Решение № 12482 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15472/2014 г.

Решение № 12482 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15472/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на инспектор "Репатриране на МПС" в ОП "Паркинги и синя зона", Община Варна, подадена чрез пълномощник, против решение № 2129 от 30.09.2014 г., постановено по адм. д. № 1923/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на съставения от инспектора акт № 0002118/22.05.2014 г. за прилагане на принудителна административна мярка "преместване на МПС". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че като длъжностно лице в ОП "Паркинги и гаражи", Община Варна е компетентен да издава актове за прилагане на ПАМ по Закона за движение по пътищата, тъй като е надлежно упълномощен за това от кмета на общината и при издаване на оспорения акт е действал в рамките на предоставените му правомощия. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли подадената от Тодор Йорданов Тодоров жалба като неоснователна. Ответникът - Тодор Йорданов Тодоров, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за приложена спрямо Тодор Тодоров принудителна административна мярка "принудително преместване на МПС" на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Съдът е установил, че с акт № 0002118 от 22.05.2014 г. Диана Петкова - инспектор в ОП "Паркинги и синя зона", Община Варна, е приложила конкретната ПАМ на Тодор Тодоров, тъй като е констатирала, че автомобилът на водача е паркиран на кръстовище на ул. "Бдин" с ул. "Драгоман" в гр. Варна, с което е създал пречки за останалите участници в движението. По делото е приложена заповед № 4743/30.12.2013 г., с която кметът на Община Варна е възложил на общинското предприятие функции и задачи във връзка с организацията и движението на територията на общината, включително и по чл. 171, т. 5 ЗДвП, като е предоставил компетентност на длъжностни лица в предприятието, в това число и на инспектор Диана Петкова, да издават актове по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Съдът е обсъдил заповедта на кмета на общината, като е развил съображения, че издателят на ПАМ не е валидно упълномощен да прилага конкретната принудителна административна мярка. Заключил е, че тя не е длъжностно лице по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е служител на общинската администрация, а на общинското предприятие. Приел е, че общинското предприятие извършва оперативна дейност само по отношение районите, които са платени зони, предвид чл. 33, ал. 4 от Наредбата за организацията и движението на територията на Община Варна, а посоченото местонарушение не попада в такава зона. С тези мотиви е достигнал до правния извод за нищожност на атакувания акт поради липса на компетентност у неговия издател. Касационният съдебен състав не споделя тези съображения. От данните по делото е видно, че Тодор Тодоров е оспорил разпореждане на орган за принудително преместване на неправилно паркирало МПС, което пречи и създава затруднения на останалите участници в движението. Безспорно е, че описаните в акта улици са на територията на гр. Варна, като част от общинската пътна мрежа, и техен собственик е общината, представлявана от кмета. Безспорно е, че със заповед № 4743/30.12.2013 г. кметът на Община Варна е възложил на Общинското предприятие "Паркинги и синя зона" функции и задачи във връзка с организацията и движението на територията на общината, включително и по чл. 171, т. 5 ЗДвП, като е предоставил компетентност на длъжностни лица в предприятието да издават актове по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Изрично посочен като компетентно длъжностно лице е актосъставителя Диана Петкова. Предвид представените писмени доказателства изводът на първоинстанционния съд за липса на компетентност на издателя на акта Диана Петкова, респ. за нищожност на административния акт, е неправилен. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е валидна, тъй като е издадена от компетентен орган. За прилагане на конкретната ПАМ законът не изисква писмена форма за валидност на акта, но същата следва да бъде разпоредена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП такива са ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. За принудителните мерки по чл. 171, т. 5, б. "б" и б. "в" ЗДвП това са органите по чл. 168 ЗДвП - длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. Кметът на Община Варна е определил длъжностните лица за контрол във връзка с организацията и движението на територията на общината. Диана Петкова е инспектор към общинското предприятие, но предвид нормата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, в конкретния случай тя е длъжностно лице не от "служба за контрол" по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, а е длъжностно лице, определено от собственика на пътя с нарочна заповед. Приложената ПАМ е на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Съгласно текста на тази норма, принудителната мярка е преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение в места, означени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Чл. 172, ал. 1 ЗДвП постановява кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите по контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне за отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагане на мярката. ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б ЗДвП се прилага чрез действия по преместване на автомобила и предоставянето му за отговорно пазене. В конкретния случай разпореждането е извършено от длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, на което са възложени права от собственика на пътя. Кметът на общината, като собственик на пътя, с нарочна заповед е възложил правомощия на Петкова за прилагане на конкретната ПАМ. Доводът, че не е длъжностно лице в общинската администрация, е несъстоятелен, предвид правно-организационната форма на ОП "Паркинги и синя зона". В случая издателят на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е материално компетентен, защото попада в хипотезата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП като длъжностно лице, определено от администрацията, управляваща пътя в гр. Варна - кметът на Община Варна. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП дава възможност лицата, определени от собствениците на пътищата, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на цитираната норма в кръга на лицата, които могат да прилагат тази мярка на административна принуда са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. С оглед на това кметът на общината, с нарочна заповед, е определил длъжностни лица, които да прилагат принудителната мярка - действие по реалното принудително преместване на МПС. Когато тези надлежно оправомощени лица налагат мярката, те действат като административен орган. Предвид изложеното, като е прогласил нищожността на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл само по валидността на акта, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, при което съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт. Воден от горното, Върховният административен съд