Решение № 1879 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2014 г.

Решение № 1879 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 24620 - с. Свобода против решение № 73 от 15.04.2014 г. по адм. дело № 62/2014 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, в която е отменена заповед № 3 РД-155/4.02.2014 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на редник 3-ти клас Димитър Димов Петров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратен договорът за военна служба с военнослужещия и същият е освободен от длъжност и от военна служба и военното формирование е осъдено да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е постановена след преценка за наличие на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и обсъждане на тежестта на нарушението и последиците от него. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата против заповедта на командира на военното формирование да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Стара Загора в оспорената част е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед e постановена от компетентния съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ орган (на командира на военно формирование 24620 - с. Свобода, с военно звание "подполковник" са предоставени правомощия по прекратяване на правоотношението за изпълнение на военната служба с войниците съгласно т. 8.2 от заповед № ОХ-771/2013 г. на министъра на отбраната), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след като в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ командирът на военното формирование назначава служебна проверка, като определя комисия, чийто председател е кадрови военнослужещ с по-високо звание от това на проверявания (заповед № З РД-141/24.01.2014 г.). Спазени са и изискванията на чл. 143 и чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ - комисията изготвя протокол със съдържанието, посочено в цитирания текст, в който отразява направените констатации (протокол от 3.02.2014 г.), а след приключване на проверката командирът на поделението, с участието на комисията, извършила проверката, провежда беседа с редник Петров, при която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, изслушва военнослужещия и приема писмените му обяснения. Извършеното е документирано в протокол от 4.02.2014 г., подписан от участвалите и от редник Петров без възражения. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповедта като постановена при отсъствие на материалноправните основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", не намира опора в нормативната уредба и събраните доказателства. Редник Петров е санкциониран след като от събраните по делото доказателства е установено, че на 26.12.2013 г. около 13.55 часа същият, тогава редник - 3-ти клас, шофьор в отделение "Специални автомобили" на комендантско-охранителен взвод в щабна рота на военно формирование 24620 - с. Свобода, управлява собствения си лек автомобил в гр. Чирпан след употреба на алкохол с концентрация на алкохол 2.62 промила, установена при проверката на полицейските органи с техническо средство. За извършеното от Петров е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление, с което на военнослужещия е наложено административно наказание. При тези данни следва да се приеме, че поведението на Петров, установено от събраните по делото доказателства, е в противоречие със заповед № ОХ-680 от 5.11.2010 г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на моторни превозни средства от кадрови военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол (т. 3 от заповедта) и в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП). Това поведение правилно е квалифицирано от административния орган като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, тъй като засяга установените в страната правов ред и законност, свързано е със сериозни последици, а същевременно представлява и неизпълнението на задълженията по военна служба, според които военнослужещият е длъжен да съобразява действията си със законовите изисквания и с общоприетите морални норми, тъй като заеманата държавна служба поставя по - сериозни изисквания към неговото поведение в етичен план и го задължава да не предприема действия, които да накърняват обществения престиж на армията (арг. от чл. 114, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сила на Република България). Съображенията на първоинстанционния съд за това, че не са налице основания за санкциониране на военнослужещия, тъй като липсват доказателства заповедта на министъра на обраната да му е съобщена, не могат да бъдат споделени. По делото са представени доказателства за съобщаване на заповедта по установения за това ред и следователно не са налице основания този акт да не бъде приложен. Освен това, както съдебният състав правилно приема, цитираната заповед не въвежда ново основание за налагане на наказание, а квалифицира управлението на автомобил след употреба на алкохол като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, а това има за последица налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Това е направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност, съразмерност и последователност и предвидимост. Тази квалификация на деянието обаче може да направена не само въз основа цитираната по-горе заповед, а и след преценка на поведението на военнослужещия, което пряко нарушава нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП, забраняваща управлението на моторно превозно средство под въздействие на алкохол. Нарушението на закона, разгледано в светлината на воинските задължения и високите етични изисквания към военнослужещите съгласно чл. 114, т. 4 и чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сила на Република България, квалифицира извършеното от Петров като тежко нарушение на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с най-тежкото наказание. Ето защо съобщаването на заповедта в случая е без значение за реализиране на дисциплинарната отговорност на военнослужещия, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие със закона и доказателствата. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че предпоставките, предвидени в закона са осъществени и са налице основания на военнослужещия да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", което има за последица прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба. Правомощията на дисциплинарно наказващия орган са упражнени в съответствие със закона и в изпълнение на неговата цел - за превенция и защита от противоправни прояви. Ето защо като приема обратното и отменя административния акт съставът на Административен съд - Стара Загора постановява съдебен акт в противоречие с нормативната уредба. Изложеното обоснова незаконосъобразност на съдебния акт и в частта за разноските, като последица от изхода на правния спор. Поради това решението и в тази част следва да бъде отменено. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Стара Загора в обжалваната част е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Петров против заповед № З РД-155/4.02.2014 г. на командира на военно формирование 24620 - с. Свобода да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, пр. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Сухопътни войски на Република България, в чийто състав е органа, издател на административния акт, сумата 340.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение