Решение № 10444 от 11.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2009 г.

Решение № 10444 от 11.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по 13 бр. касационни жалби, подадени съответно от "Калиакра" АД със седалище гр. Добрич, чрез процесуалния представител на дружеството адв. Ангел Ганев; от "Зърнени храни България" АД със седалище София, чрез адв. Дияна Петкова; от "Крис Ойл 97" ЕООД със седалище гр. Каспичан, чрез адв. Светлин Стрелков; от "Златна Тракия" АД със седалище гр. Кърджали, представлявано от изпълнителния директор Ж. Д. Ж.; от "Роса" АД със седалище гр. Попово, чрез адв. Светлана Нейкова; от "Звезда" АД със седалище гр. Долна Митрополия, чрез адв. Стоян Стоянов; от "Плиска" ООД със седалище гр. Шумен, чрез адв. Галин Исаев; от "Нива" АД със седалище гр. Костинброд, чрез адв. Петър Петров; от "Ню Ойл" АД със седалище гр. Костинброд, чрез адв. Петър Петров; от "Гайтек Олива" ООД със седалище гр. Стара Загора, представлявано от управителя Енчо Баръмов; от "Олива" АД със седалище гр. Кнежа, чрез адв. Владимир Чернев; от "Папас Олио" АД със седалище гр. Ямбол, чрез адв. Петър Петров; от "Бисер Олива" АД със седалище гр. Стара Загора, чрез адв. Емануил Йорданов и адв. Явор Хайтов; срещу решение № 4024 от 27 март 2009 г., постановено по адм. д. № 2820/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, като всеки от касаторите го обжалва в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 1150 от 27 декември 2007 г. по преписка № КЗК-547/2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а "Калиакра" АД - гр. Добрич - и в частта, с която жалбата на дружеството против т. 1 и т. 3-14 от решението на КЗК е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част. Постъпила е и касационна жалба на Сдружение "Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България" със седалище София срещу решение № 4024 от 27 март 2009 г., постановено по адм. д. № 2820/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Решение № 4024 от 27 март 2009 г., постановено по адм. д. № 2820/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е обжалвано и от КЗК, чрез юрк. Десислава Хаджиева, юрк. Мила Велчева и юрк. Венета Господинова, в частта му, с която е отменено частично решение № 1150 от 27 декември 2007 г. по преписка № КЗК-547/2007 г. на КЗК. Във всички касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. КЗК е подала и частна жалба срещу определение № 10473 от 09 септември 2009 г., постановено по адм. д. № 2820/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е осъдена комисията да заплати на "Роса" АД и на "Бисер Олива" АД направените по делото разноски съответно в размер на 1829,50 лева и 4362,50 лева. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението и се иска намаляване на размера на присъдените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба на КЗК е основателна. Като неоснователни са преценени останалите касационни жалби, както и частната жалба. I. По касационните жалби срещу решение № 4024 от 27 март 2009 г., постановено по адм. д. № 2820/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение: Всички касационни жалби - общо 15 бр., са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалби на "Калиакра" АД със седалище гр. Добрич, "Зърнени храни България" АД със седалище София, "Крис Ойл 97" ЕООД със седалище гр. Каспичан, "Златна Тракия" АД със седалище гр. Кърджали, "Роса" АД със седалище гр. Попово, "Звезда" АД със седалище гр. Долна Митрополия, "Плиска" ООД със седалище гр. Шумен, "Нива" АД със седалище гр. Костинброд, "Ню Ойл" АД със седалище гр. Костинброд, "Гайтек Олива" ООД със седалище гр. Стара Загора, "Олива" АД със седалище гр. Кнежа, "Папас Олио" АД със седалище гр. Ямбол, "Бисер Олива" АД със седалище гр. Стара Загора и Сдружение "Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България" със седалище София (сдружението) срещу решение № 1150 от 27 декември 2007 г. по преписка № КЗК-547/2007 г. на КЗК, с което на жалбоподателите са били наложени различни по размер имуществени санкции за извършено нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.). Съдът е приел, че посочените търговски дружества, както и сдружението, не са извършили посоченото нарушение, изразено в проявна форма косвено определяне на цената на слънчогледовото олио, а "Ню Ойл" АД и "Нива" АД - и пряко определяне на изкупната цена на маслодайния слънчоглед. Поради това съдът е изменил оспореното пред него решение, като е намалил наложените от КЗК имуществени санкции. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че на проведеното на 08 август 2007 г. заседание Управителният съвет (УС) на сдружението е приел следните решения: изкупната цена на слънчогледовото семе за реколта 2007 г. да се фиксира на ниво около 550-600 лв./тон; да се изготви писмо до министъра на земеделието и продоволствието за среща с представители на сдружението във връзка със създалата се кризисна ситуация в страната, заради високата стартова цена на слънчогледовото семе на новата реколта; да се настоява пред правителствените органи за временна забрана за износ на слънчогледово семе (около 90 дни), за да се избегне недостиг на слънчогледово масло на националния пазар; поради очакваните по-ниски добиви от реколта 2007 г. да се изискат субсидии от МЗП за маслопреработвателните фабрики, за да избегнат ценовите аномалии при изкупуване на слънчогледовото семе и продаване на преработената суровина. В тази връзка председателят на сдружението е изпратил писмо до министъра на земеделието и продоволствието с предложение за провеждане на среща относно състоянието на пазара на маслодаен слънчоглед от реколта 2007 г. В писмото са описани факторите, които влияят на цените на слънчогледово масло на вътрешния пазар, като е посочено, че високата цена на суровината предопределя и очаквана висока себестойност на произведеното масло, като е отразено, че към момента изкупната цена на слънчогледа се очаква да достигне рекордната стойност около 550-600 лв./тон. На проведеното на 23 август 2006 г. УС е взел решение: изкупната цена на слънчогледовото семе за реколта 2006 г. да е около 300-320 лв./тон; да не се провежда Общо събрание относно изкупната кампания от реколта 2006 г., тъй като реколтата е много добра и се очаква добив на 900000 тона слънчогледово семе; всички производители на растителни масла да обединят усилията си в търсене на пазари за износ на слънчогледово масло и да се ограничи износът на слънчогледово семе. Установено е също така, че действителните продажни цени на слънчогледовото семе не съвпадат с уговорените между предприятията, като всяко едно от тях е закупувало суровината на различна цена, както и това, че "Ню Ойл" АД и "Нива" АД не осъществяват маслодобив и не изкупуват маслодаен слънчоглед. УС на сдружението на свое заседание на 23 май 2006 г. е е взел решения: да се изготви писмо до Министерство на здравеопазването с искане да се забрани бутилирането на рафинирани растителни масла за ядивни цели в предприятия, които не са свързани със съответна рафинерия и да се забрани производството на студено пресовано масло; да продължи изпълнението на решение № 1 по протокол № 1/29 март 2006 г. от заседание на УС, съгласно което членовете на сдружението ежегодно да му предоставят данни за закупените семена за посев - количество и качествени показатели за различните сортове семена; да се създаде работна група от членове на УС, която да разработи методика за отчитане и изготвяне на материалния и масления баланс на преработените семена, какъвто всяко предприятие трябва да предоставя на сдружението. На заседанието на УС на 29 март 2006 г. е обсъждано финансовото състояние на маслодобивните предприятия и подготовката им за предстоящата сеитба на слънчоглед. На това заседание е прието решение маслодобивните и маслопреработвателните предприятия ежегодно да предоставят на сдружението конкретни данни относно закупените семена, както и да се сформира работна група с посочените по-горе задачи. На 18 август 2005 г. УС е взел решение да не се обсъжда на Общо събрание на сдружението търговската политика на маслодобивните и маслопреработвателните предприятия през изкупвателната кампания, тъй като коментарите в по-широк кръг водят до нелоялна конкуренция. Установено е също, че сдружението е водило кореспонденция с "Видона" АД, "Златна Тракия" АД и Българската асоциация на хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), на първото от които е предоставило информация относно актуалните анализи на пазарната конюнктура за реализацията на растителни масла в страната и тенденцията към намаляване на вътрешните цени, на базата на която информация му е препоръчано да търси реализация на растителните масла в експортно направление, независимо че към съответния момент международните борсови цени също бележат спад. В отговор на отправено от "Златна Тракия" АД запитване, сдружението е дало информация на дружеството относно вноса и реекспорта на сурово слънчогледово масло за периода декември 2005 г. - март 2006 г. През 2006 г. на БАХПИ е предоставен разчет за промяна на цената на слънчогледовото олио при въвеждане на продуктовата такса. По делото не е било спорно, че сдружението е изготвяло анализи на пазара на слънчогледовото олио, които е разкривало пред всички участници на пазара. Изисквана е от членовете на сдружението определена информация, свързана с обема на реколтата за съответната година, закупените количества слънчогледово семе, обема на потреблението, осъществения внос и износ, динамика на изкупната цена на слънчогледовото семе, динамика на цената на слънчогледовото олио и факторите, които влияят върху формирането им, реализираните печалби и загуби и т. н. Така предоставените данни са залегнали при извършваните от сдружението анализи, статистики и прогнози за развитието на процесния пазар и за определяне на състоянието на българските производители на масла. В тази връзка по повод получено писмо от МЗГ относно изготвяне на проект на Митническа тарифа на Република България за 2006 г., сдружението е предоставило на министерството анализ за 2005 г., както и конкретни предложения и препоръки. Тук следва да се отбележи, че сдружението издава и периодичен информационен бюлетин, проследяващ актуалните процеси и тенденции на пазара в световен мащаб. С писмо от 27 юни 2005 г. е отправено предложение до Асоциацията на земеделските производители в България за поддържане на добри връзки, размяна на информационни материали и за съгласуване и провеждане на общи инициативи, като е отправена и покана за изготвяне на проект за сътрудничество. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че взетите на заседанията на на 23 август 2006 г. и на 08 август 2007 г. от УС на сдружението решения обективират съгласуваната воля на дружествата да фиксират изкупната цена на влаганата в производството на слънчогледово олио суровина - слънчогледово семе, в определена ценова рамка и като такива притежават белезите едновременно на забранено споразумение на предприятия и на решение на сдружение на предприятия със значителен антиконкурентен ефект, попадащи в приложното поле на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.), е законосъобразен. Цитираната разпоредба забранява всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувана практика на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като примерно са изброени някои от проявните форми, сред които е и прякото определяне на цени или други търговски условия. Важно е да се отбележи, че формата на споразумението или решението не влияе на съставомерността на нарушението, от значение е само това споразумение или решение да отразява общата воля на участващите в него лица да следват определено пазарно поведение. В тази връзка неоснователни са възраженията на касаторите, че протоколите от заседания на УС на сдружението, въз основа на които КЗК е обосновало извода си за наличие на забранено споразумение и решение, не са подписани от представителите на членовете на УС, поради което не пораждат действие. Неоснователно е и възражението, че приетите решения не са задължителни за членовете на сдружението. В закона не е предвидена задължителна форма за валидност на споразумението или решението. Поради това правилно е прието както в решението на КЗК, така и в това на тричленния състав на Върховния административен съд, че за да е налице забранено споразумение или решение по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.), не е необходимо спазването на определена форма. Тези споразумения и решения могат да включват широк кръг от обсъждания и договорености. Не е необходимо условие за тяхната валидност спазването на определена форма, за подписване от участвалите в заседанието на УС на сдружението лица, нито пък да имат правнообвързващ ефект и задължителен характер за членовете на сдружението. Такова забранително споразумение или решение е налице, когато то може да окаже влияние върху стопанското поведение на членовете на сдружението и останалите конкуренти. При този вид нарушение е важно да се отчете, че то може да повлияе върху поведението на участниците на пазара без да необходимо да е налице реален резултат. Определянето на цени, коментарите и обсъжданията в различните им проявни форми, направени между конкурентни предприятия, представляват нарушение по чл. 9 от ЗЗК (отм.), тъй като са пречка за действието на основния принцип за пазарно формиране на цените. В обжалваното решение съдът е обсъдил въпроса за приложимостта на чл. 81 от ДЕО, като правилно е приел, че тази разпоредба е неприложима. Изразеното от първоинстанционния съд становище, че нормите на ДЕО намират пряко приложение по отношение на факти, възникнали след 01 януари 2007 г. - т. е., от присъединяването на Република България към Европейския съюз, но само доколкото съществува някакъв общностен елемент или се засяга търговията между държавите-членки, се споделя от настоящия съдебен състав. Доколкото в случая пазарът е определен като национален, а самото нарушение не би могло да рефлектира пряко или косвено върху търговията между държавите-членки, то законосъобразно е прието, че цитираната норма е неприложима. Правилен е и извода на първоинстанционния съд относно определянето на съответния продуктов пазар, който е дефиниран като пазар на производство и реализация на слънчогледово олио. Изложените от касаторите доводи в обратния смисъл се определят като неоснователни предвид предмета на административноправния спор - наличие на нарушение на забраната по чл. 9 от ЗЗК (отм.), извършено от членовете на сдружението като резултат от приетите решения, свързани с изкупните кампании на слънчогледово семе и обмена на информация между тях. Тричленният състав на Върховния административен съд обосновано е приел, че поведението на сдружение "Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България" правилно е било предмет на разследването, проведено от КЗК. То е създадено с цел защита интересите на членовете си, като споразуменията, с които е фиксирана изкупната цена