Решение № 14470 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 341/2019 г.
ВАСIV отделение29.10.2019 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 425/31.10.2018 г. постановено по адм. дело № 555/2018 г. на Административен съд-Велико Търново и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Съгласие-2004" ЕООД, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2009 г. изх. № 01-2600/4370/18.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". ОСЪЖДА "Съгласие-2004" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Свищов, ул. "Христо Ботев" № 17, ЕИК 104623729, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14470 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 341/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц. Цонева, против решение № 425/31.10.2018 г. постановено по адм. дело № 555/2018 г. на Административен съд-Велико Търново, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 01-2600/4370/18.07.2018 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., с което по заявлението на "Съгласие-2004" ЕООД е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 68 951,50 лв. и по СНДП - 32 074,ЗЗ лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Съгласие-2004" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Съгласие-2004" ЕООД срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/4370/18.07.2018 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С последното е намалено поисканото от дружеството финансово подпомагане, като по СЕПП намалението е в размер на 68 951, 50 лв., а по СНДП - 32 074, ЗЗ лв. От данните по делото се установява, че "Съгласие-2004" ЕООД е подало общо заявление за подпомагане за кампания 2009 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 04.30.0609/25176, с което е кандидатствало за финансово подпомагане по СЕПП и СНДП. Заявени за подпомагане и по двете схеми са парцели с обща площ 999. 64 ха, находящи се в землището на с. Драгомирово, общ. Свищов. При извършени административни проверки по подаденото заявление обаче са установени застъпвания с други кандидати, за което дружеството е уведомено с писмо изх. № 01-042/2614/17.09.2009 г. и в указания срок е представило документи за изясняване принадлежността на двойно декларираните площи за БЗС № 23431-8-7, а за БЗС № 23431-100-4 се е отказало изцяло от застъпването. След разглеждане на документите на всички заинтересовани земеделски стопани по отношение на потвърденото БЗС, са останали застъпени територии, които са с неизяснено ползване, тъй като са представени доказателства и от двете страни. След приключване на процедурата на 29.04.2010 г. е преведена оторизирана сума в размер на 93 282, 36 лв. и по СНДП – 43 392, 37 лв. за кампания 2009 г., като установените недопустими площи са общо 141. 62 ха. На 9.12.2010 г. МЗХ е информирало ДФЗ за актуализация на допустимия слой и след извършени окончателни проверки ДФЗ е установил, че недопустимите площи са в размер на 152 ха /двойно застъпени и площи и такива, излизащи извън допустимия слой/, поради което е издал акт за установяване на публично държавно вземане за сумата от 7 404, 66 лв. за разликата между изплатените и окончателно изчислените като подлежащи на плащане суми. Актът е обжалван от "Съгласие-2004" ЕООД и е отменен с влязло в сила решение на съда. В тази връзка, на 3.07.2014 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г., с което дружеството е уведомено, че прихванатата сума от 7 425, 59 лв. е възстановена, макар да се явява субсидия за недопустими за подпомагане площи. Дружеството е обжалвало акта, който е отменен с влязло в сила решение на Административен съд-Велико Търново, поради липса на мотиви за посочените различни стойности на недопустимите площи – 141. 62 ха и 152 ха. При новото произнасяне е издадено уведомително писмо изх. № 01-2600/4370/19.07.2016 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, което също е отменено с влязло в сила решение поради нарушение на процесуални правила, изразяващи се в неизвършване на допълнителни проверки съгласно европейското законодателство. След преразглеждане на заявлението за подпомагане, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП е издадено процесното уведомително писмо, с което на "Съгласие-2004" ЕООД е оторизирана субсидия в общ размер 136 674, 73 лв., като от поисканата 237 700,56 лв. е намалена сумата от 68 951, 50 лв. по СЕПП и 43 392, 37 лв. по СНДП. С решението си административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване на дадените с решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение е неправилно. Видно от обжалваното уведомително писмо, спорът касае само два парцела по СЕПП и СНДП, при идентичност на основанията и по двете мерки, а именно двойно заявени площи, за които не са представени документи за правно основание. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая при извършените кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване по отношение на БЗС 23431-100-4-1 и БЗС 23431-87-7-1. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. В тази връзка и от земеделските стопани са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Установено е, че "Съгласие-2004" ЕООД не е представило документи, доказващи правно основание за ползване за БЗС 23431-100-4-1 и се е отказало за площта от 3. 94 ха, а за БЗС 23431-87-7-1 е представило договори за аренда и за наем. Административният орган е установил застъпване за последното БЗС със "Сортови семена Вардим" ЕАД. Въз основа представените от тях документи е приложено правилото на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 18/2011 г. /, за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Следва да се отбележи, че при наличието на спор за материално право относно ползването на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а по делото липсва спор и от данните по делото се установява, че в случая е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани в нейните членове 17 и 18. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Единствената възможност в тези случаи е да се приеме, че "Съгласие-2004" ЕООД не е доказало правото си на ползване върху процесното БЗС. При наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи - материалноправният спор между земеделските стопани може и следва да бъде разрешен по общия исков ред. Поради това и следва да се приеме, че правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5, респективно чл. 43, ал. 3, т. 5, във връзка с ал. 4 ЗПЗП, за което е отказано и финансовото подпомагане за БЗС 23431-100-4-1 и БЗС 23431-87-7-1. Неправилно съдът е посочил, че ДФЗ не е изяснил в пълна степен верността на установените несъответствия, нито причините довели до тях. Както бе посочено вече, органът е намалил финансовото подпомагане по подаденото заявление на основание двойно застъпени площи, за които не са предоставени документи за правно основание, както и площи, които не са присъдени в полза на кандидата, а не поради площи, излизащи извън допустимия специализиран слой. Процедурата при установяване на застъпване на два или повече блока на земеделски стопанства е формална, по документи, като за цитираните от съда проверки на място се предвижда различен ред. В чл. 37 ЗПЗП /в приложимата редакция/ е посочено, че Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, като Разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая не се установява нарушение по смисъла на чл. 24 от Регламент № 796/2004 г. /отм., но приложим по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди, с начало преди 1 януари 2010 г. /, съответно на чл. 28, § 2 от Регламент /Е0/ № 1122/2009 г. на Комисията /отм., считано от 1.01.2015 г., приложим за заявленията за помощи относно пазарните години и премийни периоди, с начало от 1 януари 2010 г. /, на каквото се е позовал административният съд, изтъквайки, че от органа не е извършена проверка на място, въпреки изминалия деветгодишен период от подаване на заявлението за подпомагане. Проверката на място е само един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. В този смисъл е текстът на чл. 26, т. 1 от Регламент № 796/2004 г., както и този на чл. 30, т. 1 от Регламент /Е0/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Предвид това и липсата на спор, че заявлението на "Съгласие-2004" ЕООД не е попаднало в 5 %-ната квота за проверка, неизвършването на проверка на място не сочи на допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП, Регламент № 796/2004 г. и Регламент /Е0/ № 1122/2009 г. на Комисията. Оттам и разсъжденията на съда за нарушение на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., че всяка проверка на място подлежи на доклад са неправилни. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Предвид това и изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от дружеството заявление за подпомагане за кампания 2009 г., както и липсата на установен съществен порок при постановяването му, жалбата на "Съгласие-2004" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-2600/4370/18.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ДФЗ, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, "Съгласие-2004" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати такива на ДФЗ в определен от съда размер от 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение