Решение № 2958 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2018 г.
ВАСIV отделение25.02.2020 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ – ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА", заповед № РД09-951 от 14.12.2017 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която е отказано предоставяне на държавна помощ по подадено заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство". ВРЪЩА делото като административна преписка на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ – ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА" направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева - внесена държавна такса. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Мотиви
Решение № 2958 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 132, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в редакцията на кодекса преди изменението му обн. ДВ, бр. 77/2018 г. Образувано е по жалба на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ – ТЕРА - Д. ГЕОРГИЕВА", със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж. к. "Добротица" бл. 34, вх. Б, ет. 3, ап. 5 представлявано от Д. Георгиева, подадена срещу заповед № РД09-951/14.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта е обжалвана в частта, с която на оспорващата страна се отказва предоставяне на държавна помощ по подадено заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство". С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, тъй като отказът не е мотивиран - липсват фактически основания за издаването му. Жалбоподателят счита за неправилни и незаконосъобразни резултатите от извършените проверки, обективирани в Контролен лист 1. Развива тезата, че административния орган не е отчел наличието на настъпило правоприемство. Претендира отмяна на процесната заповед в обжалваната част и връщане преписката за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, оспорва жалбата чрез упълномощен представител - юрисконсулт Гашева, която в съдебно заседание оспорва жалбата и прави искане за оставяне без разглеждане и прекратяване производството по делото. Алтернативно моли жалбата да бъде оставена без уважение като недоказана и неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки. Като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят относно обстоятелството, че ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА" с УРН182760 е подал заявление за подпомагане 2016 за подпомагане по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/; Схема за преразпределително плащане/СПП/; Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури/СПК/; Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/; Агроекология и климат (Мярка 10); Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12). От приетото като доказателство Удостоверение за наследници изх. № 2455/25.05.2017 г. издадено от община Добрич е видно, че лицето Т. Георгиев е починал на 21.05.2017 г. и е оставил наследници Д. Георгиева – съпруга и Й. Йорданов – син. С нотариално заверено споразумение от 26.05.2017 г. наследникът Й. Йорданов се е отказал от правата си върху търговско предприятие и фирмата на едноличния търговец на своя наследодател и е дал съгласието си на Д. Георгиева да поеме търговското предприятие на едноличния търговец "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА" Безспорно е установено от приложеното към преписката Удостоверение с изх. № 20170615152418/15.06.2017 г., издадено от Агенцията по вписванията, че в раздел прехвърляне на търговско предприятие е вписано – поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. Като правоприемник е посочен "Т. ГЕОРГИЕВ – ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА". След настъпилата промяна в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП е вписан ЕТ"Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА", което е видно от приетата като доказателство Регистрационна карта от 30.06.2017 г. за земеделски стопанин в Областна дирекция "Земеделие", гр. Добрич. На 28.09.2017 г. ЕТ"Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА" е подал Заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделски производители "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", в което заявление е посочено, че количеството газьол за съответната година по фактури в литри е 133000, приложени са копия от фактури, удостоверение за липса на задължения, издадено на 14.09.2017 г. от НАП, ТД - Варна, както и документите, удостоверяващи вписаното в ТР поемане на търговско предприятие. При подаване на гореописаното заявление за държавна помощ е извършена автоматизирана проверка на данните в подаденото заявление и резултатите са отразени в Контролен лист 1, в който е вписано, че подателят на заявлението не отговаря на следните изисквания: "Кандидатът да има валидно заявление за подпомагане по СЕПП/обвързана подпомагане за животни за 2016 г.; Кандидатът има регистриран ЖО по ЗВМД като собственик/ ползвател (за стопани отглеждащи животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане на животни); Фактурите са издадени от лицето, кандидатстващо за помощта; съществува съответствие с критериите за допустимост". С писмо изх. № 10-6307/01.11.2017 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите адресирано до Д. Георгиева, управител на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА". Със същото е посочено, че след извършена справка в Търговския регистър се е потвърдило, че ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА" с ЕИК204640423 и УРН 691891 е правоприемник на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ - ТЕРА" с ЕИК124044515 и УРН182760 като в настоящия случай новото физическо лице – търговец е Д. Георгиева с нови ЕИК и УРН, различни от тези на праводателя, който е заличен търговец. Също така в писмото е посочено, че ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА" е регистрирано по реда на Наредба № 3/1999 на 30.06.2017 г. като нов земеделски стопанин за стопанската 2016/2017 г. и няма валидно заявление за подпомагане по СЕПП и схемите за обвързано подпомагане за животни за 2016 г., каквото е едно от условията за кандидатстване по схемата за държавна помощ. Следователно е прието, че едноличния търговец не отговаря на условията за допустимост по схемата за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" за кампания 2017 година. ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ – ТЕРА - Д. ГЕОРГИЕВА" е оспорил горепосочения контролен лист 1, по която жалба е постановено определение № 342 от 14.12.2017 г. на Административен съд – Добрич, по адм. дело № 558/2017 г., с което е оставено без разглеждане производството по жалбата и е прекратено производството по горепосоченото административно дело. Това съдебно определение е обжалвано с частна жалба, по която се е произнесъл Върховният административен съд, трето отделение, с определение № 4923 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 1250/2018 г. по описа на ВАС, с което е оставен в сила обжалваният съдебен акт. В горепосоченото касационно определение са изложени мотиви, че контролният лист не носи белезите на индивидуален административен акт, съобразно изискванията на чл. 21 от АПК, а обективира резултат от действия по чл. 37 от ЗПЗП, което го прави част от процедурата по проверка за наличие на предпоставките за получаване на помощта. Със заповед № РД 09-951 от 14.12.2017 г. Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", съгласно Приложението. Заповедта е издадена на основание чл. 47б, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители и одобрен от министъра на земеделието, храните и горите доклад № 93-8110/14.12.2017 година, който е представен по делото /л. 84/. По делото е представена заповед №РД 09-764 от 10.10.2016 г., с която са утвърдени указания за прилагане на схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", който са приложени на л. 102 от делото, методика за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" приложени на л. 111 от делото и образец на заявления за държавна помощ приложени на л. 123 от делото. Представена е заповед №РД 09-520 от 30.06.2017 г., с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закон за администрацията и доклад № 93-4086/30.06.2017 г. министъра на земеделието, храните и горите е изменил и допълнил методиката за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ При така изяснената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи: По ДОПУСТИМОСТТА на оспорването: Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ – ТЕРА - Д. ГЕОРГИЕВА" е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна в законния срок, визиран в чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 АПК. Това е така, защото в оспорената заповед не е указано пред кой орган и какъв срок може да се обжалва, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 АПК срокът за оспорване се удължава с два месеца. В случая жалбата е подадена на дата 29.12.2017 г., тоест в горепосочения удължен срок. Съдът констатира, че жалбата е подадена от лице, за което актът е неблагоприятен, поради което оспорването е допустимо. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Решаващият съдебен състав счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При осъществения контрол по законосъобразност относно допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, при спазване изискванията на чл. 168 от АПК, съдът намира, че процесната заповед на министъра на земеделието, храните и горите, в обжалваната й част, е издадена от компетентен орган. По силата на чл. 47а, ал. 1 ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е администратор на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първично селскостопанско производство. С разпоредбата на чл. 47а, ал. 4 от ЗПЗП на министъра на земеделието, храните и горите е предоставено законово правомощие да издаде указания за прилагане на схемата, включително механизма на схемата. Атакуваната заповед е издадена на основание чл. 47б, ал. 5 ЗПЗП, в която норма изрично е регламентирано, че министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ, което следва да съдържа: 1. идентификационни данни за земеделските стопани (пълно наименование/трите имена, ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ); 2. индивидуалния размер на държавната помощ за всеки земеделски стопанин; 3. данни за банковите сметки, по които ще бъдат възстановени сумите по т. 2, и техния титуляр; 4. постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или адрес на управление на юридическите лица. Съдът намира, че процесната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването й. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите на административния орган могат да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящето издаване на административния акт и съставлява част от административната преписка. В случая мотивите за постановения отказ са изложени в одобрения доклад № 93- 8110/14.12.2017 г. на заместник - министъра на земеделието, храните и горите, изпратеното до жалбоподателя писмо изх. № 10-6307/01.11.2017 г., издадено от заместник - министъра на земеделието, храните и горите и най- вече в Контролен лист 1, издаден при подаване на заявлението на жалбоподателя, който представлява част от административната преписка и съдържа конкретните основания на ответния административен орган, които са го мотивирали да постанови отказ по заявлението на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА-Д. ГЕОРГИЕВА" за предоставяне на претендираната държавна помощ. С оглед на това съдът преценява, че при издаване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Според настоящия съдебен състав при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се определя индивидуалния размер на държавната помощ, е започнало по подадено заявление от бенефициера по утвърдения образец и с приложените доказателства, удостоверяващи правото му да участва при разпределение на държавната помощ. В хода на административното производство, започнало по негово искане, на оспорващия едноличен търговец му е осигурена възможност да участва, включително и да иска разяснения по заявлението и относно твърдяното правоприемство, на които е даден отговор от ресорен заместник- министър, обективиран в приложеното към преписката писмо изх. № 10-6307/01.11.2017 г., издадено от заместник - министъра на земеделието, храните и горите, поради което съдът намира, че оспорващият ЕТ не е бил възпрепятстван да разбере причините за постановения отказ по заявлението му за възстановяване на индивидуални размери на държавната помощ по Схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" и да организира защитата си срещу този отказ. От тук следва обоснованият извод, че в случая не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. По отношение на приложимите материалноправни разпоредби, съдът преценява, че е налице материална незаконосъобразност на оспорената част от процесната заповед. Това е така, защото в нормата на чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП се съдържат кумулативно формулирани от законодателя изисквания, на които следва да отговаря земеделския стопанин за предоставяне на държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство и това са: земеделските стопани, вписани в регистъра по чл. 7, които нямат изискуеми публични задължения; не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност; не са в производство по ликвидация; не са предприятия в затруднено положение; не са получили друго публично финансиране за същите разходи; имат валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ; земеделските стопани, отглеждащи видове и категории животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане за животни, трябва да имат регистриран животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Релевантно за разглеждания случай е задължителното условие, предвидено в чл. 47в, ал. 1, т. 6 ЗПЗП - земеделският стопанин да има валидно заявление за подпомагане по схема за единно плащане на площ за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата, в случая за 2016 г. От данните по делото се установява, че праводателят ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА" е притежавал УРН 182760 и същия е подпомаган по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/; Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/; Агроекология и климат/мярка 10/и Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /мярка 12/, които схеми са изрично описани в приложеното към административната преписка Заявление за подпомагане 2016 г. от 27.05.2016 г. След смъртта на физическото лице Т. Георгиев /починал на 21.05.2017 г. / неговите наследници Д. Георгиева – съпруга и Й. Йорданов – син със споразумение от 26.05.2017 г. е направено изрично волеизявление, че Й. Йорданов се отказва от правата си върху търговското предприятие и фирмата на едноличния търговец на своя наследодател и дава съгласие на Д. Георгиева да поеме търговското предприятие на едноличния търговец "Т. ГЕОРГИЕВ - ТЕРА". А от своя страна Д. Георгиева е заявила, че е съгласна да поеме търговското предприятие на наследодателя й и да продължи дейността, заедно с всички произтичащи от това права и задължение Не е спорен правнорелевантния факт, че в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписано следното обстоятелство: прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон, като е вписан ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА". След настъпилата промяна е изпълнено и законовото изискване в регистъра по чл. 7 ЗПЗП да е вписан правоприемникът ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ - ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА", изпълнението на което се установява от приетата като доказателство Регистрационна карта от 30.06.2017 г. за земеделски стопанин в Областна дирекция "Земеделие", гр. Добрич. При тези данни съдът счита, че ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА", е универсален правоприемник на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА" и цялото търговско предприятие е преминало в патримониума на неговия правоприемник. Предвид вписаната промяна съдът намира за незаконосъобразна тезата на ответния административен орган, че жалбоподателят е новорегистриран земеделски стопанин, поради което не отговарял на изискването на чл. 47в, ал. 1, т. 6 ЗПЗП. Нормата на чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от Търговския закон регламентира по императивен начин, че наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, като към нея се добавя името на новия собственик. В конкретната хипотеза са изпълнени законовите изисквания за вписване в ТР при Агенцията по вписванията на правоприемника ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА", и в регистъра по чл. 7 ЗПЗП на фирмата на ЕТ, към която е добавено и името на новия собственик - наследник на починалото физическо лице. В случая възникналият нов правен субект е безспорно универсален правоприемник на предходния, поради което след извършеното вписване върху ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА", преминават изцяло правата, задълженията и фактическите отношения, разглеждани като неделима съвкупност, на едноличния търговец, който е подал надлежно заявление и е бил подпомаган. В противоречие с цитираните правни норми, административният орган приема, че новият ЕТ поема единствено задължения на предходния ЕТ във връзка с одобреното участие по схеми и мерки за единно плащане на площ, но правоприемството изключвало прилагането на схемата за предоставяне на държавната помощ. Становището на ответника, че ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА", е новорегистриран земеделски стопанин е в противоречие с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани Наредба № 3/1999 г./. С тази наредба се определят условията и реда за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7 ЗПЗП, което съставлява базовото условие за предоставяне на държавната помощ, предвидено в чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г. при промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2, всеки регистриран земеделски стопанин може да подаде актуализирана информация в съответната ОСЗ или ОДЗ в месечен срок от настъпването на промяната. По аргумент от разпоредбата на чл. 12 от Наредба № 3/1999 г. в регистъра се отразяват промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, а не заличаване на вписан земеделски стопанин и съответно регистрация на нов земеделски стопанин, когато в резултат на вписано преобразуване е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПЗП. ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА", не е новорегистриран земеделски стопанин, а универсален правоприемник на земеделския стопанин ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА". Ето защо съдът намира за незаконосъобразен и изводът на административния орган, че промяната в обстоятелствата не е относима към реда за предоставяне на държавна помощ. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 Наредба № 3/1999 г. изрично е предвидена възможност за регистрираните земеделски стопани, със заверени за съответната стопанска година регистрационни карти да кандидатстват и да получават средства от централния бюджет за държавни помощи. За предходната стопанска година ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА" е регистриран земеделски стопанин, подал е заявление за подпомагане по схеми и мерки за единно плащане на площ и след вписване на промени в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3/1999 г., неговият правоприемник ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА" встъпва в правата на регистрирания земеделски стопанин, както по отношение на поетите ангажименти по одобрените схеми и мерки за финансово подпомагане, така и в правата за получаване на средства от централния бюджет за държавни помощи. В този смисъл е и правната регламентация, съдържаща се в РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 809/2014 НА КОМИСИЯТА от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, в който в чл. 8, параграф 3 и параграф 4, а) е предвидено, че всички права и задължения на прехвърлителя, произтичащи от правното отношение между прехвърлителя и компетентния орган, породено от заявлението за помощ, заявлението за подпомагане или искането за плащане се прехвърлят на приобретателя; б) всички необходими действия за отпускане на помощта и/или подпомагането и всички декларации, изготвени от прехвърлителя преди прехвърлянето, преминават към приобретателя за целите на прилагане на съответните правила на Съюза. Освен това съдът счита, че ответният административен орган не е съобразил и наличието на настъпилото правоприемство при отчитане на обстоятелството на чие име са издадени приложените към заявлението и приети като доказателства - фактури, доказващи закупуване на газьола през процесния период. Фактурите са издадени на името на праводателя ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА"и в качеството си на негов универсален правоприемник ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА" придобива всички права и задължения по тези фактури, включително и тяхното заплащане чрез възстановяване на заплатения акциз върху газьола. Отново следва да се подчертае, че след поемане на търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съгласно чл. 15 от Търговския закон, то е преминало в патримониума на неговия универсален правоприемник - жалбоподател в настоящото съдебно производство. При това положение решаващият съдебен състав счита, че въпреки, че фактурите формално не са издадени на оспорващия едноличен търговец, а на неговия праводател, ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА" следва да се ползва от всички права и задължения, които са възникнали по повод издадените фактури, в това число и от правото на държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, поради което формираният отказ на това основание е незаконосъобразен. Правната теория и константната съдебна практика са единодушни, че ефектът на универсалното правоприемство се изразява точно в това - правоприемникът да встъпи на мястото на своя праводател във всички правни и фактически отношения и да поеме всички задължения и права от праводателя си. С оглед на това съдът споделя становището на жалбоподателя, че единственото изключение са правата и задълженията intuitu personae /с оглед личността/ на праводателя, но процесните права не са от такъв специфичен характер. Според настоящия съдебен състав обжалваният административен акт, в оспорената част, е в несъответствие и с целта на закона. Процесната мярка представлява схема за подпомагане на земеделски стопани, регистрирани по реда на ЗПЗП и нейната законова цел е създаване на облекчени условия за използваното от тях гориво за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство, чрез прилагане на намалена акцизна ставка на газьола. В случая няма спор, че ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА" осъществява дейности в селскостопанско производство, като по силата на вписаното в ТР на Агенцията по вписванията поемане на предприятие изцяло е поел и е продължил дейността на едноличния търговец във връзка с одобрени и поети ангажименти по одобрени схеми и мерки за единно плащане на площ. В случая няма данни и ответната страна не се позовава на събрана конкретна информация да е прекъснат процеса на осъществяваната дейност, свързана с първичното селскостопанско производство, поради което съдът намира, че отказът за предоставяне на държавната помощ не е съобразен с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта в атакуваната част, с която на ЕТ "Т. ГЕОРГИЕВ-ТЕРА Д. ГЕОРГИЕВА" не е определен индивидуален размер на държавната помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, което обстоятелство изисква отмяна в оспорената част относно формирания от ответника отказ. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 АПК направените от жалбоподателя разноски следва да се възстановят от бюджета на органа, издал оспорения акт. Жалбоподателят своевременно е претендирал присъждане на сторените в съдебното производство разноски, които са в размер на 50 лв. за внесена държавна такса, които разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,