Решение № 12122 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6470/2010 г.

Решение № 12122 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6470/2010 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 15.03.2010 г. по адм. д. № 963/09 г. на Софийския областен административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 23.09.2008 г. на началника на РДНСК за премахването на надстройка като извършена в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Ответникът не е взел становище по касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

Касационната жалба, подадена в срок, е основателна.

1. Неоснователно е касационното оплакване, че приложимият от началника на РДНСК закон е бил този по чл. 224, ал. 4, а не по чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ. При противоречие на строежа с ПУП, каквото е приел органът, спирането на строителството е недопустимо, тъй като противоречието не може да се отстрани по реда на чл. 224, ал. 4 ЗУТ. Евентуалното последващо изменение на плана би било без значение, тъй като узаконяването на строежа е невъзможно. Приложимата норма всъщност е по чл. 224, ал. 7 ЗУТ за производство по премахването му.

1. Установено е, обаче, че строежът е започнат и извършен след издаването и в съответствие с влезли в сила инвестиционен проект и строително разрешение.

а. Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ), ето защо с влизането им в сила то се счита за установено, и то окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и съответствието им с плана. От това следва, че е изключен и инцидентният контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им поради противоречие с подробния устройствен план. Такава преценка той може да направи, по жалба или служебно (чл. 149, ал. 3 и чл. 156 ЗУТ), само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането му в експлоатация по установения ред.

б. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана, т. е. инкорпорираните в него интереси. Решението, следователно, трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението или на подробния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствието помежду им.

в. Когато несъответствието би било основание за унищожаемост, а не за нищожност на разрешението, правните му последици следва да бъдат зачетени и строежът не може да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Обратното би означавало, освен другото, при съществуването на два противоречащи си по въпроса за съответствието между инвестиционния проект и плана административни акта - разрешението за строеж и заповедта на началника на РДНСК за спиране или премахване на строежа, поне единият от които е незаконосъобразен, инвеститорът, доверил се на разрешението, да не може да търси обезщетение за вреди. Искът му би бил винаги недопустим, тъй като строителното разрешение е окончателно неотменяемо - чл. 204, ал. 1 АПК вр. чл. 156 ЗУТ.

г. Напротив, строеж, макар и съответстващ на строително разрешение, е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешението с плана е толкова тежко, че последиците му са правно нетърпими, т. е. когато разрешението е нищожно поради противоречие с материалния закон. В тези случаи нищожността му може да бъде разкрита безсрочно, включително от началника на РДНСК, а искът за обезщетение е допустим - чл. 204, ал. 3 АПК.

1. В случая релевантното за едно от двете решения несъответствие между разрешеното надстрояване и допустимото с подробния устройствен план от 1987 г. строителство, вън от общото установяване на намалени отстояния със съседните имотни граници, не е конкретно изследвано в обжалваното решение. Без този факт делото не може да бъде решено правилно, поради което процесуалното нарушение следва да бъде релевирано и без такова касационно оплакване.

При новото разглеждане на делото съдът следва да установи, при нужда и с експертиза, 1) какви са били застроителните предвиждания на подробния устройствен план от 1987 г., ако е имало такива, 2) какво е разрешеното надстрояване и 3) как се съотнася то към предвиденото, респ. допустимото, включително с намалените отстояния по чл. 36 ЗУТ, ако са приложими съобразно трайността на надстроената сграда, характера, вида, плътността и интензивността на застрояването. В резултат на това следва да отговори дали строителното разрешение е нищожно, в който случай да потвърди заповедта, или унищожаемо, при което да я отмени.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд,