Решение № 10319 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2012 г.

Решение № 10319 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването, представлявано от министъра на здравеопазването против решение от 23.02.2012 г. по адм. дело № 589/2011 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните по жалбата страни, орган по приходите при Община Монтана и началника на отдел "Местни приходи" при Община Монтана не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение от 23.02.2012 г. по адм. дело № 589/2011 г. Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Министерство на здравеопазването, представлявано от министъра на здравеопазването срещу срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 70/23.08.2011 г. на органа по приходите при Община Монтана, потвърден с решение № 4/27.09.2011 г. на началник-отдел "Местни приходи" при община Монтана. За да постанови този резултат, съдът е приел, че данъчно задължено лице в случая е Министерство на здравеопазването. На основание чл. 11, ал. 1 и съгласно разпоредбата на чл. 17 от ЗМДТ Министерство на здравеопазването чрез министъра на здравеопазването е подало декларация за облагане с годишен данък за притежавания недвижим имот, находящ се на ул. "Сирма войвода" № 2 представляващ земя - УПИ I, кв. 331 по плана на гр. Монтана и определяне на неговия размер, в това число такса битови отпадъци. От фактическа страна съдът е установил, че с Мемориален ордер № 20/22.05.2009 г. Министерство на здравеопазването отписва процесния имот - земя от своите активи и в оборотната ведомост по сметка 101 "земи, гори и трайни насаждения" този имот се води до 22.05.2009 г., след което не се води счетоводно в активите на МЗ. За имота е съставен нов акт за частна държавна собственост № 3283/13.08.2010 г. само за терена, като в раздел 10 е записано, че на основание чл. 18, ал. 1 от ЗДС имотът се управлява от Областния управител на област Монтана. В този имот има застроени площи от МБАЛ "Д-р Стамен Илиев"АД - 68% държавно участие и 32% на общини - 11броя. На основание констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 26.10.2004 г. са заприходени следните сгради: от 1965 г. - болнична сграда от бл. 1 до бл. 6, от 1975 г. - инфекциозен корпус; от 1993 г. - парокотелна централа; от 1997 г. - сграда за изгаряне на медицински отпадъци и от 1968 г. - пневмоортизиатричен корпус. Тези сгради са записани счетоводно в сметка 203 "сгради и конструкции" на обща стойност 276 782,89 лв. С декларация № 1453/22.06.2010 г. МБАЛ"Д-р Стамен Илиев" АД е пререгистрирал сградите, находящи се на ул. "Сирма войвода" № 2 на основание нов констативен нотариален акт № 173, т. V, д. № 821/2004 г. на нотариус с район на действие този на РС - Монтана. Съдът е направил извод, че след като МБАЛ "Д-р Стамен Илиев" АД е собственик на сградите в имот - държавна собственост, то Министерство на здравеопазването е данъчно задължено лице, както и задължено лице за такса битови отпадъци за тези имоти. С оглед направения по горе извод извод съдът е приел, че обжалваният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че собственик на сградите в гр. Монтана на ул. "Сирма войвода" № 2 от 2004 г. е Многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Стамен Илиев" АД, съгласно констативен нотариален акт № 173, т. V, д. № 821/2004 г. Така също, съгласно разпоредбата на чл. 104 от Закона за лечебните заведения с преобразуването на публичното здравно заведение в търговско дружество, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. Съответно дружеството е самостоятелен правен субект - ЮЛ - по смисъла на чл. 63, ал. 3 от ТЗ и в случая не е налице хипотеза, при която Министерство на здравеопазването да отговаря за задължения на дружеството до размера на участието му в него. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 2 ЗМДТ таксата за битови отпадъци за имот държавна собственост се заплаща от собственика на сградата, която се намира в имота - държавна собственост. А съгласно ал. 1 данъчно задължени лица са собствениците на имотите. През процесния период 2008 - 2010 г. Министерство на здравеопазването не е било собственик на имота - земя и сгради, поради което не е и данъчно задължено лице за определената такса битови отпадъци по декларация № 70/23.08.2011 г. Собственик на сградите върху имота - държавна собственост е МБАЛ Д-р "Стамен Илиев" АД, а Министерство на здравеопазването е акционер в това търговско дружество. Следователно именно дружеството следва да е данъчно задълженото лице. Едва от 01.01.2011 г. с разпоредбата на чл. 64, ал. 1, вр. с чл. 11, ал. 5 е въведено, че за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление, която норма е неприложима за процесния по настоящото дело период. Освен това от акт за държавна собственост № 22/14.06.1983 г., АЧДС № 3283 от 13.08.2010 г. и АЧДС № 3453 от 24.01.2012 г. е видно, че на основание чл. 18 от ЗДС имотът се управлява от областния управител на област Монтана, а не от министъра на здравеопазването. При това положение като е преценил обжалваният акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци по декларация № 70/23.08.2011 г. на Министерство на здравеопазването за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд - гр. Монтана е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго - по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение