Решение № 9488 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2009 г.

Решение № 9488 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ес Пи Ай-95" АД - гр. София срещу решение № 1181/30.12.2008 г., постановено по адм. дело № 567/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 02-00-1248/13.12.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас в частта, в която е потвърден с решение № РД-10-68/22.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП относно лихви върху невнесени авансови вноски в размер на 116 842, 73 лв. за първото тримесечие на 2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението на съда е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и игнориране на голяма част от тях и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Основното оплакване за неправилно прилагане на материалния закон се свежда до това, че след като с решението на горестоящия орган е отменено определеното с ревизионния акт задължение за главница - авансови вноски за първото тримесечие на 2007 г., то следва да отпадне и акцесорното задължение за лихви. Твърди се също така от касатора, че решението на съда е в противоречие с издадения след даване ход на делото по същество РА № 2-00-0804265/29.10.2008 г. на "Ес Пи Ай" АД, с който за цялата 2007 г. е определен окончателен размер на дължимите авансови вноски и лихвите върху тях. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията на касатора за отмяна на първоинстанционното са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт относно начислените лихви върху невнесени авансови вноски или алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна частично на ревизионния акт, като се редуцира сумата на дължимите лихви с 49 574, 35 лв. - лихви върху дължимия корпоративен данък за 2007 г. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Васева, която поддържа касационната жалба и е изложила доводите с в представените писмени бележки. Иска се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът не е обсъдил заключението на съдебно-икономическата експертиза заедно с другите доказателства по делото. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е начислена лихва върху невнесени авансови вноски за първо тримесечие на 2007 г., като се е позовал на разпоредбите на чл. 83 - чл. 85 ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г. във връзка с чл. 1 ЗЛВДТДПДВ. В тази връзка съдът е счел, че начисляването на лихви по посочените правни норми не е обвързано с дължимостта на данъка в края на следващата се отчетна година, поради което няма пречка да се получи задължение за лихва, без все още да съществува задължение за главница (данъка). За неоснователен е възприет от съда довода на жалбоподателя, че лихвата следва да бъде изчислена върху размера на реално дължимия корпоративен данък за 2007 г., който е 711 960, 30 лв. и е внесен със закъснение, а не като авансова вноска. С оглед на това съдът се е позовал на изложеното от жалбоподателя, че авансовите вноски имат привременен характер и отразяват едно моментно, а не окончателно състояние на данъчната печалба и затова лихвите се изчисляват по изтекли тримесечия, а не с оглед окончателно формирания в края на годината корпоративен данък. Ако това е така според съда би се обезсмислила правната фигура на авансовата вноска. Относно размера на определените с ревизионния акт лихви, съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят не е оборил констатациите на органа по приходите за реално извършени СМР, които представляват съпоставими разходи, с чиято стойност да бъде намален размера на облагаемата печалба за периода, а оттам и размера на начислената лихва върху авансовата вноска. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно. Няма спор между страните, че авансовите вноски, които се правят за корпоративния данък имат привременен характер, поради това изводите на съда, че тяхното невнасяне води само до задължение за лихви са законосъобразни. Неоснователно се възразява от касатора, че след като с решението си горестоящия административен орган е отменил определеното с ревизионния акт задължение за авансови вноски, то е следвало да отпадне и акцесорното задължение за лихва. Настоящият съдебен състав изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд, че начисляването на лихви по чл. 83 - 85 ЗКПО във връзка с чл. 1 ЗЛВДТДПДВ по отношение на авансовите вноски не е обвързано с дължимостта на данъка в края на годината. В този смисъл неправилно касатора иска редуциране размера на лихвите, които според него трябвало да се начислят върху реално дължимия корпоративен данък за 2007 г., тъй като в закона не съществува такова основание. Този довод на касатора противоречи на приложимия за настоящия казус материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 85 ЗКПО тримесечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Установено е от ревизията, че за предходната 2006 г. ревизираният субект не е формирал данъчна печалба, а е приключил годината с нулева величина, от което следва задължението му да прави тримесечни, а не месечни авансови вноски за корпоративния данък. В разпоредбата на чл. 87 ЗКПО се съдържа формулата, посредством която се определя размера на тримесечните авансови вноски, които са в зависимост от данъчната печалба от началото на годината до края на тримесечието, за която се определя и съответната авансова вноска. Касаторът не оспорва, че е имал задължение за 2007 г. да прави тримесечни авансови вноски, а по делото е безспорно установено, че такива той не е правил за първото тримесечие. Обстоятелството, че горестоящият административен орган е отменил установените с ревизионния акт авансови вноски, не прави недължими и лихвите. Мотивът на директора на дирекция "ОУИ" да отмени в посочената част ревизионният акт при административното му обжалване е, че с ревизионният акт на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК се установяват задължения за данъци, а авансовите вноски не са отделен вид данък, а както се посочи по-горе имат привременен характер и последицата от тяхното невнасяне в течение на годината, води само до начисляване на лихви. В този смисъл неправилно касаторът акцентира на правилото, че след като се отменя главницата, то отпада и задължението за лихва. Авансовите вноски са дължими по силата на закона и след като в процесния случай не са внесени, то в края на годината или с ревизионния акт не може да се вмени като задължение на данъчния субект да ги внесе, невнасянето им обаче води до начисляване на лихва. По делото няма доказателства, а и касаторът признава, че не е подавал декларация по чл. 88 ЗКПО за намаляване на авансовите вноски. Относно оплакването, че съдът не е взел предвид направените от касатора разходи във връзка с учреденото от него право на строеж върху свои имоти на "Ай Билд Интернешънъл Ел Ел Си" - Вашингтон, САЩ. Цената на това право е 6 400 000 евро и тази сума е призната за приход. Възражението на касатора е, че срещу този приход ревизията и съдът не са признали съпоставимия разход относно извършени СМР в имотите, които са били предмет на сделката с американското дружество. Правилно административният съд в решението си е установил, че не са доказани разходите за извършени СМР, тъй като представената експертна оценка на лицензирани оценители (същите отново са представени и в касационното производство) не носят подписите на техните издатели. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че оценителите са подписали експертните оценки на стр. 2 и стр. 13 от тях. В експертната оценка има подписи само на заверилия преписа от оценката от представител на касатора, но не съдържа никакви подписи на оценителите, които са я извършили. Правилно съдът е преценил и представените протоколи, образец 19, тъй като от тях не може да се направи извод, че се касае за разходите, за които се твърди от касатора, че са извършени в процесните имоти, за които е учредено от касатора право на строеж. Такъв извод не може да се извлече и от нотариалния акт, в който никъде не е отразено, че има извършени СМР и че те се прехвърлят заедно с правото на строеж. Не отговаря на истината и оплакването на касатора, че първоинстанционният съд е игнорирал голяма част от доказателствата по делото, тъй като съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства. Относно заключението на съдебно-икономическата експертиза, с нея само са изчислени размерите на тримесечните авансови вноски във вариантите, които е посочил касатора. В единият вариант от заключението е изчислена лихвата на база дължимия корпоративен данък за 2007 г., което е ирелевантно за спора, тъй като, както се посочи по-горе такова законово основание няма. Авансовите вноски по чл. 85 ЗКПО не се изчисляват на края на годината върху определения окончателен корпоративен данък, поради което експертизата е неотносима към правилното разрешаване на спора между страните по делото. Горните изводи не се променят и от представения ревизионен акт № 2-00-0804265/29.10.2008 г., тъй като от него не се установяват твърдените от касатора обстоятелства. С него е определен окончателния размер на корпоративния данък за 2007 г., което е неотносимо за настоящия казус. Както се посочи и по-горе, лихвите върху невнесените авансови вноски не се изчисляват върху окончателно определения корпоративен данък, поради което определеният му с влязъл в сила ревизионен акт размер няма отношение към лихвите върху невнесените тримесечни авансови вноски за първото тримеечие за 2007 г. Освен това по делото не е доказано, че до края на първото тримесечие касатора е направил твърдените от него и посочени в експертната оценка, неподписана от посочените оценители разходи за СМР. Само от прочита на приложения към касационната жалба ревизионен акт, не може да се направи извод, че с него е признат претендирания от касатора в настоящето производство размер на извършени СМР до края на първото тримесечие на 2007 г. От наличните по делото доказателства, както се посочи по-горе такъв извод не може да се направи. Какви доказателства са събирани в следващата ревизия няма данни, поради което не може да се направи извод, че действително са извършени до края на първото тримесечие твърдените от касатора разходи за СМР. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон и на съдопроизводствените правила, както и при правилно установена от съда фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,