Решение № 2921 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13503/2017 г.

Решение № 2921 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13503/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган младши автоконтрольор в Четвърто районно управление при Областна дирекция на МВР гр. В. против решение № 1639/9.10.2017 г., постановено по административно дело № 471/2017 г. на Административен съд - В., с което е обявена нищожността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 170442000071/4.02.2017 г. на младши автоконтрольор в Четвърто районно управление при Областна дирекция на МВР гр. В.. Иска се отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - М. Й. Г., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е обявил нищожността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 170442000071/4.02.2017 г. на младши автоконтрольор в Четвърто районно управление при Областна дирекция на МВР гр. В., с която на осн. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на Георгиев е наложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е установил, че датата на постановяване на заповедта за делегация на правомощия е 17.01.2017 г., която е и дата на обнародване на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Към този момент разпоредбата на чл. 171, т. 2а от закона не е действала. Същата е влязла в сила на 21.01.2017 г. С оглед изложените факти съдът е приел, че заповедта за делегиране на правомощия не е породила действие, при положение че директорът на ОДМВР В. не е разполагал с правомощие да налага ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП към момента на делегацията. Следователно административният орган е постановил своя акт при липса на компетентост. Така мотивиран АС - В. със своето решение е обявил нищожност на процесната ПАМ. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, действала към момента на издаване на процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. А по силата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 369з-184/17.01.2017 г. на директора на ОД на МВР- В., с която са оправомощени определени служители от структурата на МВР да прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП, включително и такива по т. 2а ЗДвП. Видно от същата издателят на акта разполага с компетентност да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Неправилен е изводът на АС-В., че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган. Вярно е, че заповедта за делегиране на правомощия е от 17.01.2017 г., както и че новата разпоредба на ЗДвП е влязла в сила на 21.01.2017 г. В случая следва да се приеме, че заповедта за делегация е с отложено действие - от 21.01.2017 г. Видно от доказателствата по делото процесната ПАМ е наложена на 4.02.2017 г., т. е. след като разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е влязла в сила и след като заповедта за делегация е породила своето действие. Няма как да се очаква от директора на ОДМВР-В. да издаде заповедта за делегация на 21.01.2017 г. в 00.01 часа, в който момент влиза в сила новата разпоредба. Няма пречка в случая, при положение, че разпоредбата на чл. 172, т. 2а ЗДвП е била обнародвана на 17.01.2017 г., заповедта за делегация да се издаде в периода между 17.01.2017 г. - 21.01.2017 г., а да породи своето действие на 21.01.2017 г. Друго би било разрешението по случая, ако заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в периода между 17.01.2017 г. - 21.01.2017 г. Настоящата хипотеза обаче не е такава. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в изискуемата форма и при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Административният съд обаче е пропуснал да изложи съображения дали са били налице материалните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. В случая съдът е нарушил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, тъй като не е проверил законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146, а именно не се е произнесъл по наличието или липсата на основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Горното обстоятелство представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното до тук обосновава извод за неправилност на оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт на осн. чл. 209, т. 3, пр. 1,и пр. 2 АПК. Предвид горното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да изследва въпросът налице ли са били материалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП за налагане на процесната ПАМ, както и да изложи съображения относно липсата или наличието на основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение