Решение № 5463 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2012 г.

Решение № 5463 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Яни Христов Климентов, срещу Решение № 35/14.12.2011 г., постановено по адм. дело № 460/2011 г., по описа на Административен съд, гр. Враца. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Подадена е и частна жалба от Владимир Иванов Кунов срещу определение от 10.01.2012 г., постановено по адм. дело № 460/2011 по описа на Административен съд, гр. Враца. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. С обжалваното определение административният съд е осъдил Владимир Иванов Куманов да заплати на РДНСК - СЗР сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи разноски по делото. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че молбата за присъждане на разноски е основателна. Така постановеното определение е правилно. Видно от данните по делото искането за присъждане на разноски е постъпило в срок, направено е и своевременно, а именно в с. з. на 22.11.2011 г. Поради това съдът в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, правилно е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/. С оглед горното определението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна - началникът на РДНСК - Северозападен район, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Владимир Иванов Кунов, против заповед № ДК-02-СЗР-192/13.06.2011 г. на началника на РДНСК - СЗР, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "пристройка към кухня", находящ се в ПИ 000746, м. "Шаровитица" в землището на гр. Враца. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Заповедта на началника на РДНСК Югозападен район е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени са констативни актове № IV-09 от 09.03.2011 г. и констативен акт № IV-12 от 09.03.2011 г., с които е установено незаконното строителство, осъществено без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Установено е, че в процесния имот е изградена пристройка към кухня с размери 2,40/11,00 м и височина около 2,30 м, с дървена носеща конструкция. Стените са от тухлена зидария, измазани. Покривът е с дървена конструкция, покрита с керемиди. Налице е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, като същият е извършен без изискващите се строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Строежът е извършен и в нарушение на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, без отстъпено право на строеж по надлежния ред. Също така липсва и договор в нотариална форма за съгласие на съсобственика. Процесният строеж не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като строителството е изпълнено през 2009 - 2010 г., поради което не отговаря на едно от кумулативно дадените изисквания, а именно да е изграден преди 7 април 1987 г., тоест не е търпим строеж. Поради това законосъобразно е прието от административния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,