на слънчогледовото семе, са взети в рамките на сдружението, което в случая е улеснило дейността на независимите предприятия. Тези споразумения са оформени като решения на УС на сдружението, което е една от проявните форми, визирани в текста на чл. 9 от ЗЗК (отм.). От друга страна съдът е изключил от участие в забраненото споразумение дружествата "Ню Ойл" АД - гр. Костинброд и "Нива" АД - гр. Костинброд, като е приел, че те не осъществяват маслодобив, поради което и не изкупуват маслодаен слънчоглед. Въз основа на това е направил извод, че тези дружества не участват на свързания пазар и обективно не биха могли да извършат нарушение на конкуренцията в разглежданата форма. Този извод е правилен, като настоящият състав споделя напълно изложеното относно отговорността на посочените дружества в обжалваното решение. В решението си съдът въз основа на заключението на назначената и изслушана експертиза е направил подробен и задълбочен анализ на образуването и движението на цената на слънчогледовото олио, като в резултат на това е установил липсата на извършено нарушение в проявна форма косвено определяне на цената на слънчогледовото олио. Този извод е мотивиран от обстоятелството, че наблюдаваното през 2006 г. изменение на пазарните стойности на олиото се дължи само на естествените пазарни механизми. Прието е също така, че по отношение на останалия период - предмет на разследването, не са събрани доказателства за наличието на антиконкурентно поведение на участниците на пазара на растителни масла, изразяващо се в координирано и съгласувано повишаване на цената на олиото. Липсват категорични данни за някакво съгласуване между предприятията, касаещо цената на слънчогледовото олио през 2007 г. Единствените данни в тази насока са изявленията на председателя на сдружението Видьо Видев, направени пред средствата за масова информация. Съдът в съответствие със събраните доказателства е приел, че цитираните в решението на КЗК извадки от изказванията на Видев са извадени от общия смисъл на интервюто или пък представляват журналистическа интерпретация. Направена е и съпоставка на цените на олиото за проверявания период, като е установено, че цената му е започнала да се покачва още преди настъпването на ценовия ефект от по-слабата слънчогледова реколта през 2007 г. Направената от експертите конкретна съпоставка на цените на едро и дребно сочи, че изпреварващото увеличение на цените на слънчогледовото олио е осъществено от търговците на дребно, а не от производителите на растителни масла. Неоснователно е възражението на КЗК, направено в касационната жалба, че наличието на споразумение, с което пряко са определени изкупните цени на маслодайния слънчоглед, води до косвено определяне и на цените на изходния продукт - слънчогледово олио. Няма данни по делото за такова косвено фиксиране на цените на последното. Напротив - събраните доказателства сочат, че действителните продажни цени на слънчогледовото семе се различават съществено от договорените между предприятията, както и това, че увеличението на продажната цена на слънчогледовото олио се дължи на обективни фактори, несвързани с установеното договаряне на фиксирани цени на слънчогледа. Няма данни, които да сочат, че повишената продажна цена на олиото е косвена последица от приетата между предприятията стойност на изкупната цена на слънчогледа. Липсват и данни относно това, че е постигнато някакво споразумение или обмен на информация между дружествата за прогнозни цени на олиото. Обосновани са изводите на тричленния състав за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.) по отношение на събиране на чувствителна търговска информация. Както е установено по делото, сдружението е изисквало от членовете си определена информация, свързана с обема на реколтата за съответната година, закупените количества слънчогледово семе, обема на потреблението, осъществения внос и износ, динамика на изкупната цена на слънчогледовото семе, динамика на цената на слънчогледовото олио и факторите, които влияят на формирането им, реализираните печалби, загуби и др. подобни. Съдържанието на така предоставяната информация може да доведе до прозрачност на пазара и до предвидимост на действията на отделните дружества, както е приел и първоинстанционния съд, което представлява нарушение на правилата на конкуренцията. Сдружението е събрало значителна по обем търговска информация, която е използвана за изготвяне на анализи, за даване на препоръки и насоки на действие на отделните членове на сдружението, както и за сведение и във връзка с предложения до държавни институции. Налице са и данни, че някои от събраните данни и изготвени анализи са предоставяни на други организации. Чувствителността на тази информация се определя от това, че тя показва с какви ресурси разполага всяко едно от предприятията от което пък може да се направи извод и как би могло да реагира то при изменение на пазара. Тази информация има характер на основна търговска такава и не би следвало да бъде предоставяна на конкурентите. Събирането и обмена на такава информация представлява поведение, което попада в обхвата на забраната по чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.), поради това, че обективно може да доведе до ограничаване, нарушаване или предотвратяване на конкуренцията на съответния пазар. Неоснователни са възраженията относно това, че информацията, събирана от сдружението, се съдържа в официални информационни бюлетини на държавни органи, поради което не следва да бъде квалифицирана като чувствителна търговска информация. Това възражение е подробно разгледано от първоинстанционния съд, който подробно и обосновано го е обсъдил. Неговите доводи се споделят от тази инстанция. Неоснователни са и възраженията, че тричленният състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал назначаването на експертиза с постановените от касаторите въпроси. По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила подробно на поставените от съда въпроси. Правилно съдът не е допуснал експертизата да отговаря на въпроси, неотносими към повдигнатия пред него административноправен спор. Правилен е извода на тричленния състав на Върховния административен съд, че "Калиакра" АД - гр. Добрич няма правен интерес от оспорването на решението на КЗК в частите, извън тези, с които е санкционирано самото дружество. Въпреки че тези наказания са наложени за извършено от търговските дружества и сдружението нарушение по чл. 9, ал. 1от ЗЗК (отм.) в различните му проявни форми, то то това обстоятелство не обуславя правен интерес за едно от тези дружества да оспорва цялото решение, включително и в частите му, касаещи определянето на имуществени санкции за останалите предприятия, участващи в споразумението. Поради това законосъобразно съдът е приел липсата на правен интерес от оспорване на цялото решение. По отношение размера на определените от комисията и редуцирани от съда санкции са изложени подробни мотиви в обжалваното решение, които се споделят от касационната инстанция. Не са допуснати нарушения на закона при индивидуализирането на тези санкции. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите отменителни основания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Недопустима е касационната жалба на Сдружение "Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България" със седалище София в частта й, извън тази, с която е оспорено решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на сдружението срещу решение № 1150/27 декември 2007 г. на КЗК. За този касатор липсва правен интерес от обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение поради липсата на предпоставката по чл. 210, ал. 1 от АПК - за този касатор решението - извън отхвърлителната част спрямо неговата жалба, не е неблагоприятно. Поради това касационната жалба на сдружението в недопустимите й части ще следва да бъде оставена без разглеждане. II. По частната жалба срещу определение № 10473 от 09 септември 2009 г., постановено по адм. д. № 2820/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е приел за подадени в срок и основателни молбите на "Роса" АД и на "Бисер Олива" АД и е осъдил ответника КЗК да им заплати направените по делото разноски, намалени съобразно уважените части от жалбите им, съответно в размер на 1 829,50 лева и 4 362,50 лева. Определението е правилно. Възражението на частния жалбоподател се свежда до прекомерност на заплатените от двете дружества адвокатски възнаграждения предвид липсата на фактическа е правна сложност на делото. Това възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Такова искане - за редуциране на размера на адвокатските хонорари, от страна на КЗК до приключване на устните състезания в инстанцията по същество не е правено, въпреки че комисията е била представлявана на това заседание от четирима юрисконсулти. Такова искане от страна на КЗК не е правено и след постъпване на молбите на "Роса" АД и "Бисер Олива" АД по чл. 248, ал. 1 от ГПК, въпреки че съдът - в изпълнение на разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК, е изпратил преписи от двете молби с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. При тези данни съдът не е имал правна възможност да намали размера на разноските в частта за заплатените от двете дружества адвокатски хонорари. Искане за намаляване размера на присъдените разноски е направено едва в частната жалба, което е недопустимо. При липсата на първоначално направено възражение за намаляване размера на адвокатските възнаграждения, тази инстанция не може да редуцира размера на разноските на това основание. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не може да става въпрос за липсата на фактическа и правна сложност предвид обема на преписката и правните проблеми, които са поставяни за разглеждане. В потвърждение на това е и обстоятелството, че КЗК в заседанието по същество пред тричленния състав на Върховния административен съд е представлявана от четирима юрисконсулти. С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.