Решение № 104 от 14.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 57/2009 г.

Решение № 104 от 14.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 57/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите П. Х. Х. и ст. сержант В. С. Н., подадени в срок чрез защитниците им, против въззивно решение № 121 от 18.12.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 104/2008 г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия П се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че е осъден при недопустимо предположение, за деяние, което не е извършено виновно и не съставлява престъпление. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия В се поддържа същото касационно основание, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до осъждането му за деяние, което не е извършил. По същество двамата искат въззивното решение да бъде отменено и да бъдат оправдани. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 46 от 27.06.2008 г. постановена по НОХ дело № 46/2008 г. Пловдивският военен съд е признал подсъдимия П. Х. Х. за виновен в това, че на 30.10.2007 г. в дома си в с. В., общ. Карлово и в личния си лек автомобил, с цел да набави за себе си имотна облага, като длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение, придобил 146.9 литри дизелово гориво ДЗС-30 на стойност 292.33 лв, собственост на под. 28000 - Граф Игнатиево, без съгласието на ръководството му и с намерение да го присвои, за което знаел, че е придобито от под. Н. чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години, а на основание чл. 53, ал. 1 б. "а" НК е отнел в полза на държавата една втора идеална част от лек автомобил "Мерцедес 300Д с рег. № Р* и три броя метални туби от по двадесет литри всяка. С присъдата съдът е признал подсъдимия ст. серж. В. С. Н. за виновен в това, че за времето 1 - 16.10.2007 г., в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - "Старши механик по централен заряд на самолети в секция ГСМ" на под. 28000 Г. И., възползвало се от служебното си положение, отнел чужда движима вещ 146.9 литри дизелово гориво на стойност 292.33 лв от владението на същото поделение, без съгласието на командването и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 6 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години С въззивно решение № 121 от 18.12.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 104/2008 г. Военно-апелативния съд на Република България е потвърдил присъдата на първата инстанция. В двете жалби се поддържат идентични доводи и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за постановяване на въззивното решение при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с осъждането им по обвиненията, които не са доказани. В този смисъл са изложените съображения, че са осъдени в нарушение разпоредбата на чл. 303, ал. 3 НПК защото при установяване на правно релевантните факти са нарушени правилата за формиране вътрешното убеждение на съда, не са изследвани обективно, всестранно и пълно всички доказателствени материали, без основание са кредитирани показанията на св. Ч, а са отхвърлени обясненията им и доказателствата, установяващи липси на Горивно-смазочни материали. С тези съображения по същество се оспорва начинът на формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. Той не подлежи на касационен контрол, защото всеки съд е уверен при вземане на решението си по чл. 303, ал. 3, изр. 2 НПК да приеме за достоверен даден доказателствен източник когато между него и друг такъв съществува противоречие. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на съвкупната преценка на всички доказателствени източници, оценени поотделно и в логическата им връзка, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, при спазване на правилата на формалната логика и дали от тях са направени точни фактически констатации и правни изводи. По делото в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата е спазен установения процесуален ред. С необходимото внимание и задълбоченост още първоинстанционният съд е събрал относимите и възможни доказателствени източници и то както тези подкрепящи обвинителната теза, така и допълнително поисканите от подсъдимите в подкрепа на възраженията им. Констатирал е противоречието в показанията на разпитаните свидетели и по предвидения процесуален ред е положил усилия да изясни на какво се дължи. Проверил е достоверността на съобщените от подсъдимите факти за липса на достъп до поделението по време на отпуск и до станцията, в която се съхранявали горивно смазочните материали. Всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материал е оценил в логическата им връзка и е изложил съображенията си по кредитирането им. Мотивирано е кредитирал показанията на св. Ч, като ги и е приел за логични и последователни от първите действия по разследването. Под страх от наказателна отговорност и при липса на основания за преценката им като недобросъвестни и дадени с цел умишлено да се навреди на подсъдимите, като им се припише престъпление, което не са извършили, е установил по какъв начин му е било нареждано от под. Х. да пълни предварително оставените в помещението, до което само двамата имали достъп, празни пластмасови туби с гориво от склада по време на дежурства на под. Н. и да ги връща в същото помещение. След като самостоятелно ги е анализирала въззивната инстанция не е имала основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на подсъдимите че са общи и схематични, без посочване на конкретни дати и това от една страна затруднявало защитата им, а от друга страна е довело до осъждането им по обвиненията, които не са доказани. Показанията му, които са достатъчно конкретни, не са единствен източник на доказателства по отношение основния факт за авторството на деянието. Подкрепени са от показанията на св. капитан Г., серж. Б., серж. З., редн. Л., редн. И., заключенията на изслушаните експертизи и останалите писмени доказателства. В рамките на приетите фактически констатации материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимите, а доколкото деянията им неправилно са квалифицирани и нарушението на материалния закон е в техен интерес, въззивната инстанция само го е констатирала, но не е имала процесуална възможност да го отстрани. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Военно-апелативния съд на Република България не са допуснати поддържаните от подсъдимите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК