Решение № 13972 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12878/2016 г.

ВАСIV отделение17.11.2017 г.докладчик Бисерка Цанева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/29.09.2016 г. по адм. дело № 119/2016 г. на Административен съд-Т.. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес са управление в град [населено място], [улица], [адрес] да заплати на [фирма]-гр. [населено място] сумата 4 496,60 /четири хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и 60 ст. / лева – адвокатско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13972 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12878/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от процесуалния му представител адв. О. Н., против решение № 79 от 29.09.2016 г. по адм. дело № 119/2016 г. на Административен съд - Т. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството против заповед № 136/29.07.2016 г. на директора на [фирма] – гр. [населено място]. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – директорът на [фирма] – гр. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Д. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Заинтересованата страна – [фирма] не взема становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от [фирма] против заповед № 136 от 29.07.2016 г. на директора на [фирма] – гр. [населено място], с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/ е обявен за спечелил търга с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен за обект № 1, позиция № 1 и е обявен за купувач на тази позиция [фирма]. При разглеждане на офертите от назначената от директора на [фирма] комисия е установено, че [фирма] не отговаря на заложените в документацията изисквания, тъй като не е внесло до изтичане на крайния срок обявената от продавача гаранция за участие по позиция № 1. Във връзка с констатациите комисията е отстранила от по-нататъшно участие в търга дружеството-жалбоподател. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – директорът на [фирма], при спазване на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В тази връзка съдът е обосновал извод, че търгът с явно наддаване е проведен съгласно регламентираната процедура в раздел I на глава Трета от Наредбата и е приел за законосъобразна заповедта на директора на [фирма] за отстраняването на дружеството. Така постановеното решение е правилно. Със заповед № 123 от 15.07.2016 г. директорът на [фирма] е наредил да бъде проведен търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен, с която е одобрена и документация за участие съгласно чл. 55, ал. 2 от Наредбата. В т. 4. 1 изрично е посочено, че гаранцията за участие следва да бъде внесена поотделно за всяка обособена позиция от съответния обект, а в т. 4. 1 от заповедта – условия за допускане на кандидатите до участие в търга е посочено, че кандидатите трябва да са изпълнили условията за провеждане на процедурата за всяка конкретна позиция, съгласно тръжните условия за провеждане на процедурата. Част от утвърдената документация за участие в търга са конкурсните условия, с които всеки участник е следвало да се запознае и да представи оферта, която напълно да отговаря на изискванията на органа, издал заповедта за откриване на тръжната процедура. Също така, с разпоредбата на чл. 61, ал. 5, т. 1 от Наредбата е предвидено задължение за тръжната комисия да отстрани от участие в търга кандидат, който не е представил някой от изискуемите от продавача документи. Видно от приложената административна преписка в тръжната документация е поставено изискването участниците да представят документ за внесена гаранция за участие за всяка отделна обособена позиция, за която кандидатстват. Такава безспорно не е представена от [фирма], което жалбоподателят не оспорва. Както бе посочено по-горе представянето на гаранция за участие е част от условията за допускане на кандидатите и непредставянето й правилно е довело до отстраняване от участие в търга. Конкурсната комисия точно е спазила изискванията на продавача и е изпълнила задължението си да отстрани кандидат, който е представил оферта, несъответстваща на изисквания, обявени предварително в конкурсните условия. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на обжалваното решение, тъй като търгът бил проведен въпреки че не е била влязла в сила заповед № 123/15.07.2016 г. на директора на [фирма], с която е открита процедурата за провеждането му. От представените с възражението по касационната жалба решения е видно, че заповедта за откриване на процедурата действително е била оспорена пред Административен съд-Т. от [фирма]. Съдът се е произнесъл с определение № 186/19.08.2016 г. по адм. дело № 103/2016 г., като е приел, че жалбоподателят не се легитимира като страна, чиято правна сфера се засяга неблагоприятно от визираната заповед и същият няма правен интерес от оспорването й. Определението е било оставено в сила от Върховния административен съд, четвърто отделение с определение № 10729/13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 11071/2016 г. При тези фактически установявания е видно, че касаторът не е подал жалба срещу заповедта за откриване на процедурата. Затова за него заповедта за откриване на процедурата е влязла в сила. Той не може да защитава чужди права – на обжалвалия заповедта [фирма]. С оглед на това е налице влязъл в сила административен акт за откриване на процедурата. Поради това и обявените условия със заповедта за откриването й също са влезли в сила. Във връзка с това неоснователни са и твърденията на касатора за непълнота на тръжната документация, в частност за липсата на необходимите спесимен и карнет-описи. Това възражение не е следвало да бъде обсъждано в рамките на първоинстанционното производството, в което се изследва законосъобразността на заповед № 136/29.07.2016 г. на директора на [фирма] за определяне на купувач в проведения търг по позиция № 1. Въпреки това първоинстанционният съд е изследвал и правилно е приел, че заповедта за откриване на процедурата съдържа всички изискуеми по чл. 55, ал. 3 от Наредбата реквизити, а тръжната документация отговаря на изискванията на чл. 56, ал. 1 от Наредбата, като последната разпоредба не поставя изискване за наличие на карнет-опис. П. са изводите на съда, че карнет-описът е необходим при извършването на сечта от спечелилия търга участник, т. е. касае един по-късен етап. Поради това неправилно се явява твърдението на касатора, че съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил възражението му. От друга страна заложените в тръжната документация условия са одобрени със заповедта за откриване на процедурата, която настоящият касатор е могъл да обжалва в отделен процес и при доказване от негова страна на личен, пряк и непосредствен правен интерес. К. не е подал жалба срещу заповедта за откриване на процедурата, поради което не може да възразява срещу непълноти в условията на тръжната документация едва при оспорване на крайния акт в процедурата. Неоснователно е и другото оплакване в касационната жалба относно заложения в чл. 54 от Наредбата /изм. / 10-дневен срок за публикуване на заповедта за откриване на процедурата. Административният съд правилно е приел, че от датата на обявяването на търга до датата на провеждането му са минали 10 дни, но това обстоятелство е без значение, тъй като това нарушение не е от категорията на съществените, т. е. не е способно да обоснове незаконосъобразност на процедурата и съответно на акта, с който тя приключва. Изложените от първоинстанционния съд аргументи в тази насока са правилни. Не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е отменително основание, а само същественото. Съществено е това процесуално нарушение, което ако не беше допуснато, би могло да се стигне до административен акт с различно съдържание. Срокът по чл. 54 от Наредбата /изм. / има за цел осигуряване на участие в провеждането на търга. От данните по делото се установява, че [фирма] е закупило тръжна документация на 27.07.2017 г., както и че е подало заявление за участие на същата дата. Това означава, че същото е било уведомено за датата на провеждане на търга и че неспазването на 10-дневния срок не е попречило на жалбоподателя да участва в него. От протокола за работата на комисията от 28.07.2017 г. се установява, че дружеството е отстранено на основание чл. 61, ал. 5, т. 1 от Наредбата поради невнесена гаранция за участие по позиция № 1. В случая дори да комисията да е заседавала след изтичането на 10-дневния срок, административното производство не би протекло по различен начин и не би се стигнало до издаване на акт за класиране с различно съдържание. С оглед изхода на делото, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски по приложен списък пред настоящата инстанция. Поради това и при липса на предявено възражение за прекомерност касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата от 4 496, 60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 62, ал. 1, т. 1