Решение № 2697 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14429/2013 г.

Решение № 2697 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14429/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Бисер Здравков Русев, жив. в гр. Смолян, срещу решение № 132/9.09.2013 г. по адм. дело № 135/2013 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му против заповед № 2387/3.06.2013 г. на ВНД директор на Регионална дирекция "Гранична полиция", Смолян. Касаторът поддържа в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно - необосновано и в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и заплащане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - ВНД директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция", Смолян, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, издадена на основание чл. 228, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 23.05.2013 г. около 12:54 ч. в административната сграда на РДГП, инспектор Русев, в качеството си на водач на служебен автомобил, е отказал да се подложи на проверка за употреба на алкохол, чрез измерване на количеството му в издишания въздух, разпоредено със заповед на ВНД началника на РДГП, което се явява нарушение на служебната дисциплина. За да постанови обжалваното решение, АС - Смолян е приел, че обжалваната пред него заповед на ВНД директора на РДГП не страда от релевираните пороци и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е съобразена с целта на закона. Основните доводи на касатора са свързани с твърдението, че същият не е бил запознат със заповед с рег. № 2185/23.05.2013 г. относно извършване на проверка за наличие на алкохол в кръвта на служителите, водачи на служебни МПС, спазването на работното време, носенето и съхранението на служебните карти от държавните служители и ЛРТП - Смолян. Касаторът поддържа, че съдът не е отчел този факт и е постановил решение в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Доводите на касатора са неоснователни. Административният съд обосновано - в съответсвие с показанията на разпитаните от него свидетели и протокола за отказа на жалбоподателя да се подложи на проверка за алкохол е приел, че жалбоподателят е бил готов преди 8.00 ч. в процесния ден да бъде тестван, но апаратът се е повредил, което по безспорен начин доказва, че служителят е бил наясно със задължението си да бъде тестван още преди започване на работния ден. Този факт опровергава твърдението му, че не се считал задължен да бъде проверен след завръщането си от обедна почивка. Правилни и законосъобразни са и доводите на съда относно поведението на Русев, което не е съответствало на правно дължимото и по този повод правилно административния орган е приел, че отказът му представлява дисциплинарно нарушение, което води след себе си съответното дисциплинарно наказание. Обосновани са изводите на съда, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на полицейския служител са квалифицирани като нарушение при правилно приложение на цитираните в заповедта материалноправни норми. Решението е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от изложеното Върховният административен съд, пето отделение