Решение № 13133 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7637/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Н. В. срещу Решение 4644 от 21.05.2025 г. на Административен съд (АС) Бургас по адм. дело 491/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Н. В. срещу Решение за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана и ловни цели 20160268363 с peг. 434з-253/05.03.2025 г., издадено от началника на Второ Районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Бургас. Касационният жалбоподател М. Н. В., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдебното решение, както и решението за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси са незаконосъобразни. Излага, че административният акт е основан на заповед за незабавна защита, която е изгубила своето действие. С прекратяването на производството по гр. дело 1165/2025 г. по описа на Районен съд (РС) - Бургас е прекратено действието на Заповед за незабавна защита 24 от 18.02.2025 г. Определението на съда за прекратяване на производството по делото е влязло в законна сила на 03.05.2025 г. На 14.03.2025 г. е оттеглена молбата на Е. Д. по чл. 8 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), въз основа на която е издадена заповедта за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. От изложеното следва, че е отпаднало основанието за издаване на заповед за защита по ЗЗДН, което налага отмяна на административния акт, с който е постановено отнемането на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Като е възприел обратния извод, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и противно на събраните по делото доказателства. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба началникът на Второ Районно управление - Бургас към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: На 03.10.2022 г. на М. Н. В. е издадено Разрешение 20160268363, валидно до 02.10.2027 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях от Второ РУ при ОДМВР гр. Бургас. Със Заповед за незабавна защита 24 от 18.02.2025 г. по гр. дело 1165/2025г. по описа на РС Бургас, издадена на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, съдът е задължил М. Н. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетно дете Е. С. Д., [ЕГН]. Изрично в заповедта е указано, че тя подлежи на незабавно изпълнение и има действие до приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на Заповед за незабавна защита 24 от 18.02.2025 г. по гр. дело 1165/2025 год. по описа на РС Бургас, - началникът на Второ РУ при ОДМВР гр. Бургас, на осн. чл. 153, т. 6 и чл. 155 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия(ЗОБВВПИ) е издал оспорения административен акт Решение с peг. 434з-253/05.03.2025 г, с което е отнето разрешението на В. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана и ловни цели 20160268363., издадено от Началник Второ РУ при ОДМВР гр. Бургас. При така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Анализирал е разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОББВПИ. Изложил е, че мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена по чл. 15 ЗЗДН и със заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. Към момента на издаване на оспореното решение, спрямо искателят е наложена конкретна ограничителна мярка - заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която заповед е влязла в сила. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежаваното от лицето огнестрелно оръжие. Без значение за законосъобразността на заповедта за отнемане на разрешителното е обстоятелството, че гр. дело 1165/2025 г. по описа на РС Бургас е било прекратено, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката относно наличието на основанието чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за издаване на оспорения отказ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да не е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е била налице, поради което оспореният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен, до какъвто извод е достигнал и АС Бургас. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Без значение за законосъобразността на отказа е обстоятелството, че производството по гр. дело 1165/2025 г. по описа на РС Бургас е било прекратено от съда. Съгласно чл. 19 ал.2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, още с издаването й на 18.02.2025 г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до 03.05.2025 г. (влизането в сила на определението от 04.04.2025 г., с което производството по делото е прекратено). Прекратяването на съдебното производство се основава на новонастъпили обстоятелства оттегляне на молбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. С прекратяването му РС - Бургас е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Тя е съществувала в периода от 18.02.2025 г. до влизането в сила на определението от 04.04.2025 г. и е валидно правно основание за издаването на обжалвания отказ, тъй като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. От ответника не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд