Решение № 309 от 9.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 331/2009 г.
ВКСI наказателно отделение09.10.2009 г.докладчик председателят Иван Недев
Диспозитив
Отменя въззивна присъда № 52/16.IV.2009 г. по внохд 25/2009 г. на АС- Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 309 от 9.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 331/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба на подсъдимия Вельо Т. В. против въззивна присъда № 52/16.IV.2009 г. по внохд 25/2009 г. на АС - Бургас с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че обвинителния акт не отговаря на чл. 246 НПК, защото: не е конкретизиран произхода на инкриминираните средства - от фондове на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава; не е ясно как е прието за край на престъплението, за което е обвинен В., 30.Х.2006 г.; не са посочени отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. С тези нарушения на процесуалните правила е ограничено правото на защита на подсъдимия. В жалбата, изготвена от другия защитник, съществените процесуални нарушения се аргументират и с това, че мотивите на присъдата са изготвени след изтичане на срока за подаване на касационната жалба. Нарушен е материалния закон, защото не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият В е осъществил признаците на престъпленията, за които е обвинен - по чл. 254б НК и по чл. 212, ал. 4 НК. Касае се до несъществена промяна при изпълнението на договора, по втората жалба - "отклонение", което не дава основание за извод за съставомерно деяние, а инкриминираните фактури, чрез които са получени средствата от държавния бюджет не са с невярно съдържание. Освен това деянието, за което е обвинен по чл. 212, ал. 4 НК, евентуално осъществява признаците на престъпление по чл. 256 НК и по силата на чл. 2, ал. 2 НК този закон е приложимия в случая. В другата жалба се навеждат съображения, че дейността на В. е приключила през 2004 г., преди влизане в сила на чл. 254б НК - на 25.III.2005 г., поради което и деянието му е несъставомерно. Поддържат се и доводи, че възстановяването на ДДС от бюджета не е въз основа на фактура с невярно съдържание, а на основание справка-декларация от 14.VI.2004 г. по чл. 100, ал. 3 ЗДДС (отм.), което, ако данъчна фактура 0000400634/27.V.2004 г. е неистински документ, сочи на престъпление по чл. 256 във вр. с чл. 257 НК (2004 г.). Наложеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на извършеното престъпление и на целите на наказанието. Гражданският ищец МРРБ поддържа, че жалбите на защитата на подсъдимия са неоснователни, поради което и решението следва да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I н.о., в настоящия състав намира жалбата за основателна. Съдебният акт е постановен при грубо нарушаване на процесуалните правила - чл. 14, чл. 339, ал. 3 и чл. 305 във вр. с чл. 301 НПК, като съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Това се установява от факта, че мотивите са почти буквално (в т.ч. и пунктуацията) копие на обвинителния акт. Липсват преценка на доказателствата съображения кои се приемат за достоверни и защо, липсват фактическите изводи на съда и правния анализ на установените обстоятелства, с кои действия/бездействия са осъществени признаците на престъпленията, за които подсъдимия е признат за виновен и осъден. Няма мотиви защо е прието, че престъплението по чл. 254б НК е довършено на 30.Х.2006 г., изключително важно обстоятелство с оглед динамиката на законодателството. Не е посочено с кои отделни деяния се осъществява продължаваното престъпление по чл. 26 НК. Липсата на правни изводи не позволява проверка и на възприетата квалификация по чл. 212, ал. 4 НК, а не по чл. 256 НК. Чрез посочените нарушения се ограничават процесуални права на подсъдимия и най-вече - правото му на защита, което е основание за отмяна на въззивната присъда изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. При това следва да се преценят и останалите доводи на подсъдимия и защитата му. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК ВКС, I н.о., в настоящия състав