Решение № 255 от 21.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 836/2014 г.

Решение № 255 от 21.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 836/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. С. М. за възобновяване на ВНОХД № 98/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 45/2.04.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 4/10.01.2014 г. по НОХД № 704/2011 г. на Кюстендилския районен съд. С тази присъда подсъдимият Д. С. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 24.09.2010 г., в м. "С. ", в землището на с. Л., чрез удар с тояга причинил на Л. К. М. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лакътна кост на дясна предмишница, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС от защитника на осъдения, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на Кюстендилския окръжен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за едностранна оценка на доказателствата и пороци във връзка с обсъждането им в съдебните мотиви, които да са довели до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия като автор на престъплението, не се споделят от ВКС. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи извършено от подсъдимия М. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. В тази връзка следва да бъде припомнено, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. Ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд поради какви причини е отдадено доверие на показанията на пострадалия М. относно времето и мястото на извършване на нападението върху него, както и механизма на причиняване на телесното му увреждане. Съдът е намерил доказателствена подкрепа за изложеното, проследявайки коректно съобщената от него информация непосредствено след инцидента на полицейските служители - св. Х. и И., а впоследствие и на св. Г., която е била експертно проверена чрез СМЕ. Съобразно допълнителните разяснения на вещото лице в с. з. за характеристиките на травмата (при която не са констатирани повърхностни наранявания, а само отток и фрактура на костта, резултат от директен удар), е отхвърлена вероятността причиняването й да е станало от удар с рога на кравата, която пострадалият в предходен момент се е опитвал да връзва. Подробно обсъдени са били и показанията на св. А. и М., като са изложени подробни съображения поради какви причини те не повлияват по-различна оценка по въпроса за авторството на деянието. Следователно, противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество е било опорочено. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. 1 от НК, материалният закон е бил приложен правилно. Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение