди жени и деца от широк кръг от етнически и религиозни групи и продължават да ги продават на бойци от Ислямска държава, където са подложени на принудителен брак, сексуално робство, изнасилване и домашно робство и тъй като Ислямска държава все още контролира родината им, тези жертви остават силно уязвими към различни форми на експлоатация, включително повторен трафик. По тези съображения съдът формирал решаващ извод, че е налице обоснован риск Р. М., при завръщането си, да стане обект на трафик на хора с цел предлагане на сексуални услуги, отвличане или принудителен брак. Допълнил мотивите като посочил, че в гр. С. и околностите му е налице все още въоръжен конфликт между представители на различни групировки, който според приетите за установени данни и според оценката на очертаната в решение на СЕС по дело № С-465/07 пълзяща скала на насилието, може да бъде квалифициран като безогледно насилие, представляващо тежка заплаха срещу живота или личността на цивилно лице, каквото е оспорващата. Съдът извел извод, че при така описаната обстановка, недвусмислено сочеща условията в държавата по произход, съдът не може да приеме, че съществуват сигурни и подходящи условия за живот на едно непълнолетно момиче. Съдебното решение- в обжалваната част е неправилно, постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Съдът е постановил решението си при противоречиви мотиви. От една страна е приел, че за търсещия закрила не са били налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ, поради което счел решението на административния орган за законосъобразно, а от друга - че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обстоятелството обаче дали търсещата закрила би имала проблеми след завръщането си в Ирак, в качеството й на представител на малцинствена етническа група - йезиди, е относимо към преценката за предоставянето на статут на бежанец, но не и към хуманитарен статут. Като е отнесъл неправилно предпоставките от едната разпоредба към другата, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. При проведеното интервю с Р. С. М., включително и от изложеното от баща й, не се установява тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства. Като мотив за напускането на страната по произход са посочени лошите условия на живот и че в района на гр. С. не може да се върне, защото селото е разрушено, но търси начин и добри условия за живот. Освен горното по делото са налице безспорни данни, че територията, на която е живяла търсещата закрила - района на град С. в Ирак, вече не е под контрола на Ислямска държава, поради което и не са били налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ. Неправилно съдът е приел, че хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ може да бъде предоставен на чужденеца поради невъзможност за вътрешно разселване. Анализът на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и информацията относно актуалната обстановка в Ирак и И. К., съдържаща се в представените по делото справки вх. № МД-704/8.06.2017 г., вх. № МД-124/1.02.2017 г., вх. № МД-189/15.02.2017 г. и вх. № МД-771/26.06.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, както и представената пред настоящата инстанция справка вх. № МД-288/8.04.2018 г. на същата дирекция, обосновават несъмнен извод, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец по смисъла на посочената по-горе норма. От представените справки за актуалното положение в Ирак може да се направи извод, че в областта липсват данни за наличие на насилие, което да е породено от въоръжен конфликт, и което да е повсеместно. На територията на областта продължават да съществуват лагери за вътрешно разселени лица, в какъвто са и майка й, братята и сестрите й. Поради това изводите на административния съд, че поради определени негативни нагласи спрямо кюрдите-йезуити в И. К., това може да създаде конфликт вътре в общността чрез натиск и смъртни заплахи, не кореспондира с установените по делото факти. Изводът на съда, за опасност за Р. С. М., че може да бъде подложена на мъчение, на нечовешко или унизително отношение или наказание или преследване, или че е налице обоснован риск при завръщането си тя да стане обект на трафик на хора с цел предлагане на сексуални услуги, отвличане или принудителен брак, не почива на данните по делото и е абстрактно вероятна. Опасност в по-общ план може да е свързана само с безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, но не и с обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Така напр. и в решение № 7053 от 29.05.2018 г. по адм. д. № 12779/2017 г., IV ВАС по идентичен случай и в решение № 6463 от 31.05.2016 г. по адм. д. № 8062/2015 г., III на ВАС. В тази връзка неправилни са и изводите на съда, че правата на търсещия закрила са били нарушени при пребиваването й на територията на И. К., с оглед затруднено придвижване към по-сигурни територии в страната. Този извод следва от втората справка-за взето решение от президента на И. К.- за отпадане на спонсорство за вътрешно разселените лица, които ще могат да кандидатстват за карти за жителство, което ще им позволи да се придвижват свободно в рамките на провинциите. Касае се за въвеждането на административна процедура при кандидатстване за пребиваване, поради което въвеждането на такава процедура не може да се счита за репресивен акт от страна на местните власти спрямо разселените лица, както и от четвъртата- че не може да се приеме, че в Ирак е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея, защото на територията на тази страна има прояви на въоръжени сблъсъци, без данни за проявя на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващата, поради което, макар и в значителна степен да е налице висока степен на несигурност в тази страна, вкл. и наличие на прояви на насилие /самоубийствени атентати, в резултат на което загиват и граждански лица/, положението в Ирак не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характер на въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г., още по-малко то да е на цялата територия на Ирак. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът не е съобразил правнорелевантния факт, че към момента на постановяването на атакувания административен акт не може да се изведе обосновано заключение, че групировката Ислямска държава има влияние и контролира И. К., а напротив - там е разселен огромен брой бежанци от други райони на Р. И., което е посочено и в годишния доклад за 2015 г. на iDMC (internal displacement monitoring centre)-водещ източник на информация и анализи относно вътрешното разселване и е независима, недържавна хуманитарна организация. Горният извод следва от и представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 5.04.2018 г. за актуалното положение в Ирак и в И. К., в която е посочено, че проведеният на 25 септември 2017 г. референдум в И. К. е довел до напрежение между И. К. и централното правителство на страната на произход на молителя, но не и до въоръжен вътрешен конфликт, което обстоятелство, анализирано в съвкупност с данните от бежанската история на търсещата закрила, обосновава изводи, различни от изведените в мотивите на обжалваната част на съдебното решение. Налице е информация относно съществуването на групировката "Белите знамена", действаща на територията на С. И., но в постъпилите по делото източници на информация относно страната на произход на оспорващата не е установено наличие на вътрешен или международен конфликт на територията на цялата държава Р. И.. Даже напротив, територията, на която е живяла търсещата закрила - района на град С. в Ирак, доказано вече не е под контрола на Ислямска държава. Обобщеният извод на административния съд, че държавите- членки разглеждат йезуитите като уязвима религиозна и етническа група в цялост и им предоставят международна закрила е относим към предпоставките на чл. 8 ЗУБ/ в която част на решението оспорващата не е подала жалба/, но не и към тези на чл. 9 ЗУБ. От изложеното следва извод за законосъобразност на изводите на административния орган в частта от решението му, в която е отказан хуманитарен статут на Р. С. М.. Поради това съдебното решение в обжалваната му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго- по съществото на спора, с което жалбата на Р. С. М. да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение