Решение № 5743 от 13.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Комисия за финансов надзор /накратко КФН/, срещу Решение 4839 от 10.09.2020 г., постановено по адм. дело 10508/2019 г. по описа на Административен съд - София-град /накратко АССГ/, с което КФН е осъдена да заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди сумата в размер на 60 лева, представляваща размера на начисления ДДС по заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по КНАХД 10905/2017 г. по описа на АССГ. КФН е осъдена също да заплати сума в размер на 40 лева, представляваща размера на начисления ДДС по заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по адм. дело 8000/2018 г. по описа на АССГ. Касаторът, чрез процесуалния си представител юрк. Гьорчев, оспорва решението като се твърди неправилност и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Ответникът - Застрахователно дружество Евроинс АД, в представени писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд - София-град е осъдил КФН да заплати на Застрахователно дружество Евроинс АД обезщетение за причинените му имуществени вреди сумата в размер на 60 лева, представляваща размера на начисления ДДС по заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по КНАХД 10905/2017 г. по описа на АССГ. Със същото решение АССГ е осъдил КФН да заплати сума в размер на 40 лева, представляваща размера на начисления ДДС по заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по адм. дело 8000/2018 г. по описа на АССГ. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Комисията за финансов надзор. Производството е образувано след отмяна на решение 1132/22.02.2019 г., постановено по адм. дело 8000/2018 г. по описа на АССГ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, дадени с решение 11724/05.08.2019 г., постановено по адм. дело 4929/2019 г. по описа на ВАС. Производството по адм. дело 8000/2018 г. по описа на АССГ е образувано искова молба на ЗД Евроинс АД против КФН за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 444 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД 10905/2017 г. по описа на АССГ и законна лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата. Административен съд - София-град правилно е приел, че предмет на административнонаказателното прозводство по КНАХД 10905/2017 г. е било НП Р-10-205/14.04.2015 г., издадено от Зам. председателя на КФН, ръководещ направление Застрахователен надзор, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева. Наказателното постановление е отменено от СРС с решение 168645/11.07.2017 г. по НАХД 9975/2015 г., като решението на СРС е потвърдено от АССГ с решение 337/16.01.2018 г. по КНАХД 10905/2017 г. При определяне на размера на обезщетението съдът се е позовал на изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение е установено, че по фактура 0000000008/16.11.2017 г., както и по фактура 0000000037/18.04.2018 г. дружеството не е приспаднало данъчен кредит е и краен потребител по адвокатската услуга. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касаторите нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция и към които тя препраща, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по ТД 2/2016 на ОСС от ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от отменени като незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията пряка и непосредствена последица са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от същия закон. На следващо място, доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Видно от представените по делото доказателства за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, ответникът по касационната жалба е заплатил сума в размер на 360 лева по банков път /лист 16 от делото/, която сума следва да му бъде присъдена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,