Решение № 13245 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2015 г.

Решение № 13245 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от дирекция "ОДОП" - гр. Б. и от К. И. В. против решение № 863/15.05.2015 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 491 по описа за 2015 г. на този съд. Дирекция "ОДОП"- Б. обжалва решение № 863/15.05.2015 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 491 по описа за 2015 г. на този съд, в частта в която е отменен ревизионен акт № Р-02-1401255-091-01/08.12.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 64/18.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., при ЦУ на НАП, в частта в която на К. И. В. са установени задължения за данъчен период 01.01.2010 г. -31.12.2010 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на главницата 990,71 лева и лихва в размер на 366,15 лева, за ДОО в размер на главницата 1 131,52 лева и лихва в размер на 609,62 лева, за ДЗПО в УнПФ в размер на главницата 514,33 лева и лихва в размер на 277,10 лева и за здравно осигурителни вноски в НЗОК в размер на главницата 990,71 лева и лихва в размер на 366,15 лева и в частта, в която е изменен процесният РА за следните задължения за данъчен период 01.01.2011 г. -31.12.2011 г.: - по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на главницата 2 481,69 лева и лихва в размер на 660,06 лева, като определя задължения в размер на главницата 114,09 лева и лихва в размер на 30,34 лева.- за ДОО в размер на главницата 2 426,88 лева и лихва в размер на 809,72 лева, като определя задължения в размер на главницата 76,88 лева и лихва в размер на 26,04 лева.- за ДЗПО в УнПФ в размер на главницата 948,00 лева и лихва в размер на 316,13 лева, като определя задължения в размер на главницата 196,81 лева и лихва в размер на 66,88 лева.- за здравноосигурителни вноски в НЗОК в размер на главницата 1 516,80 лева и лихва в размер на 403,42 лева, като определя задължения в размер на главницата 123,00 лева и лихва в размер на 32,59 лева. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - Б. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. К. И. В., чрез процесуалния си представител адв. Захариев обжалва решение № 863/15.05.2015 г. по адм. д. № 491/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Б. в частта му, с която процесният РА е изменен в частта му за ЗОВ за 2011 г. В останалата отхвърлителна част, решението като необжалвано е влезнало в сила. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Предмет на обжалване пред АС-Б. е бил ревизионен акт № Р-02-1401255-091-01/08.12.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 64/18.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., при ЦУ на НАП. С ревизионният акт за данъчен период 01.01.2010 г. -31.12.2010 г., на жалбоподателката са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на главницата 990,71 лева и лихви 366,15 лева, за ДОО в размер на главницата 1 131,52 лева и лихви 609,62 лева, за ДЗПО в УнПФ в размер на 514,33 лева и лихви 277,10 лева и за здравни осигуровки в НЗОК в размер на главницата 822,92 лева и лихви 304,14 лева. С ревизионният акт за данъчен период 01.01.2011 г. -31.12.2011 г., на жалбоподателката са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на главницата 2 481,69 лева и лихва 660,06 лева, за ДОО в размер на главницата 2 426,88 лева и лихва 809,72 лева, за ДЗПО в УнПФ в размер на 948,00 лева и лихва 316,13 лева и за здравни осигуровки в НЗОК в размер на главницата 1 516,80 лева и лихва 403,42 лева. С решението си първоинстанционният съд е отменил РА в частта, в която на К. И. В. са установени задължения за данъчен период 01.01.2010 г. -31.12.2010 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на главницата 990,71 лева и лихва в размер на 366,15 лева, за ДОО в размер на главницата 1 131,52 лева и лихва в размер на 609,62 лева, за ДЗПО в УнПФ в размер на главницата 514,33 лева и лихва в размер на 277,10 лева и за здравно осигурителни вноски в НЗОК в размер на главницата 990,71 лева и лихва в размер на 366,15 лева и е изменил процесният РА за следните задължения за данъчен период 01.01.2011 г. -31.12.2011 г.: - По чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на главницата 2 481,69 лева и лихва в размер на 660,06 лева, като е определил задължения в размер на главницата 114,09 лева и лихва в размер на 30,34 лева.- За ДОО в размер на главницата 2 426,88 лева и лихва в размер на 809,72 лева, като е определил задължения в размер на главницата 76,88 лева и лихва в размер на 26,04 лева.- За ДЗПО в УнПФ в размер на главницата 948,00 лева и лихва в размер на 316,13 лева, като е определел задължения в размер на главницата 196,81 лева и лихва в размер на 66,88 лева.- За здравноосигурителни вноски в НЗОК в размер на главницата 1 516,80 лева и лихва в размер на 403,42 лева, като е определел задължения в размер на главницата 123,00 лева и лихва в размер на 32,59 лева. За да постанови това решение АС-Б. е посочил, че в конкретния случай органът по приходите неправилно е приел, че приходите и разходите за 2010 г. не следва да се разглеждат за цялата година, като ги е съпоставил по конкретни дати и е установил недостиг. Към 31.12.2010 г. след извършена съпоставка между приходите и разходите се установява, че жалбоподателката (К. И. В.) е разполагала с положително салдо в размер на 2 826,75 лв. Съдът е приел, че неправилно органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По отношение на извършеното изменение на ревизионния акт за установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и на задължителните осигурителни вноски за 2011 г., съдът е съобразил, че след като началното салдо за 2011 г. се определя в размер на 2 826,75 лв., след извършена съпоставка между приходите и разходите е установен недостиг на парични средства в размер на 1 537,56 лв. Върху сумата от 1 537,56 лв. съдът е определил дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както и задълженията за задължителни осигурителни вноски, изменявайки обжалвания ревизионен акт в тази му част. По касационната жалба на директора на Д " ОДОП" - Б.: Жалбата е частично основателна. Правилно е приел първоинстанционният съд, че незаконосъобразно е прието от ревизиращите, че приходите и разходите за процесната 2010 г. не следва да се разглеждат за цялата година, а ги е съпоставил по дати и е установил недостиг на парични средства към 19.08.2010 г., 23.08.2010 г., 30.08.2010 г., 15.09.2010 г. и 17.09.2010 г., като към 31.12.2010 г. е установил крайно положително салдо в размер на 15 832,40 лева. Ето защо макар и в хода на ревизията да е установено превишение на разходите над приходите към отделни дати със сумата от 13 035,65 лева, след като към 31.12.2010 г. се установява превишение на приходите над разходите със сумата от 15 862,40 лева, която е приета за налична към тази дата, то не е налице и укрит доход. Първоинстанционният съд е направил правилно преизчисление на ревизираното лице на годишна база и е посочил, че при установените налични парични средства и извършени разходи през 2010 г. от жалбоподателката, към 31.12.2010 г. са налице налични парични средства в размер на 2 826,75 лева (93 310,23 лева налични парични средства - 90 483,48 лева извършени разходи), която сума се явява и начално салдо за 2011 г. Във връзка с гореизложеното правилно е отменен РА за ДОО, за ДЗПО в УнПФ и за здравни осигуровки в НЗОК за 2010 г. В частта относно установените задължения за данък за 2011 г. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ правилно АС-Б. е направил ново изчисление на паричния поток и е установил, че недостига на парични средства е в размер на 1 537,56 лева (98 142,29 лева налични парични средства - 99 679,85 лева извършени разходи). Но съдът неправилно е приел, че данъчната основа за 2011 г. е в размер 1 140.87 лева, вместо 1537.36 лева. В случая, неправилно от сумата 1537.36 лева са изключени дължимите осигурителни вноски за 2011 г., които са общо в размер на 396.69 лева, тъй като осигурителни вноски за 2011 г. не са дължими. Видно от паричният поток, лицето не е получавало доходи от трудова дейност, за която да са дължими осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО върху установения доход по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК за 2011 г. Правилно и законосъобразно данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е отменен над 153,76 лева до 2 481,69 лева. Но неправилно е отменен размера на данъка над 114,09 лева до 153.76 лева. С оглед гореизложеното решението, в частта в която е изменен РА и в резултат на изменението му за д. п. 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е отменен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ над 114,09 лева до 153.76 лева следва да бъде отменено. По жалбата на К. И. В. Същата е основателна. Основателна е касационната жалба за неправилност на решението, съответно незаконосъобразност на РА относно установените по реда на чл. 124а ДОПК за 2011 г. за вноски за задължително осигуряване. За ДОО в размер 76,88 лева и лихва в размер на 26,04 лева. - За ДЗПО в УнПФ в размер на главницата 196,81 лева и лихва в размер на 66,88 лева. - За здравноосигурителни вноски в НЗОК в размер на главницата 123,00 лева и лихва в размер на 32,59 лева. Вноски по КСО са недължими, тъй като с ревизията по чл. 122 ДОПК не е установен произходът на доходите, за които се твърди, че са укрити, за да се приеме, че е налице трудово възнаграждение, върху което се дължат вноски за ДОО. След като не е установено, че са налице доходи от трудова дейност, то липсва и основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по КСО, каквито са установени незаконосъобразно и подлежат на отмяна за всички ревизирани периоди, включително и ЗО на посоченото основание. Установеният в хода на ревизията доход, с неустановен произход не може да се приеме, че е от трудова дейност. Съдът неправилно не е взел предвид, че освен осигурителен доход се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав - осъществяването на трудова дейност. С арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Доходите с недоказан произход не са обвързани в РА с някоя от дейностите по чл. 4 от КСО. Според данъчните органи след като е установено превишение на направените разходи над получените доходи/ приходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, то това обуславя извода, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО върху установения доход по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК за 2011 г. Предвид изложеното, решението на първоинстанционният съд в отхвърлителната му част за задълженията за задължителни осигурителни вноски за периода 2011 г. за ДОО в размер 76,88 лева и лихва в размер на 26,04 лева. - За ДЗПО в УнПФ в размер на главницата 196,81 лева и лихва в размер на 66,88 лева. - За здравноосигурителни вноски в НЗОК в размер на главницата 123,00 лева и лихва в размер на 32,59 лева, е неправилно, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова по същество, с което оспорването на РА в тази част да бъде уважено и ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен в частта за задълженията за задължителни осигурителни вноски определени по реда на чл. 124а ДОПК. В частта относно определеният данък за данъчен период 01.01.2011 г. -31.12.2011 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на главницата 114,09 лева и лихва в размер на 30,34 лева решението като необжалвано е влезнало в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на К. И. В. за първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени още 153,01 лв. За касационната инстанция на К. И. В. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лева съобразно представен списък с разноски. Общо за двете инстанции на Вангелова следва да се присъдят 2153,01 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение