Решение № 10405 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12952/2010 г.

Решение № 10405 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12952/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кирил Йорданов Тодоров срещу решение № 2508 от 21.07.2010 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 24-ти състав по адм. д. № 3436/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ за финансиране по заявление за подпомагане № 22/112/06759 по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2012 г.". Ответникът - Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 01-РД/1807 от 12.11.2009 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9, е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ид. № 22/112/06759, подадено от Кирил Йорданов Тодоров с обща стойност на проекта - 48 892 лв. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Изискванията към кандидатите за подпомагане са регламентирани при изискване за кумулативност с разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 9/2008 г. В цитираната разпоредба са изчерпателно изброени условията, на които следва да отговарят кандидатите, за да бъдат допустими за финансиране по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Едно от императивно заложените изисквания в чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 е кандидатите, не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, да са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция. Съдът е приел, че след като жалбоподателят е подал заявлението си за подпомагане на 3.07.2009 г., за да изпълни изискването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 същият е следвало да осъществява земеделска дейност, изразяваща се в стопанисване на земя с цел производство на земеделска и животинска продукция, не по-рано от 3.05.2008 г. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е започнал стопанисване на съответните земеделски парцели преди датата 3.05.2008 г. и в този смисъл правилно и законосъобразно административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя е налице несъответствие с един от критериите за допустимост, визиран в чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. За да стигне до този извод, съдът е приел, че на 4.04.2008 г. жалбоподателят е подал заявление за регистрация в Системата за идентификация на земеделските парцели с идентификационен № КЙТ-022, в което е декларирал, че ползва/обработва земеделска земя в община Монтана, като парцелите, находящи се в землището на с. Крапчене, са подробно описани в приложена таблица към заявлението и същите са били засети със земеделски култури. Именно тази дата - 04.04.2008 г., на която жалбоподателят се е регистрирал в системата за идентификация на земеделски парцели и сам е декларирал, че към този момент ползва/обработва земеделска земя, съдът приел, че е началния момент, от който кандидата за подпомагане е започнал да стопанисва земя с цел производство на земеделска и животинска продукция. Предвид на това съдът е стигнал до правен извод, че жалбоподателят, в качеството си на кандидат за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", е стопанисвал парцели в землището на с. Крапчене, за които е и подал заявление за подпомагане, повече от 14 месеца, считано от момента на подаване на заявлението за кандидатстване на 3.07.2009 г., поради което съдът е приел, че оспорения отказ по изложените в него фактически и правни основания е законосъобразен и на това основание е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на оспорения отказ са съобразени с разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието. Обосновано съдът е приел, че жалбоподателят не е отговарял на изискването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. С разпоредба на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. се въвеждат императивни и при условията на кумулативност изисквания за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за 2007 - 2013 г. Кандидатите следва да отговарят на всичките 13 изисквания съдържащи се в нея. С разпоредбата на т. 3 от същата разпоредба, изрично е предвидено, че до финансиране са допуска кандидата, който отговаря на изискването не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане да е започнал да отглежда животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисва земя с цел производство на земеделска и животинска продукция. В случая жалбоподателят, не е отговарял на това изискване. Заявлението за кандидатстване е подадено на 3.07.2009 г., т. е. за да бъде спазен предвидения императивен срок той е следвало да осъществява дейност, свързана със стопанисване на земеделска земя не по-рано от 3.05.2008 г. По делото е приложено заявление, подадено от жалбоподателя, с което е заявена регистрация в системата за идентификация на земеделски парцели от 4.04.2008 г. В подаденото заявление кандидата сам е декларирал, че ползва или обработва земеделска земя, като парцелите са подробно описани в приложена таблица. Във връзка с уведомително писмо № 10 от 2.11.2009 г., жалбоподателят отново е декларирал, че всички парцели, с изключение на един, е идентифицирал (очертал) на 4.04.2008 г. Доколкото с разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 105/2006 г. изрично е предвидено, че "верифицирането" е процедура по очертаване върху цифровата ортофотокарта на блоковете на земеделските стопанства от техните ползватели още веднъж навежда на извод, че към датата на регистрацията - 4.04.2008 г., жалбоподателят е бил ползвател на земеделската земя. Обосновано при това положение, съдът е приел, че към тази дата той сам е декларирал, че ползва/обработва земеделска земя и това е релевантната дата, от която следва да се преценява наличие на съответствие с изискването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. Настоящият състав не приема доводите на касационният жалбоподател, че тълкуването на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. предполага във всички случаи извършване на физически действия -агромероприятия и в тази хипотеза не може да се преценява като правнорелевантен факт очертаване на парцелите и регистрацията им по СИЗП. В текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. като алтернативно изискване е предвидено стопанисване на земеделска земя с цел производство на земеделска продукция. Употребения термин "стопанисване" не може да се тълкува в обвързаност с легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 9/2008 г. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителната разпоредба се включва обяснение на думи или изрази, които се употребяват многократно в нормативния акт или чието обяснение не е възможно да се даде в съответния текст. При спазване на това правило тълкуването, дадено с легалната дефиниция е във връзка с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 4, чл. 30, т. 4 и чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. и не може да се прилага по аналогия във връзка с текст, в който не е употребено дефинираното понятие. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,