Решение № 10586 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2017 г.

Решение № 10586 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. С., пл. "П. Р. Славейков" № 4а срещу Решение № 8028 от 15.12.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 9782/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед № 593 от 18.08.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на "Зора ММС" ООД на основание чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите е забранено "прилагането на заблуждаваща нелоялна търговска практика: при публикуването на информация относно енергийния клас на продукти (включително сушилня H.-A. AQC9 4F5 T/Z1) в сайта http:/www.zora.bg. Информацията е невярна и би могла да доведе до вземането на търговско решение, което потребителят на би взел".

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът приема за неустановено в заповедта кога процесната сушилня е предложена от производителя, с оглед на което не може да се установи кой стандарт за изготвяне на етикети и информационни листове е следвало да бъде спазен. Съдът не е отчел, че установеното от служител на Комисията за защита на потребителите е идентично с това, което е съобщил и потребителят в жалбата си до Комисията за защита на потребителите.

Сочи, че чрез постановяването на правна забрана по отношение на търговеца за преустановяване прилагането към настоящия момент и за преустановяването прилагането занапред във времето на нелоялна търговска практика от заблуждаващ характер се стига до превантивна защита на по-важни обществени отношения, регулирани от Закона за защита на потребителите.

Счита заповедта за издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, съдържаща фактически и правни основания.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. П. К., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - "З. ММС" ООД, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и счита извода на съда за липса на елемент от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика за правилен с оглед на установената по делото идентичност на посочения енергиен клас. П. счита и извода на съда за невъзможност да се установи приложимия стандарт и с оглед на това за решаващото значение на представената по двата начина вярна информация.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. С. П., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано и правилно, въз основа на установените факти и заключението на вещото лице, съдът е приел, че не е налице представяне на невярна информация, което прави правилен извода му за неосъществен състава на чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "З. ММС" ООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

1. На 09.02.2015 г. в Комисията за защита на потребителите постъпва жалба на потребител, в която се сочи, че на 08.02.2015 г. е направил онлайн поръчка на сушилня H.-A. AQC9 4F5 T/Z1, но при проверка установил разминаване в информацията за сушилнята на електронната страница на търговеца и в магазина - на снимката на продукта е посочен енергиен клас А+, а в описанието на продукта енергийният клас е А-40%.

1. На 10.03.2015 г. служител на Комисията за защита на потребителите извършва проверка на електронната страница на търговеца - www.zora.bg, и установява, че на страницата е налична информация като в раздел "основни характеристики" енергиен клас А-40%, а в раздел "други функции" - енергиен клас А+. На електронната страница на производителя - www.hotpoint.bg енергийният клас на продукта е А+. Установеното е отразено в констативен протокол № 0142631.

1. На 16.03.2015 г. Комисията за защита на потребителите изисква от "З. ММС" ООД становище.

1. На 23.03.2015 г. "З. ММС" ООД представя становище.

1. На 22.07.2015 г. Комисията за защита на потребителите, с решение по т. 5 на Протокол № 31, установява, че "З. ММС" ООД използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП, тъй като публикуваната на електронната страница http:/www.zora.bg информация за енергиен клас А-40% на продукта H.-A. AQC9 4F5 T/Z1 е невярна и създава условие да бъде подведен потребителят.

1. На 18.08.2015 г., със Заповед № 593, председателят на Комисията за защита на потребителите забранява на "З. ММС" ООД използването на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение първо ЗЗП: при публикуването на информация относно енергийния клас на продукти (включително сушилня H.-A. AQC9 4F5 T/Z1) в сайта http:/www.zora.bg.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза, съгласно което енергиен клас А+ и енергиен клас А-40% са идентични, но първият начин на обозначаване е по новия стандарт, а втория - по стария.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че "З. ММС" ООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП и предлагането на процесната стока е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като е покана за покупка по смисъла на § 13, т. 29 ЗЗП. С оглед на заключението на вещото лице съдът приема, че енергиен клас А+ и енергиен клас А-40% са идентични като показатели за енергопотребление.

Съдът приема, че органът не е установил кога търговецът е предложил стоката с оглед установяване на релевантния за посочване на показателите за енергопотребление стандарти. Позовава се на чл. 14, ал. 1, § 1, т. 4 и чл. 18, ал. 2 от Наредбата за изискванията за етикетиране и предоставяне на стандартна информация за продукти, свързани с енергопотреблението, по отношение на консумацията на енергия и други ресурси (Наредбата).

С оглед на горното съдът приема, че пазарното поведение на търговеца не разкрива признаци на заблуждаваща търговска практика, която значително намалява способността на средния потребител да вземе информирано решение.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед № 593 и я отменя.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от пороците съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на твърдяните пороци съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон не сочи. Налице е бланкетно твърдение за тези два порока, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила съдът не следва да се произнася.

Основният довод на касатора за необоснованост на обжалваното решение е неправилният, според него, извод на съда досежно факта на неустановеност кога процесната сушилня е предложена на пазара от производителя. Този довод е неоснователен.

Основният довод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е факта, че не е налице невярна информация. Доводите, свързани с датата на пущане на пазара на процесната стока са допълнителни.

От доказателствата по делото - заключението на съдебната експертиза, е безспорно, че знака А+ и знака А-40% имат едно и също съдържание. Става въпрос за един и същ енергиен клас, но за означаването му са използвани различни пиктограми. Сушилня Т H.-A. AQC9 4F5 T/Z1 изразходва 40% по-малко електроенергия от сушилните с енергийна ефективност клас А, но тази стойност е под 50%, каквото е изискването за категоризация А++. То обаче влиза в рамките на 25% - 50%, поради което се категоризира като клас А+.

Това, както обосновано приема съдът, води до единствено верния извод, че не е налице невярна информация - и двата символа сочат вярна информация. Този фактически извод обосновава правилността и на извода на съда, че не е налице първият елемент от фактическия състав на заблуждаващата нелоялна търговска практика - наличието на невярна и следователно подвеждаща информация.

Липсата на първия от кумулативните елементи на заблуждаващата реклама прави ненужна проверката за останалите.

Що се отнася до приетото от съда неустановяване от органа на датата, на която производителят е пуснал в продажба процесната стока, за да се прецени кой от стандартите е приложим - този мотив на съда е по принцип основателен, макар да е неотносим към фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Потребителят е установил различното означение на енергийната ефективност на продукта на 09.02.2015 г. Проверката от Комисията е извършена на 10.03.2015 г. Делегиран регламент (ЕС) № 392/2012 на Комисията от 1 март 2012 г. за допълване на Директива 2010/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по енергийното етикетиране на битови барабанни сушилни машини (Регламент № 392/2012) е в сила от 29.05.2013 г., а разпоредбите досежно посочването на енергийната ефективност - от 29.09.2013 г. Съгласно чл. 4 (в) и (г) Регламент № 392/2012 търговецът е отговорен за посочването на класа на енергийна ефективност, но съгласно чл. 3 (е) за всеки модел битова барабанна сушилна машина, каквато видно от заключението на вещото лице е процесната, пусната на пазара след 01.01.2015 г., информацията трябва да е във вида, посочен в приложение I, а когато офертата се прави чрез Интернет информацията трябва да е съгласно приложение VIII. Именно с оглед на това съдът приема, че момента, когато е пусната на пазара процесната сушилня е релевантен. В случая, очевидно че процесната сушилня едва ли е пусната на пазара след 01.01.2015 г. при положение, че процесното предлагане е установено на 09.02.2015 г. Използването на старата пиктограма би могло да обоснове отговорност на търговеца по чл. 198 ЗЗП, но тъй като информацията, която предоставя чрез двете пиктограми е вярна и идентична, не може да обоснове хипотезата на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП.

Видно от изложеното съдът правилно е установил релевантните по делото факти и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, поради което довода на касатора за необоснованост на съдебното решени е неоснователен.

Обжалваното решение е и в съответствие с материалния закон. Както обосновано сочи и съдът фактическият състав на заблуждаващата търговска практика изисква кумулативно 1.) невярна информация; 2.) която заблуждава и 3.) по този начин е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. При липса на един от кумулативните елементи фактическият състав на заблуждаващата търговска практика не е осъществен.

С оглед на горното съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за защита на потребителите, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на "З. ММС" ООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото за с размер на 500,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд