Решение № 240 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2019 г.

Решение № 240 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, постъпила от ЗКПУ "Дрен -92" [населено място], [община], обл. П. чрез адв. Б. Б. срещу решение № 358 от 6.11.18 г. по в. гр. дело № 481/18 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е уважен предявеният от Д. Г. К., гражданин на Република Гърция против ЗКПУ "Дрен -92" иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумите 4500 евро и 2870 лв, получени от ответника на отпаднало основание - развален договор за покупко-продажба на житни култури, сключен между страните на 22.11.13 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. С определение № 438 от 16.05.19 г. на състав на ІV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, формирана в р. 125/29.05.12 г. по гр. дело № 534/11 г. на ІV г. о.; р. 126/9.05.11 г. по гр. дело № 421/09 г. на ІV г. о.; р. № 447/18.11.11 г. по гр. дело № 1964/10 г. на ІV г. о. и др., за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че през м. ноември 2013 г. между страните е сключен договор за продажба на зърнени култури – ечемик и овес, при уговорена цена от 0.36 лв на килограм и приблизително количество – обема на един камион за всяка една от зърнените култури, чрез посредничеството на трето лице – Д. С.. На 22.11.13 г. ищецът е превел по сметка на кооперацията сумата 4500 евро, а на 25.11.13 г. от негово име от С. са внесени още 2870 лв. Прието е, че ответната кооперация не е доказала твърденията си, че за част от сумата е доставила овес, който е бил получен от Д. К.. Установено е, че уговореното количество ечемик не е доставено поради това, че не е покрита изцяло цената. Останалата част от сумата в общ размер на 3482 лв, от които 2870 лв, внесени на 25.11.13 г. и 612 лв неизползван остатък от направения превод, били върнати на посредника. С нотариална покана рег. № 797, т. І № 13 от 31.07.15 г. на нотариус Б. К. ищецът е отправил изявление до ЗКПУ "Дрен- 92", че разваля сключения договор и дава срок за връщане на заплатените по същия суми. При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че за купувача по договора е възникнало потестативното право да го развали, тъй като той е изпълнил задължението си за предварително плащане на цената, а ответната кооперация не е доказала да е изпълнила насрещното задължение за доставка и предаване в собственост на стоката, предмет на договора, което и е сторил с нотариалната покана, връчена на 31.07.15 г. Според съда платените по банков път суми подлежат на връщане на отпаднало основание, която хипотеза е регламентира от разпоредбата на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД. По отношение на внесената от Д. С. сума са изложени съображения, че тъй като плащането е направено от името на ищеца, тя е следвало да бъде възстановена именно на него. Фактът на заплащане в брой на сумата 3482 лв на С. не е погасило задължението на кооперацията, след като няма данни същата да е била упълномощена от купувача да получава суми от негово име. Ето защо, искът по чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е уважен и за сумата 2870 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил целия доказателствен материал по делото, както и доводите и възраженията му. Поддържа, че по делото не е доказано сключването на договор между страните, а ако се приеме наличието на такъв, кооперацията е изправна страна, поради което не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД за присъждане на претендираните суми. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Ответникът по жалбата Д. Г. К. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че между страните е сключен договор за продажба на житни култури чрез посредничеството на трето лице. Договорът за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато и устно, и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. В случая е установено, че ищецът е превел по сметка на кооперацията сумата от 4500 евро, а от негово име от посредника Д. С. е внесена още сумата 2870 лв за закупуване на ечемик и овес, поради което правилно е прието наличието на договорно правоотношение между страните. В тежест на ответната кооперация е било да докаже, че е изпълнила задължението си да достави на купувача закупените количества овес, което обстоятелство съдът е приел, че не е установено по делото. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД за уважаване на иска до размер на сумата 4188 евро, представляваща стойността на заплатеното количество овес. Когато договорът за поръчка е развален, връщане на даденото за изпълнение на поръчката се дължи на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД на отпаднало основание. С развалянето на договора настъпва ново правно положение, което поражда задължение за реституция на даденото по него; страните не си дължат изпълнение по договора, а се поражда задължение за възстановят състоянието, предхождащо сключването му и да върнат получените престации, независимо по чия вина е развалянето. Облигационното отношение между страните е отпаднало и всяка от страните е длъжна да върне даденото на отпаднало основание. По отношение на останалата част от претендираната сума в общ размер на 3482, от които 2870 лв, внесени на 25.11.13 г. от Д. С. и 612 лв неизползван остатък от направения превод, въззивното решение е неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил вътрешните отношения между ищеца и третото лице по мандатната сделка. Упълномощаването може да е с конклудентно действие, с което се приема предложение за сключване на договор за мандат. Установено е по делото, че Д. С. е представлявала ищеца пред ответната кооперация за сключване на сделката, че са имали трайни търговски отношения и по други сделки, че е заплатила е от негово име в брой сумата 2870 лв и е участвала в изпращането на стоката. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, в изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя всички, което е получил в изпълнение на поръчката – полученото от трети лица и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението й. Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл. 284, ал. 1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си, последният разполага с възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено. Установените факти сочат за мандатно правоотношение между ищеца и третото лице С., която е приела да извърши правни действия – покупка на зърнени храни. При безспорното обстоятелство по делото, че ответната кооперация е върнала сумата 3482 лв /2870 лв и 612 лв, равняващи се на 312 евро/ на С., следва да се приеме, че ответната кооперация е погасила задължението си до този размер. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени въззивното решение в частта, с която е уважен искът за разликата над 4188 евро до 4500 евро и за сумата 3482 лв и да постанови друго, с което да отхвърли иска за посочените размери. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първата и въззивна инстанции съобразно уважената част на иска в размер на 1535 лв. Пред настоящата инстанция в качеството на ответник по касация не е направил разноски. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г. о.