Решение № 6911 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2016 г.
ВАСVI отделение02.06.2017 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4727 от 04.07.2016 г. по адм. дело № 1566/2016 г. на Административен съд С. - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6911 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Ж. Б., от гр. С., против решение № 4727 от 04.07.2016 г. по адм. дело № 1566/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3552/22.12.2015 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - район "О.", С. О., потвърдена с Решение № РД 01-34/03.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С. - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на материалноправните разпоредби от ЗИХУ и ППЗИХУ при изготвяне на социална оценка - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт, както и да се върне преписката на административния орган, за да се изготви нова социална оценка и да се издаде нова заповед за отпускане на интеграционна добавка за транспортни услуги, за лекарства и диетично хранене. Ответната страна- директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-район "О.", С. О., чрез юрисконсулт Л. Л. оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Поддържа, че отказът за отпускане на месечна добавка за социална интеграция е постановен в противоречие с материалния закон и в нарушение на принципа на служебното начало, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за издаването на административния акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4727 от 04.07.2016 г. по адм. дело № 1566/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Л. Б. срещу Заповед № 3552/22.12.2015 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - район "О.", С. О., потвърдена с Решение № РД 01-34/03.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С. - град, с която е отказана месечна добавка за социална интеграция по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, с мотиви: неизпълнение на условията на чл. 42, ал. 2, т. 5, чл. 42а, т. 1 във връзка с чл. 42, ал. 2, т. 1 и чл. 42ж във връзка с чл. 42, ал. 2, т. 7 от Закона за интеграция на хората с увреждания/ЗИХУ/. Административният съд е приел, че Б. е препятствал извършване на анкетиране от социалните работници съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗИХУ, което обстоятелство е попречило изготвянето на социална оценка. Решението е правилно. По делото е установено, че Л. Б. е подал заявление-декларация с вх. № 3552/12.11.15 г. до директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- район "О.", С. О. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция - за транспортна услуга, за диетично хранене и лекарствени продукти. Не се спори, че Б. притежава ЕР на ТЕЛК № 1011/20.05.10 г., пожизнено, с определени 72% трайна неработоспособност. На 03.08.15 г. в 16.28 часа постоянният адрес, посочен от молителя, е посетен от социални работници, но Б. не е открит, за което е съставен протокол. След посещението на социалните работници е предоставена молба от Б., в която е посочил, че графите в социалния доклад са същите, както в анкетната карта, която няма задължителен характер и поради това той е отказал да я попълни, поради което сам предоставя с молбата си данни за социалния доклад, които да бъдат попълнени от социален работник. Б. е предоставил данни в 6 точки, като изрично е посочил, че отказва да предостави данни за взаимоотношения с хората, заетост и свободно време, образование, материално състояние, доходи и качество на живот, имотно състояние. Социалните работници са оставили до Б. "уведомление за първо посещение" от 03.08.15г попълнено на бланка по приложение 1а към чл. 27, ал. 3 и 4 от ППЗСП. В него е посочено, че Б. е бил посетен от социални работници на посочения от него адрес на 03.08.15 г. в 16.30 часа във връзка с негова молба-декларация по чл. 12 от ЗИХУ, като не е намерен на адреса и следва да осигури достъп до жилището за извършване на обективна социална оценка. На 06.08.15 г. в 10.27 часа Б. отново е посетен от социални работници на посочения от него постоянен адрес, за което е съставен протокол, че не е намерен на адреса. В пощенската кутия е пуснато "уведомление за второ посещение", попълнено на бланка по приложение 1а към чл. 27, ал. 3 и 4 от ППЗСП. То отразява, че Б. е бил посетен от двама соц. работници като отново не е намерен на адреса. В бланката на уведомлението текста "На основание чл. 27, ал. 3/чл. 27, ал. 4 ППЗСП следва да се явите в срок от 3 дни за справка в Дирекция "Социално подпомагане" е зачертан. На 06.08.15 г. изготвен социален доклад, в който е отразено, че при направени две посещения на адреса лицето не е намерено и няма данни за изготвяне на обективна социална оценка. От социална оценка от 10.08.15 г. на Дирекция "Социално подпомагане"- район "О.", изготвена по заявление-декларация на лицето с вх. № П5-2699/23.07.15 г. е посочено, че същата се изготвя във връзка с оценка на обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от ЗИХУ, издава се със срок до 10.08.20 г., изпраща се на лицето по пощата на 11.08.15 г. и с нея се предлага на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- район "О." да не се отпускат никакви добавки за социална интеграция, тъй като при направени две посещения на адреса лицето не е намерено и няма данни за изготвяне на обективна социална оценка. С оглед на изложеното е издадена обжалваната Заповед № 3552/22.12.15 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район О., С. О. Заповедта е потвърдена с Решение № РД 01 - 34/03.02.16 г. на директора на Р. Д. "Социално подпомагане"- С. - град. Правилно административния съд в решението си е определил, че спорът между страните е правен и се свежда до това, необходимо и задължително условия ли е при изготвянето на социална оценка да се направи посещение от социалните работници на адреса на лицето, респ. да се осъществи личен контакт с него, с цел изготвяне на обективен социален доклад, респ. социална оценка, или би могло да се изготвят и без личен контакт с лицето и посещение на адреса му, а на база предоставени в писмен вид данни /по лична преценка/ от самото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ППЗИХУ по всяко постъпило заявление-декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на подаването, се изготвя социална оценка по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, която се подписва от всички присъстващи членове на комисията. За съставянето й, с цел установяване на обстоятелствата по чл. 11, ал. 4 от ППЗИХУ, респ. по чл. 12, ал. 2 от ЗИХУ, се "извършва посещение на лицето". Оттук и извода, че провеждането на социална оценка е задължителен етап в административното производство за отпускане на месечна добавка за интеграция. В хода на социалната оценка се установяват всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на месечна интеграционна добавка. Социалната оценка следва да бъде извършена при спазване на правилата установени за нейното извършване в ЗИХУ и ППЗИХУ, а по точно в конкретния случай, да се извърши посещение на лицето. Целта на посещението е да се осъществи личен контакт с него при който се дава оценка на обстоятелства, довели до промени в социалния статус на човека с увреждане и до проблеми в човешките отношения. Дава се оценка на възможностите на човека за преодоляване на зависимости и за водене на относително или напълно независим живот, за социално включване и интеграция. Оценяват се потребностите на човека с увреждане от подкрепа и интервениране в различните полета на неговото взаимодействие с обкръжаващата среда. При нейното осъществяване следва да се установят всички обстоятелства по чл. 12, ал. 2 от ЗИХУ- потребностите и възможностите за рехабилитация; възможностите за обучение; възможностите за трудова заетост и професионална реализация; потребностите от социални услуги; възможностите за социално включване. Без личен и пряк контакт с лицето, без разговор с него тези обстоятелства няма как да бъдат установени. В Указание № 9103-1 от 4.01.2007 г. относно изготвяне на социална оценка на хората с трайни увреждания, в т. 2.2.3. е пояснено, че при извършването на социалната оценка социалният работник прави съпоставка с констатираните обстоятелства и дискусия с лицето върху извършената от него самооценка на желанията и потребностите му, съгласно анкетна карта, приложение към настоящата методика. Предвидено е не само личен контакт с лицето, но и дискусия с него. В настоящето производство е безспорно доказано, че Б. не е оказал съдействие за провеждането на социална оценка. Той е бил посетен два пъти от социални работници на посочения от него постоянен адрес, за които посещения са му оставени уведомления съгласно нормативното изискване и му е даден три дневен срок, в който да посети Дирекция "Социално подпомагане"- район "О.". В случая Б. с поведението си не е осигурил условия за провеждането на социална оценка и за изясняване на обстоятелства по чл. 12, ал. 2 от ЗИХУ и на неговите индивидуални потребности от изброените в чл. 42, ал. 2, т. 1 - т. 7 добавки за интеграция. Правилни са изводите на съда, че с цялостното си поведение заявителят е лишил органа от възможността да изготви социална оценка по посочения в закона ред- след посещение на адреса. Твърденията и доводите изложено от касатора в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Те изцяло се повтарят и препокриват с тези, изложено пред пъроинстанционния съд. По тях административния съд се е произнесъл подробно и цялостно. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не са налице наведените касационни основания. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 208 АПК
- чл. 42, ал. 2, т. 5 ЗИХУ
- чл. 42, т. 1 ЗИХУ
- чл. 42 ЗИХУ