Решение № 4978 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2014 г.

Решение № 4978 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Виолета Крумова Колева от гр. Велинград, обл. Пазарджик, против решение № 49 от 6.02.2014 г. по адм. дело № 972 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 35 от 22.11.2013 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Виолета Крумова Колева от гр. Велинград, обл. Пазарджик, против решение № 35 от 22.11.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5003023591 ПР-400 от 14.08.2013 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, с което е отменено разпореждане № 35 от 3.05.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и вместо това на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по съображение, че към датата на отпускане на пенсията 2.03.2010 г. осигуряването й не е било прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, в сила към 2.03.2010 г. (редакция - ДВ, бр. 104 от 2005 г.) пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. С Решение от 5 ноември 2014 г. по дело C-103/13 (Снежана Сомова срещу Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване") Съдът на Европейския съюз (СЕС) е приел, че национална разпоредба като цитираната по-горе може да възпрепятства или да разубеди лицата, които получават пенсия за старост в съответствие с българското законодателство, да упражняват професионална дейност в друга държава членка и следователно представлява ограничение на свободното движение, и по-специално на свободата на установяване по чл. 49 ДФЕС. Освен това българското законодателство позволява едновременното извършване на професионална дейност, която е източник на доходи, и получаване на пенсия за старост. Създаденото изискване за прекратяване на осигуряването не е обосновано от цел от общ интерес, чието осъществяване може да гарантира. Член 49 ДФЕС (Договорът за функционирането на Европейския съюз) не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94, алинея 1 от Кодекса за социално осигуряване, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност (в разглеждания случай - в Италия). Сега действащата разпоредба на чл. 94 от КСО (ДВ, бр. 107 от 2014 г.) не изисква прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При конфликт между правото на ЕС и на отделната държава членка въпросът се решава на базата на двата основни принципа, характеризиращи правната система на ЕС: предимство на правото на ЕС и директния му ефект. Предвид решението на СЕС от 5.11.2014 г. по дело C-103/13 следва да се приеме, че оспорените административни актове, с които е отменено разпореждането за отпускане на пенсия и осигурителен стаж и възраст, с мотиви, че към датата на подаване на заявлението лицето не е прекратило осигуряването си, подлежат на отмяна като материално незаконосъобразни. Следва да се отбележи, че с решение № 14830 от 10.12.2014 г. по адм. дело № 8452/2014 г. Върховният административен съд, VI отделение, е оставил в сила решение № 292/9.05.2014 г. по адм. дело № 144/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение № 2 от 14.01.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 457/18.11.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, разпореждащи на Виолета Крумова Колева да възстанови неправилно получените суми за пенсия с общ размер 5467.75 лв. С оглед на изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде уважена. Искането на касационната жалбоподателка за разноски следва да бъде уважено до размер от 450 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Разноските за втори адвокат и за държавни такси, каквито съгласно чл. 120, ал. 1 от КСО не се внасят, не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,