Решение № 8712 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2016 г.

Решение № 8712 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Т. Ц., от гр. С., против решение № 3129 от 09.05.2016 г. по адм. дело № 9842/2015 г. на Административен съд С.-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-502/28.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С.-град, в частта, с която е потвърдено разпореждането от 12.12.2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване по т. I и т. II, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение нематериалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробните съображения в касационната жалба и изложени в съдебно заседание от пълномощника адвокат Димитров се иска отмяна на решението и на административния акт в посочената му част, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. С. чрез юрисконсулт Д. П. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че представените писмени доказателства не удостоверяват осигурителен стаж на жалбоподателя в "Пома" ООД-гр. П. за периода 01.12.1992 г. -18.05.1999 г. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил решение № РО-502/28.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С.-град, в частта, с която е потвърдена т. III от разпореждане от 12.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с която е разпоредено надвзетата пенсия да се събере на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, и вместо него е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на О. Ц. срещу т. III от разпореждане от 12.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с която се постановява надвзетата пенсия да се събере на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. С решението съдът е отхвърлена жалбата на О. Ц. срещу решение № РО-502/28.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С.-град в частта, с която е потвърдено разпореждането от 12.12.2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване по т. I и т. II, и е присъдил разноски. Предмет на касационно обжалване е втората част на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства не може да се приеме за безспорно доказано твърдението на жалбоподателя, че е работил в "Пома" ООД за периода 01.12.1992 г. -18.05.1999 г., поради което за същия не е възникнал юридическият факт съобразно § 4, ал. 1 от КСО за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че със заявление от 14.07.2014 г. О. Ц. е поискал отпускането на лична пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 5710016267/04.08.2014 г. на Ц. е отпусната лична пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 08.05.2014 г. Извършена е последваща проверка и събиране на доказателства. Съгласно констативен протокол от 30.09.2014 г. на контролен орган по чл. 107 от КСО от отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Б. е установено несъответствие между събраните доказателства и твърдяните от Ц. обстоятелства. Изготвена е справка за осигурителния стаж на Ц., но не е зачетен стажът в "Пома" ООД, гр. П. Въз основа на искане от ТП на НОИ С.-град е извършена проверка на "Пома" ООД, гр. П., за която е съставен констативен протокол. В същия е посочено, че след 01.07.1996 г. не са внасяни осигурителни вноски за ДОО. Представен е ревизионен акт за начет на дружеството за периода 01.05.1996 - 30.06.1996 г., от който е видно, че счетоводната документация и ведомостите липсват. Приложен е констативен протокол, издаден на основание чл. 110 от КСО, и съдебното решение от 22.02.2008 г., постановено в производство по несъстоятелност, с което "Пома" ООД е заличено от търговския регистър. В същото е отбелязано, че дружеството не функционира от 1996 г. В констативния протокол е отбелязано, че при проверка на данните в информационната система на НОИ се установява, че след 01.07.1996 г. не са внасяни осигурителни вноски, нито са подавани данни за осигурени лица. Представен е ревизионен акт за начет на дружеството и писмено обяснение от 15.08.2001 на финансовият ревизор, издал РА, в което е отбелязано, че дейността на дружеството е прекратена на 31.12.1996 г., а от 01.07.1996 г. не са внасяни осигурителни вноски. Със съдебно решение от 16.07.2001 г. е обявена началната дата на неплатежоспособността на "Пома" ООД, считано от 30.09.1992 г. и е назначен временен синдик. Представени са копия от трудовите книжки на Ц. В трудовата книжка на жалбоподателя е отбелязано, че същият е работил в "Пома" ООД до 18.05.1999 г. Отразена е и трудовата му дейност в "Сиджилат" за периода 02.02.1991 - 10.05.1993 г. За сходен период - 01.10.1990 г. -01.12.1992 г., е представена друга трудова книжка с отбелязване, че Ц. е работил в ДФ "Електроснаб"гр. С.". За удостоверяване на това обстоятелство е представено и удостоверение обр. УП 30, издадено от ДФ "Електроснаб" гр. С., в което не са посочени имената на лицата, издали удостоверението. В подписана автобиография от 2005 г./л. 125/, в която Ц. е посочил, че е работил от 1990 г. -1993 г. в италиано-българска фирма "Сиджилат" като ръководител на транспорта, а в периода 1993 г. -2001 г. като ЕТ "ГОМТ-О. Ц.". Въз основа на горното, на основание чл. 114, ал. 1 от КСО с разпореждане № 5710016267/12.12.2014 г. е отменено разпореждане № 5710016267/04.08.2014 г. и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на О. Ц., като е посочено, че надвзетата пенсия следва да се събере на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, за което и издадено отделно разпореждане № 571001/2/09.01.2015 г. Разпореждането е потвърдено с Решение № РО-№ РО-502/28.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С.-град. С оглед на така установеното от фактическа страна административният съд е направил правилен извод, че представените доказателства не удостоверяват по безспорен начин осигурителен стаж за периода 01.12.1992 г. -18.05.1999 г. Тези доказателства са противоречиви и въз основа на тях не може да се направи категоричен извод за положен осигурителен стаж за посочения период в "Пома" ООД, гр. П. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 1 от НПОС регламентира две фази при отпускането и определяне размера на пенсията, и че с постановяване разпореждането за отпускане на пенсия се преклудира правото на пенсионния орган на преценка на изискуемите се предпоставки за право на пенсия. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,