Решение № 17268 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12839/2019 г.

Решение № 17268 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12839/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от "Шато Солей" ЕООД със седалище в с. Б., община С., чрез адвокат К. К. за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на влязло в сила решение № 866 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 2990/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменено решение № 2352 от 29.12.2017 г. по адм. дело № 2324/2017 г. на Административен съд - В. и вместо него е изменено решение за налагане на финансова корекция № 03/311/00437/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/317 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като основата за налагането й е намалена от 19558 лева на 15646. 40 лева. В останалата й част жалбата на търговското дружество срещу административния акт е отхвърлена, като неоснователна. Страната се позовава на обстоятелството, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440/2017 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. на петчленен състав на Първа колегия на същия съд, е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (наричана в настоящото изложение "методиката"). Твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Ответната страна - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" изразява писмено становище чрез юрисконсулт Б. М. за неоснователност на искането за отмяна, разгледано на базата на чл. 239, т. 1 АПК Същевременно развива и доводи за неоснователност на искането с правно основание чл. 239, т. 3 АПК. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК. Същото е с правно основание чл. 239, т. 3, а не т. 1 на АПК, поради което е допустимо. Доводите на ответната страна за недопустимост на прилагането на т. 1 са неотносими към спора и не следва да се обсъждат. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Шато Солей" ЕООД против решение за налагане на финансова корекция № 03/311/00437/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/317 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С него на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 46 от Наредба № 30/2008 г.; чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 9 в чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ДР на ЗУСЕСИФ на бенефициера за неизпълнение на т. 4. 12 от договор № 03/311/00437 от 2.07.2012 г. е наложена финансова корекция в размер на 19558 лева. Същата сума е предвидена и за възстановяване. Точният размер е определен от административния орган чрез прилагане и на чл. 30 от методиката. Възраженията на жалбоподателя са били за липса на законово основание по ЗУСЕСИФ, като закон, който е приет след сключване на договора за подпомагане, както и за наличие на обективни причини, водещи до неизпълнение на параметрите, залегнали в предложения и одобрен бизнес план. Съдът е разгледал спора по същество. Констатирал е наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Приел е подадената срещу него жалба за основателна и с решение № 2352 от 29.12.2017 г. го е отменил. Решението е обжалвано с касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която на 6.03.2018 г. е образувано адм. дело № 2990/2018 г. на ВАС, четвърто отделение. Касационният жалбоподател въвежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителните основания по смисъла на чл. 209. т. 3 АПК. Ответното дружество е представило схематичен отговор за неоснователност на касационната жалба, а на съдебното заседание не е било представлявано. Тричленният съдебен състав е счел касационната жалба за основателна. В мотивите на решението е обърнал специално внимание на характера на използваната за целта методика, като подзаконов нормативен акт, на факта, че тя е предмет на оспорване по съдебен ред и на правилото на чл. 195, ал. 1 АПК за действието й до влизане в сила на съдебно решение за нейната отмяна. С решение № 866 от 22.01.2019 г. е отменил първоинстанционното съдебно решение, като неправилно, и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК е решил спора за законосъобразност на акта за налагане на финансовата корекция по същество. Счел е жалбата на дружеството за основателна само досежно стойността на основата, върху която тя е наложена и е определил такава в размер на 15646. 40 лева. В останалата част е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е окончателно, съгласно изричното правило на чл. 223 АПК. Заявителят иска отмяната му на основание чл. 239, т. 3 АПК. Твърди, че то е основано на методика, която впоследствие е обявена за нищожна с влязло в сила решение на Върховния административен съд. При преценка на искането, съдът счита за нужно да посочи факта, че отмяната на влезли в сила решения е извънинстанционен способ за контрол върху актове на съда, който пряко рефлектира върху правната стабилност и правния ред. Поради това изрично изброените в чл. 239 основания, не могат да се тълкуват разширително. За да се приложи т. 3 от разпоредбата, е необходимо наличието в условия на кумулация на две предпоставки: първата е влязлото в сила решение, предмет на отменителното производство, да е основано на акт на държавно учреждение; втората е той впоследствие - т. е. след влизането в сила на решението, чиято отмяна се претендира - да е отменен. Данните по делото сочат, че в настоящия случай е налице първата предпоставка. Наистина, изпълнителният директор се е позовал на правомощията си, уредени в ЗПЗП, приложимата конкретна наредба и ЗУСЕСИФ. Обвързал е налагането на финансовата корекция и с неизпълнението на конкретно поети и уредени в сключения договор за подпомагане задължения. Размерът на самата санкция, обаче, е определил на базата на Методиката за определяне на санкциите след плащане на проекти по СРСР 2007 - 2013 г. Нещо повече, изрично е посочил, че при изготвянето на методиката, са взети предвид степента на неизпълнение на даден проект, последиците за дейността, като цяло, продължителността на неизпълнението и възможността за отстраняване на неблагоприятните последици по приемлив начин. Поради това те не подлежат на допълнително обсъждане в административното производство по налагане на финасовата санкция. Втората предпоставка за прилагане нормата на чл. 239, т. 3 АПК е формулирана общо - актът, на който се основава влязлото в сила съдебно решение, да бъде отменен. Идеята на законодателя е отмяна на решение, което е неправилно, тъй като при постановяването му е взет предвид акт, впоследствие отменен, като незаконосъобразен. Прилагането на хипотезата на т. 3 е пряко обвързано със законодателната концепция за действието на съдебните решения и правните последици, които пораждат. Те са различни за различните видове административни актове. За индивидуалните, нормата на чл. 177, ал. 1 АПК постановява, че при отмяна на оспорения акт, решението има действие по отношение на всички. След отмяната му, се възстановяване висящността на възникналите административни правоотношения. Те задължително следва да се преуредят по съответния начин, изрично посочен в чл. 173 АПК. Това може да стане от съда (при наличие на условията по ал. 1 на чл. 173) или от административния орган в останалите хипотези по ал. 2 и ал. 3, при спазване на задължителните съдебни указания по тълкуване и прилагане на закона. При общите административни актове, законодателят е повторил в чл. 183 общото действие на решението по отношение на всички, при обявяване на оспорения акт за нищожен, отмяната или изменението му. Липсата на нарочна регламентация на правните последици и правомощията на съда, както и администрацията, в тези случаи е отстранена с приемането на общата препращаща норма на чл. 184 за субсидиарно прилагане на правилата за оспорване на индивидуалните административни актове. Анализът на тези разпоредби показва, че законодателят е обвързал отмяната на индивидуалните и общите административни актове с възстановяване висящността на административните правоотношения, които те са регулирали. Това позволява и провеждането на отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 239, т. 3, като самостоятелно основание. При отмяната на третия вид административни актове - подзаконовите - законодателната концепция е различна. Тя е обусловена от спецификата на самите актове, определена в чл. 75 АПК - съдържащи административноправни норми, отнасящи се за неограничен и неопределен брой адресати и имащи многократно правно действие. Обусловена е и от презумпцията за законността им. Поради това с нормата на чл. 195, ал. 1 АПК изрично се постановява, че такъв акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Неслучайно с предходната разпоредба на чл. 194, влизането в сила е обвързано с деня на неговото обнародване - оповестяването по официалния държавен ред на отмяната. Тези правила показват, че за разлика от индивидуалните и общите административни актове, отмяната на подзаконовите такива има действие само за бъдещите правоотношения и не преурежда, нито възстановява висящността на възникналите такива преди обнародването. За да се приложи, обаче, принципът на законност, прогласен в чл. 3 АПК, чл. 195, ал. 2 АПК задължава компетентния административен орган в определения срок да уреди служебно правните последици от отменения акт. Ето защо в тези случаи, не би могъл да се приложи институтът на отмяната по чл. 239, т. 3 АПК. Липсата на втората основна предпоставка на т. 3 на чл. 239 води до неоснователност на искането на търговското дружество и то следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна, заявителят дължи разноски по настоящото производство - 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия