Решение № 7506 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12930/2014 г.

Решение № 7506 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12930/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Мариета Димитрова Бушандрова от гр. Сливен, съдия в Районен съд гр. Бургас против решението на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 6 от протокол № 36 от заседание на 30.07.2014 г., с което ВСС е оставил без уважение предложението на същата за повишаването й на място в по-горен ранг "съдия в окръжен съд". В жалбата и в писмените бележки по делото се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС. Според жалбоподателката ВСС неправилно е приел, че не е доказано изискването за висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, като по това изискване липсват конкретни мотиви за извода на ВСС. В тази връзка жалбоподателката излага, че от назначаването си като съдия на 8.12.2008 г. е посетила 17 семинара в НИП /Националния институт на правосъдието/, като по този начин се е възползвала максимално от предоставената възможност за посещаване на семинари, което от друга страна не е оказало негативно влияние върху графика на заседанията и срокове на постановяване на съдебните актове, видно от получените оценки от проведените атестации - периодична - "много добра" - 92 точки, приета с решение на ВСС по протокол № 5/30.01.2014 г., и за несменяемост - "много добра" - 95 точки, приета с решение на ВСС № 35/24.07.2014 г. Според жалбоподателката извода за неизпълнение на изискването за образцово изпълнение на служебните задължения е необоснован, тъй като е аргументиран единствено с броя на ползваните дни платен годишен отпуск и брой дни отпуск по болест. Всички ползвани отпуски са били регламентирани и ползвани по установения ред. Позоваването на ВСС на негативното становище на административния ръководител на Районен съд гр. Бургас е неоснователно, тъй като не е отчетена действителната натовареност на съдията, която е близка до средната, не е отчетено също, че при отсъствията й по болест лично е организирала графика си, за да не се допуска прекомерно натоварване на другите съдии, не е отчетено и че отсъствията по здравословни причини не са попречили на бързината на постановяване на съдебните актове, което е потвърдено и от становището на административния ръководител. Излага също, че в резултат на проверката, извършена от Инспектората на ВСС не е направено предложение за налагане на дисциплинарни наказания и няма забележки към работата на съдия Бушандрова, а наложеното от ВСС дисциплинарно наказание "забележка" е отменено с решение № 13719/22.10.2013 г. на петчленен състав на ВАС. В заключение твърди, че ВСС изпада във вътрешно противоречие като при атестирането за несменяемост дава много добра оценка за работата й, а една седмица по-късно оставя без уважение предложението за повишаване на място в по-горен ранг. По съображения в посочения смисъл, жалбоподателката моли оспореното от нея решение на ВСС да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Красимир Казаков, оспорва жалбата, като в писмено становище излага съображения за законосъобразност на оспореното решение на ВСС. Поддържа, че правилно е отказано повишаване в ранг, тъй като не са били налице всички предпоставки по чл. 234 ЗСВ и по-конкретно - не е доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения на магистрата. Излагат се съображения, че липсата на образцово изпълнение на служебните задължения Висшият съдебен съвет е аргументирал от една страна със становището на административния ръководител на съда, и от друга страна, предвид отчетените от ВСС продължителни отсъствия на жалбоподателката от работа поради отпуски и временна неработоспособност, както в периода на периодичното атестиране, така и в периода след това, за който от Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ са изискани данни за работата на съдията. Наличието на отсъствия, представляващи почти и дори над 1/2 от общия брой работни дни през годината не би могло да мотивира образцово изпълнение на служебните задължения в степен над изпълнението на останалите магистрати, работещи в Районен съд гр. Бургас. Обосновава се също становището, че не е налице противоречие в актовете на ВСС за приемане на атестационни оценки - периодична и за несменяемост, от една страна и акта, с който е отказано повишаване на място в ранг - от друга, тъй като всеки от тези актове е издаван в различна процедура, при различни предпоставки и основания, които са регламентирани в ЗСВ. При направено предложение за повишаване в ранг, Висшият съдебен съвет се произнася единствено с оглед критериите по чл. 234 ЗСВ, една от които е наличието на комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра", каквато в случая е налице, като наред с това се произнася и относно наличието на "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения". В случая ВСС в рамките на оперативната самостоятелност и след като е събрал и разгледал всички относими по конкретния случай доказателства, е приел, че този критерий не е изпълнен, и в съответствие с материалния закон и целта му, е оставил искането за повишаване в ранг без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт на ВСС, подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че жалбоподателката Мариета Димитрова Бушандрова е назначена на длъжност "съдия" в Районен съд гр. Бургас с решение на ВСС по протокол № 43/29.10.2008 г. и е встъпила в длъжност като съдия на 8.12.2008 г. С решенията по т. 11 по протокол № 5/30.01.2014 г. на ВСС във връзка с периодичното атестиране на съдия Мариета Бушандрова, същата е изслушана по повод постъпилото от нея възражение против комплексната й атестационна оценка /т. 11.1/; възражението е оставено без уважение /т. 11.2/; проведено е периодично атестиране /т. 11.3/; на основание чл. 206 ЗСВ е приета комплексна оценка от атестирането на съдия Мариета Бушандрова "много добра - 92 точки" /т. 11.4/. От съдържанието на Единния формуляр за атестиране /ЕФА/, съставен за целите на периодичното атестиране е видно, че това атестиране е проведено за периода 2010 - 2013 г. С решения на ВСС по т. 11 и т. 11.1 от протокол № 35 от заседание на ВСС на 24.07.2014 г. на основание чл. 209, ал. 4 ЗСВ на съдия Мариета Бушандрова е определена комплексна оценка "много добра" и е прието, че на основание чл. 207, ал. 1 ЗСВ същата придобива статут на несменяемост, считано от датата на вземане на решението. С молба, заведена във ВСС с вх. № 11-07-952/16.05.2014 г., съдия Мариета Бушандрова е поискала да бъде повишена на място в по-горен ранг - "съдия в окръжен съд", на основание чл. 234 ЗСВ. В молбата е посочено, че е встъпила в длъжност като съдия в районен съд гр. Бургас на 8.12.2008 г. и с решение на ВСС от 30.01.2014 г. й е проведено периодично атестиране, при което е определена комплексна оценка "много добра - 92 точки". Предложението е разгледано на заседание на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС по протокол № 34 от 10.06.2014 г., като по т. 22.1 е отложено разглеждането на въпроса относно периодичното атестиране на съдията; по т. 22.2 е взето решение да се изиска мотивирано становище на административния ръководител на район съд Бургас относно повишаването в ранг на съдия Бушандрова, като се посочат конкретни обстоятелства и персонални данни, сочещи на образцово изпълнение на служебните задължения и висока професионална квалификация на съдията, които да я отличават в някаква положителна степен при изпълнението на служебните задължения от останалите магистрати с висока квалификация в Районен съд гр. Бургас; по т. 22.3 е взето решение да се изискат актуални данни в част IV от ЕФА за периода след извършеното последно атестиране - 8.12.2008 г. - 30.09.2013 г., която да бъде предоставена на съдия Бушандрова за запознаване срещу подпис, преди изпращането й на КПА. От административния ръководител на Районен съд гр. Бургас е постъпило становище, заведено с вх. № 11-07-952/4.07.2014 г., в което е посочено, че съдия Бушандрова работи като районен съдия в Районен съд гр. Бургас от 8.12.2008 г. и има оценка от последното периодично атестиране "много добра". Според административния ръководител в случая не може да се мотивира становище за много добра квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, тъй като не е налице изпълнение, което да я отличава от останалите съдии. През 2013 г. съдията е ползвала 142 дни отпуск поради временна неработоспособност, което е наложило заместването й и допълнително натоварване на останалите съдии и макар отсъствието по болест да не е виновно поведение, то в същото време не може да мотивира образцово изпълнение на служебните задължения в степен над изпълнението на останалите магистрати, работещи в съда. Към становището е приложена справка да изготвените решения и резултатите от обжалването на върнатите решения за периода 1.10.2013 г. - 20.06.2014 г. От тази справка е видно, че за периода 1.10.2013 г. - 31.12.2013 г. съдия Бушандрова има решени 15 броя наказателни дела - АНД /административно-наказателни дела/; обжалвани са 3 броя съдебни актове, от които 1 е потвърден, 1 е отменен и 1 дело не е върнато от касационен контрол; върнати са 18 броя обжалвани дела от предишни периоди, като 3 съдебни акта са отменени. За периода 1.01.2014 г. - 20.06.2014 г. съдия Бушандрова няма разглеждани и решени дела; върнати са 11 броя обжалвани дела от предишни периоди като отменени са 3 съдебни акта и 1 съдебен акт е изменен. Приложени са отменените актове, както и съответния акт на горната инстанция по делото. На заседание на КПА по протокол № 43/22.07.2014 г., по т. 31.1 е направено предложение до ВСС да остави без уважение предложението на Мариета Бушандрова за повишаване на място в по-горен ранг "съдия в ОС". Като мотиви към предложението е посочено, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки по чл. 234 ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение, а именно - не е доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от магистрата, каквото е и становището на административния ръководител - председател на Районен съд гр. Бургас; изложено е, че съдия Бушандрова за 2013 г. е ползвала 142 дни отпуск поради временна неработоспособност, което е наложило заместването й от останалите магистрати и прекомерното им натоварване; отсъствието поради болест не е виновно поведение, но не може да мотивира образцово изпълнение на служебните задължения в степен над изпълнението на останалите магистрати, работещи в съда. В мотивите е посочено също, че към настоящия момент съдия Бушандрова е в отпуск поради бременност и раждане и не изпълнява служебните си задължения, за да се обсъжда изпълнението им. В мотивите е заключено, че поради това не може да бъде направен извод за образцово изпълнение на служебните задължения, служещо за пример на другите магистрати. Предложението е внесено на заседание на ВСС на 30.07.2014 г., за което е изготвен протокол № 36; по т. 6 от същия е взето обжалваното в настоящото производство решение на ВСС, с която е оставено без уважение предложението на Мариета Димитрова Бушандрова - съдия в Районен съд гр. Бургас, за повишаване на място в по-горен ранг "съдия в окръжен съд". Като мотиви на решението на ВСС са възприети изцяло мотивите на КПА по решението й от 22.07.2014 г., които са възпроизведени по-горе. От представеното по делото извлечение от протокола от заседанието на ВСС не може да установи колко членове на ВСС са присъствали на заседанието, но е видно, че при гласуването са участвали 19 члена, като "за" приемане на предложението на КПА са гласували 17 члена, "против" - 1, "въздържал се" - 1. Против това решение е подадена жалба от съдия Мариета Бушандрова, заведена във ВАС с вх. № 13943/11.08.2014 г., въз основа на която е образувано настоящото производство. От правна страна, в чл. 234 ЗСВ е предвидено, че повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Съгласно чл. 235 ЗСВ повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност. Ранговете на съдия, прокурор и следовател са регламентирани в разпоредбите на чл. 233 ЗСВ, като според ал. 1, възходящите рангове за съдия са: съдия в окръжен съд; съдия в апелативен съд; съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд. Оспореното пред съда решение на ВСС по т. 6 от протокол № 36 от заседание на 30.07.2014 г. е взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия; при спазване на изискванията за кворум на колективния орган и с необходимото мнозинство, доколкото в случая се касае до решение, с което е прието направеното предложение на КПА да бъде оставено без уважение предложението на съдията за повишаване на място в ранг. При приемане на решението не са допуснати нарушения на процесуални правила, включително относно изискването за мотивиране на акта. Поради това, че в случая с оспореното пред съда решение на ВСС по т. 6 от протокол № 36/30.07.2014 г. е прието предложението на КПА да бъде оставено без уважение предложението на съдия Мариета Бушандрова за повишаването й на място в ранг "съдия в окръжен съд " /прието по т. 31.1 от протокол № 43/22.07.2014 г. на КПА/, то съгласно чл. 34, ал. 3, изречение второ ЗСВ, за мотиви на решението на ВСС се смятат съображенията на вносителя на предложението. Наред с това, в случая мотивите на КПА дословно са възпроизведени като мотиви на решението на ВСС. Оспореното решение на ВСС е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Повишаването на съдия, прокурор или следовател на място в по-горен ранг, съгласно чл. 234 ЗСВ е предвидено като възможност при изпълнението на три кумулативни предпоставки: първата е съответният магистрат да е с доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, втората - магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години, третата - да има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". В конкретния случай не се спори по изпълнението на втората и третата предпоставки /според поредността на изписването им в законовата норма, а не според тяхната значимост/ и изпълнението им е доказано - съдия Мариета Бушандрова има прослужени повече от 3 години на длъжност районен съдия, тъй като заема тази длъжност от 8.12.2008 г. и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра", което е проведено за периода 8.12.2008 г. - 30.09.2013 г. Спорът по делото е свързан с изпълнението на изискването магистратът да е с доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Докато другите две условия за повишаване на място в ранг, предвидени в чл. 234 ЗСВ са обективни, то условието за доказана висока квалификация и образцово изпълнение несъмнено съдържа оценъчен елемент, поради което е субективно. В Закона за съдебната власт липсва легално определение за съдържанието на това изискване, както и нормативни указания за това какви обстоятелства следва да бъдат установени, за да се прецени изпълнението му. Висшият съдебен съвет също не е обявил критерии и правила, по които извършва преценка за изпълнението на изискването за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Същевременно, за целите на атестирането на съдии, прокурори и следователи Висшият съдебен съвет е изготвил методика /Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с решение на ВСС по протокол № 39 от 28.11.2011 г.; изм. с решение на ВСС по протокол № 32 от 26.07.2013 г., изм. и доп. с решение на ВСС по протокол № 11 от 12.03.2014 г./, в която са систематизирани критериите и показателите за оценка на работата на магистратите, както и методите на събиране на информация и оценяване. В този смисъл, при произнасянето по предложение за повишаване на място в ранг, преценката за висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, не може да почива на различни критерии и показатели. Настоящият съдебен състав намира, че ВСС в случая е направил преценката като се е ръководител именно от посочените критерии и показали. Необходимо е за прецизност да се отбележи, че изискването за висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения може да бъде разгледано като съвкупност от две отделни изисквания - първото - за висока квалификация и второто - за образцово изпълнение на служебните задължения, тъй като двете изисквания имат относително самостоятелно съдържание и проявление и не е задължително да имат еднакво проявление, т. е. изпълнението на едното не води непременно до изпълнение на другото. Това уточнение се прави с оглед част от възраженията в жалбата на съдия Бушандрова, които са свързани с това, че същата притежава висока квалификация и че е положила максимални усилия да повишава квалификацията си през периода, през който е заемала съответната длъжност. Поради това че квалификацията на съдията не е била предмет на обсъждане нито от ВСС, нито от КПА /нито в положителен, нито в негативен аспект/, а същевременно е обсъждано изпълнението на служебните задължения от съдията, налага се извода, че отказът за повишаване на място в ранг е обусловен от преценката за липса на образцово изпълнение на служебните задължения. Всъщност точно този израз е използван както в предложението на КПА, така и в мотивите към решението на ВСС. Настоящият състав споделя виждането на Висшия съдебен съвет, изразено в мотивите на обжалваното решение, че образцовото изпълнение на служебните задължения предполага такова изпълнение на задълженията, което да се отличава по положителен начин или степен /"образцово изпълнение", т. е. като образец, еталон за подражание/ от изпълнението на останалите магистрати в същия орган на съдебната власт, или поне толкова добро, като на останалите магистрати, ако за тях също се приема или вече е прието, че имат образцово изпълнение. Несъмнено е, че за да може да се направи преценка за образцово изпълнение на служебните задължения, то тези задължения следва да се изпълняват обективно. В случая, през една значителна част от периода, през който съдия Бушандрова е заемала длъжността районен съдия, не е изпълнявала служебните си задължения като съдия, тъй като е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, а след това поради бременност и раждане /за 2013 г. този отпуск е 142 дни, за 2014 г. - целия период до датата на оспореното решение, или поне със сигурност до 20.06.2014 г., според справката към становището на административния ръководител/. При липсата на изпълнение на служебните задължения, дори и когато това се дължи на обективни причини като ползване на разрешен от закона отпуск, не може да се направи извод, че тези задължения се изпълняват образцово. Обратното би означавало да се презумира, че след като съдията не работи, то той изпълнява образцово служебните си задължения. Такава презумпция обаче не съществува, нито може да съществува, тъй като не би съответствала на никаква правно обоснована или поне житейска логика. Затова образцовото изпълнение на служебните задължения подлежи на доказване. Доказателствената тежест за установяване изпълнението на всички предпоставки за повишаване на място в ранг по чл. 234 ЗСВ, в това число и на изискването за висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, се носи от магистрата, който претендира такова повишаване, а в конкретния случай съдия Бушандрова не е провела пълно и главно доказване. Следва да се има предвид, че ако законът обвързваше повишаването на място в ранг само с прослужване /заемане/ на съответната длъжност през определен период от време - 3 години на същата или приравнена длъжност, то не би предвидил изискването за висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Такова изискване обаче е предвидено и това законодателно разрешение потвърждава виждането, че повишаването в ранг не се осъществява само при прослужени години и оценка от периодично атестиране "много добра", нито се прави винаги и задължително, когато тези две условия са изпълнени. Правилно е разбирането, изразено в писменото становище на ВСС, че при произнасянето по искането за повишаване в ранг ВСС преценява изпълнението на условията, предвидени в чл. 234 ЗСВ и може да откаже повишаване в ранг дори и магистрата да е получил много добра оценка при последното периодично атестиране, ако установи, че не е налице образцово изпълнение на служебните задължения. Наред с изложеното, липсата на образцово изпълнение на служебните задължения в случая се потвърждава и от данните, които се съдържат в справката от административния ръководител за периода след атестирането. За периода 1.10.2013 г. - 20.06.2014 г. са постановени 15 акта по АНД, от които 3 са обжалвани, 1 потвърден и 1 не е върнат, което аритметично означава, че поне 1/3 от обжалваните актовете са отменени, а от върнатите 18 обжалвани дела от предходни периоди, три са отменени, т. е. около 17 %; за първите 6 месеца на 2014 г. са върнати 11 броя обжалвани дела от предходни периоди, от които отменени са три акта и 1 е изменен, т. е. отменените актове са около 27 %. Тези цифри не дават точна преценка, защото не са изследвани основанията за отмяна, но въпреки това дават основание да се заключи, че качеството на съдебните актове не е образцово във всички случаи. В съответствие с изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не е доказано образцово изпълнение на служебните задължения от съдия Мариета Бушандрова и затова отказът на ВСС да я повиши на място в ранг по реда на чл. 234 ЗСВ с решението по т. 6 от протокол № 36/30.07.2014 г. е постановен при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Не се установява несъответствие на оспорения акт с целта на закона, тъй като няма данни с постановения отказ органът да цели постигането на друга, различна от законовата цел или да упражнява превратно предоставеното му правомощие. Жалбата против оспореното решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, искането на ответната страна - Висшият съдебен съвет, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или в размер на 300 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 36, ал. 1 и 2 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение