Решение № 10908 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14845/2014 г.

Решение № 10908 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14845/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново, срещу решение № 391 от 21.10.2014 г. по адм. д. № 320/2014 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 04251300057 от 13.01.2014 г. на ТД на НАП -гр. Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № 151/03.04.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, с която за данъчни периоди м. 12.2010 г. и м. 02.2012 г. на "Ден и нощ" ООД, е отказано право на приспадан на данъчен кредит общо в размер на 61 495 лв. по фактури, издадени от "Изаро" ЕООД и "Преси" ЕООД и са начислени лихви за просрочие в размер на 10 528.65 лв. Касаторът твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е преценил доказателствената сила на събраните по делото доказателства - частни писмени документи, свидетелски показания и заключения (основно и допълнително) на вещо лице по съдебно - счетоводна експертиза. Поддържа, че липсват безспорни доказателства за реалност на доставките на стоки (кристална захар) по процесните фактури. Претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на ново такова по същество на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата срещу ревизионния акт. Ответникът - "Ден и нощ" ООД, чрез адв. Няголов, в съдебното заседание и в писмено становище по касационната жалба, оспорва същата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено ново такова по същество на спора, с което се отхвърли жалбата на "Ден и нощ" ООД срещу ревизионния акт. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на "Ден и нощ" ООД, срещу ревизионен акт № 04251300057 от 13.01.2014 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № 151/03.04.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново, с която за данъчни периоди м. 12.2010 г. и м. 02.2012 г. на "Ден и нощ" ООД, е отказано право на приспадан на данъчен кредит общо в размер на 61 495 лв. по фактури, издадени от "Изаро" ЕООД и "Преси" ЕООД и са начислени лихви за просрочие в размер на 10 528.65 лв. С ревизионен акт № 04251300057 от 13.01.2014 г. на ТД на НАП гр. Велико Търново, в оспорената му част, приходният орган е приел, че по процесните фактури, издадени от "Изаро" ЕООД и "Преси" ЕООД не са налице реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно не е възникнало данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на "Ден и нощ" ООД е отказан данъчен кредит в размер на 61 495 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 10 528.65 лв. За да отмени ревизионния акт в оспорената му част, административният съд е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, опровергаващи изводите на приходния орган за липса на реални доставки на захар по спорните фактури, издадени от "Изаро" ЕООД и "Преси" ЕООД. Приел е, че представените по делото доказателства - фактури, товарителници, протоколи за доставка, сертификати за качество, количество и опаковка, показанията на свидетели, както и заключението (основно и допълнително) на вещо лице, преценени в тяхната съвкупност, са годни да обосноват извод за реалност на процесните доставки. Съдът е приел, че непредставянето на доказателства от преките доставчици за право на собственост върху стоката, произхода на същата, осъществяването на транспорт по доставките, както и частичната липса на реквизити в транспортните документи, релевирани от приходния орган като фактически основания за отказ на данъчен кредит, са ирелевантни за валидността на доставката и правото на данъчен кредит. В обобщение, съдът е приел за неправилни и противоречащи на нормативната уредба и съдебната практика, включително съдебната практика на СЕС, мотивите на приходния орган за отказ на данъчен кредит, свързани с поведението на доставчиците на данъчно задълженото лице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата. Както правилно е приел административният съд, непредставянето на документи от страна на преките доставчици за наличие на стоката (захар) при тях към дата на издаване на фактурите, на документи за извършени от доставчиците разходи във връзка с доставките, доказателства за материална и ресурсна обезпеченост и др., са ирелевантни за правото на данъчен кредит за получателя по доставките. В тази връзка първостепенният съд правилно се е позовал на константната съдебната практика на СЕС в смисъл, че отказът на данъчен кредит за получателя по доставката, не може да бъде обоснован с поведението на доставчиците на данъчно задълженото лице. За пълнота следва да се изложат и мотивите на СЕС по дело "Италес" ООД, по което съдът е приел, че "правото на данъчен кредит не може да бъде отказано на получателя по доставката по съображение, че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал", стига да не е установено, че купувачът е участвал в измама с данъка върху добавената стойност и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. Несъстоятелни в тази връзка са доводите на административния орган, че получателят по спорните доставки е знаел, че в конкретния случай е налице злоупотреба с ДДС, доколкото е получил само документи, но не и стоки от своите доставчици. Имено последните две обстоятелства са спорни и са били предмет на изследване и анализ от страна на първостепенния съд и настоящата касационна инстанция, поради което наличието на знание в получателя по доставката, че участва в данъчна измама, не може да бъдат аргументирано единствено с твърдение на приходния орган за липсата на реална доставка От друга страна, съдът правилно е приел, че от представените от жалбоподателя доказателства - фактури, товарителници, протоколи за доставка, сертификати за качество, количество и опаковка, показанията на свидетели, както и заключението (основно и допълнително) на вещо лице са достатъчни да обоснован извод за реалност на процесните доставки. По отношение на доставчика "Преси" ЕООД, по делото е представена процесната фактура № 394/29.12.2010 г., отговаряща на изискванията на чл. 7 от ЗСч и чл. 71, т. 1 от ЗДДС, доколкото в нея е посочен достатъчно ясно предметът на стопанската операция - вид и количество стока, единична цена, данъчна основа, данъчна ставка, обща сума. Представена е и складова разписка № 135/29.12.2010 г., в която е посочено, че е свързана с фактура № 394/29.12.2010 г., като от начина на попълване и съдържанието на складовата разписка, съпоставено с фактурата, може да се направи обоснован извод, че "Преси" ЕООД е изписала за предаване на своя клиент "Ден и нощ" ООД стока, която като вид, количество, единична цена и обща стойност, напълно съвпада с посочената във фактурата. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че представената складова разписка не е годна да докаже предаване на стоката, доколкото не е подписана от представляващ "Ден и нощ" ООД. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото документът е представен от жалбоподателя, намира се в негово държане и е надлежно осчетоводен в счетоводството му /видно от заключението на вещото лице/, може да послужи като доказателство за предаване на стоката по процесната фактура. Така представените доказателства - фактура и складова разписка, следва да бъдат ценени и в съвкупност с останалите косвени доказателства по делото за реалност на доставката, а именно: констатациите на вещото лице за осчетоводяването й при жалбоподателя чрез записване по счетоводните сметки, извършено въз основа на фактурата и приложената към нея складова разписка; изводът на вещото лице, че в края на периода салдото е нулево, тоест доставените количества през м. 12.2010 г. са изписани/вложени в производството на дружеството; данните за извършено плащане по процесната фактура. Макар само по себе си плащането да не е доказателство за реалност на доставката, а косвена индиция за извършването на такава, същото следва да се преценени заедно с останалите доказателства по делото, които, в тяхната съвкупност, обосновават извод за реалност на доставката. По отношение на доставчика "Изаро" ЕООД, освен процесните 7 бр. фактури, издадени от този доставчик, по делото са представени и товарителници, протоколи за доставка, сертификати за качество, количество и опаковка. Първоинстанционният съд, след обстоен анализ на съдържанието и реквизитите на представените 8 бр. товарителници, е достигнал до законосъобразният извод, че частичната липса на реквизити не може да обоснове отказ на данъчен кредит, доколкото те съдържат съществена информация относно транспорта и предаването на стоката, а именно: изпращач и получател, дата на извършен превоз, маршрут на превоза, начален и краен час на натоварване и разтоварване, марката на автомобила и държавен контролен номер, изминато разстояние, вид и количество стока, име на шофьор и превозвач, подпис на получател, които са достатъчни, за да докажат извършения превоз. Всички тези доказателства, преценени в съвкупност със останалите косвени доказателства, а именно плащане по фактурите, редовното им осчетоводяване, от което може да се проследи движението на получената захар от заприхождаването й в склад до влагането в производството и данните за последваща реализация на готовата продукция, обосновават извод за реалност на доставките по фактурите, издадени от "Изаро" ЕООД. По изложените съображения и като е достигнал до извод за наличие на доказателства, които обсъдени в тяхната съвкупност, навеждат на категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките, първостепенният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона, без да е допуснал визираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от АПК, на ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 3 874,64 лв. по представен списък, договор за правна защита и съдействие и разходооправдателни документи. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение